Ads 468x60px

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

събота, 4 октомври 2008 г.

Здравей, България!

Всички сме братовчеди. Това беше казал един министър-председател* на същата наша държава. И се оказа по-прав, отколкото самият той е предполагал. И колкото и да ми е смешно, дори онзи ден викам на една приятелка – „дай да влезем тук (известно кафене, сборище на разноцветни политици, журналисти и всякакви подобни), стига само са ни слушали, нека да ни видят”, та в момента в който й го казвам, тя ме поглежда леко изнервено и ми отказва. В смисъл, айде стига! Аман от тъпи, ченгеджийски номера. Дори не се разсмя на шегата.
И най-сетне разбирам, че идиотското нещо, което се случва, не, не се случва, а се наслагва като китайска капка в общественото съзнание от повече от месец е покълнало, поникнало, цъфнало и вързало и гордо вее гнусничкия си плод.
Но ако се изчисти от шумове истерията ще станат ясни поне няколко неща. Че говорителите на всички родеещи се с този скандали са едни и същи, че главните лица и изпълнителите са едни и същи. И че всеки такъв скандал превъзбужда изключително качествено медийната гилдия. На всичкото отгоре се оказва много престижно някак да си подслушван журналист. Скъсаха се да се хвалят, че ги били подслушвали. Дори един уважаван колега, който отскоро се върна с мощ в занаята като водещ на спорно по качество неделно шоу, така гръмогласно изказа съмненията си, че май го били слушали, че чак агенции и вестници намериха новината за толкова значима, че я тиражираха.
Аз обаче искам малко да върна лентата и да си задам на глас два въпроса, които ми убягват изобщо в иформационното пространство, като пренебрегна вероятно тъпия въпрос какво толкова има да се чуе в едни такива разговори. Въпросът със слушането не е нито от вчера, нито от онзи ден. В суматохата даже и предпоследната истерия с двугодишния бюджет за тези дейности, който е близо 100 млн лв, се разми и потъна. Та питам се, ако тогава нямаше тази агенция (а нея наистина я нямаше) къде трябва да се търси корена на проблема с нерегламентираното подслушване?
И вторият въпрос. Ако в медиите са изнасяни данни и информации, които представляват заплаха за националата сигурност, защо един адски съмнителен като качество, но най-тиражиран вестник с име на почивни дни, не стана отдавна обект на каквато и да е итнервенция? Дето се казва, той дори си е на хартия, та няма нужда да се рови из интернет пространството. Че там цели фолиа има с гръмовни публикации за връзки, схеми, скандали и пр. До едно неподписани или подписани с някакви смешни имена.
И трети въпрос, като бонус към горните- защо един от най-гласовитите мераклии, управляващ големия град на държавата мълчи като пръднал в киното? Или е от глупост (което в случая трябва да се изключи, не поради невъзможност) или защото знае нещо в повече.
Поводът за скандала е „сивото време”. Времето, достатъчно отдалечено от следващите избори и в същото време достатъчно близо, за да бъдат изнервени до краен предел всички играчи. Времето на неизвестното им лично бъдеще. И на рухващата вяра в „последната надежда”.
А що се отнася до причината – причината е естествената съпротива на старата система срещу новата. Защото това или тези, които дърпаха конците близо 20 години, които живееха и съществуваха оплетени в безбройни невидими връзки, мислейки, че имат ясната визия за структура и влияние върху процесите, сега се объркаха. А може би просто остаряха. Не са модерни. Минало им е времето. Както изпусна момента онзи журналист, който толкова се постара да агажира вниманието на един от главните кукловоди, че последния заспа на масата. Трогателно. В едната ръка с вилица, в другата с чаша скъпо вино. Нещо като хляба и ножа, ама не съвсем. В което има дълбоко символично послание.

*Запазвам си правото, или задължението да не наричам никой от моите герои тук с истинските им имена. Разчитам на твоята интелигентост и информираност,Читателю.
 

Sample text

Sample Text

Sample Text