Ads 468x60px

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

сряда, 24 октомври 2007 г.

Усещане за жена


Световният новинарски обмен като че ли е създаден за да ни успокоява, че колкото и да е зле, винаги има и по-зле. Ето простичък пример от последните дни, който най-вероятно е убегнал от вниманието на държавните ни мъже, ангажирани с решаването на проблемите с учителската стачка, очертаващата се стачка на медицинските сестри, забележките от страна на братския ЕС и естествено изборите за местна власт. Кой е най-многострадалният политик на територията на Европа, може ли да ми отговори някой? Естествено френският президент Никола Саркози, този най-добър приятел на България и в частност на медицинските ни сестри и военното министерство. Не стига, че преживя трудно извоювана изборна победа, не стига, че след това с още едни избори трябваше да се пребори. Не стига, че изигра решаваща роля в преговорите с Либия, ами и най-мащабната за последните 12 години стачка парализира подресорната му Франция. Енергетиците до там се развилняли в стачните си действия, че спрели тока включително и в резиденцията на френския президент. Не стига всичко това, но ето и черешката на тортата – Сесилия го напуснала и от президенстия пресцентър потвърдиха за окончателната й раздяла със Саркози. И това, ако не е карък в европейски мащаби, здраве му кажи.
Аз не знам и няма как да знам как се чуства този държавен мъж в момента. Седнал в тъмното, запалена свещ и документи за развода на бюрото му и мрачни, мрачни мисли за бъдещето. И както мъдрите французи доста отдавна са казали, каквото и да се случва “Cherchez la femme!" (търсете жената).
Апропо, една друга разгневена съпруга, зад океана е на път убедително да се справи с президентските избори в САШ и да стане първата жена –президент там. Именно за Хилари Клинтън сексуалните забежки на съпругът й Бил, който по същото време се явяваше американски президент се оказаха мотива за това екстравагантно и много успешно упражнение – да се докаже в голямата политика.
Монархиите са си най-добре, май, ама като си припомня трагичната история на принцеса Даяна и чудесата от героизъм, които се наложи да изиграе Кралицата, докато принц Чарлз си развяваше коня (може и двугърбото да го наречем) и тяхната не е лесна.
Тъй че, като принципно не уважавам и не споделям идеите на феминизма, но пък винаги с респект и симпатия наблюдавам победите на женското начало в политиката, си мисля следното : ако има нещо наистина притеснително в стачкуващия ресор унас – това е неговата тотална феминизация (пък и сестрите са жени, нали). Освен това изключенията, дори и в световен мащаб могат да направят само едно – да потвърдят правилото. Унас мнозина може и да се успокояват, че в голяма степен тук още действа чудесното правило за подпийналия на банкет мъж, който казал на жена си “ставай да танцуваме” и когато тя му отказала той се обърнал изнервено “ставай, че като ти завъртя един шамар” и тя тутакси склонила с думите : “виж, друго си е, като ме поканиш”. Но както знаем всички – традициите не са това, което бяха.

публикувано във в. "Експрес" на 19 октомври 2007 г


вторник, 16 октомври 2007 г.

Нещата такива, каквито са

Мислех си да не подхващам отново темата за учителската стачка. Дори обещах на един приятел – Адаша хич, ама хич да не се занимавам с нея, щото байгън. Добре, ама изгледах националния протест и като слушах скандирането вчера сутринта пред камерите на една телевизия в Н-ския град, в който вдъхновени протестиращи подскачаха и повтаряха “Всеки ден ще е така до победата” пак ме налегна личното мнение. Алооооооооооооооооо, до коя победа, драги!? Ако може малко по-конкретно? Щото ако победата ще е увеличението на заплатите, то нема за какво да се морите. Явно ще ви се получи победата, в тесния смисъл на думата.
Макар, че като се замисля – имам предложение. Хайде да увеличат заплатите на учителите! Не два, три пъти да ги увеличат. Но с едно единствено условие. Че всички те, ама абсолютно всички ще преминат през конкурс за заеманите от тях длъжности. По специалността, гарниран с изпит по английски (или друг европейски език) и компютърна грамотност. Нещо против? Щото аз не се сещам каква е логиката дребосъка, който кандидатства за гимназия да трябва да държи изпит, а учителя да не трябва. Да не говорим, че и за първолаците вече има входни нива и пр. От друга страна конкурсното начало е основа за заемането на всяка, абсолютно всяка длъжност на т.нар. държавни служители. Или както са казали французите – на война като на война. Пък после тройни заплати. Е, за който премине изпита. И в комисиите да бъдат поканени и експерти и родители. Така де. Само някой от учителите да не се опита да каже, че родителите са некомпетентни, както днес сутринта някаква даскалица каза, че децата ни били неграмотни, защото няма да се спогодим.
И още нещо. Като станат държавни служители – учители, на същите да бъде абсолютно забранено да вземат пари за частни уроци. И разкриването за подобни действия най-малкото да ги лишава от правото да упражняват тази професия.
Ето такива идеи има. И те не живеят само в моята глава. Защото, пак ще кажа, нямам нищо против достойното заплащане на учителите, но имам много против неподплатените претенции и рекета.
Освен това упражняването на нито една професия на света не е задължително в демократичната държава.
Ето например в щатите американците си сменят работата средно на 6 години, сочи статистиката. Европейците пък се местят от една работа на друга средно на 10 години. Тука на някои още им се иска да се пенсионират там, където са получили първия печат в трудовата си книжка. Да, да, обаче не. Чудното двойно положително отрицание, което е едно от уникалните богатства на българския език. Или по народному казано – няма две добри. Е, има и още един вариант на тази мъдрост, ама за него драгия читател ще трябва сам да се досети (става дума за душата и рая).
И в края на краищата, няма да се плакнем само с благи думи по тлаки и седенки. Време е нещата да се назовават. Защото идват поколенията, които много добре знаят що е то конкуренция, що е то можене и що е то победа на по-силния и по-подготвения. Дори в сленга им има и нарочна дума за това. Както ми обясни дъщеря ми – успяват тези, които са най-тъф. И като запремигвах неразбиращо ми обясни “от английски, мама, tough, другите пък са лузери, нали разбираш”.

Детство мое, реално и вълшебно

Ако има по-голяма радост за анаризаторското око от рекламните слогани, които трябва да мотивират купувача с фундаментални истини от типа “такъв е живота”, то това са политическите рекламни изречения, които трябва да отведат избирателя до урните. И забележителното развитие на политическата реклама с напредването на демокрацията е, че вместо да става все по-професионална, професионални стават само претенциите за нея. Но на пазар, като на пазар – всеки политически играч пък е свободен да си избере кому да възложи това занимание (и отговорност).
Жалкото е само, че по никакъв начин това неможе да осмисли поведението на избирателите. Въпреки, че именно те трябва да са на прицел в убеждаването.
И ето как от десетина дни размахът на въображението респектира с мащаби и повърхностност, на която би могла да завиди и най-евтината продуктова реклама, например за прах за пране, в която посланието е просто за разбиране – изпрано (с правилния прах), респективно чисто. Апропо, наблюваме как рекламата на кока-кола например отправя послание за толерантност, т.е. съдържа повече идеология в себе си, отколкото която и да е от кметските такива.
И освен, че са плоски, обобщени посланията издават някакъв необясним инфантилизъм, който може би трябва да внуши на избирателите, че всичко е просто една игра и нищо повече. Или, че пред тях са едни палави момчета и момичета, които не са се наиграли.
И ето, кандидата тупа ли тупа топка...Или пък кандидат си играе с камиончета и коли и ги пуска в дупка на пода. Или търкаля колело и реди къщички върху рисувана стена. Яко. И твърде инфантилно. За допълнение към този образ същия раздава близалки, докато обикаля електората. Ако се пренебрегне сексуалният им подтекст остава просто недоумение. И впрочем номера с билзалките все още няма конкуренция в свободното предизборно пространство към този час. Други пък залагат на пъзел с розички. И зад всяка от тях изкача по един кандидат. Детинско, наивно и сигурно забавно. Има и полугол кандидат, който ту скача, ту пука балонче с клечица и игриво поглежда към червени буквички “пук”. Палаво та дрънка.
Своеобразен венец на усилието да привлече вниманието на гражданите поставиха чудните билбордове, осеяли “Цариградско шосе”. На бял фон с черни букви и текст “Кой е Петър Атанасов”. А!? Сега очаквам контраофанзива от някой друг палав гражданин, който би могъл да тиражира в отговор “Не ми пука кой е Петър Атанасов”.
И ако перифразираме един стар виц, обобщението на кампанийните мъки може да изглежда така. Седял си един рекламист, мислил върху послания, образ и пр., с които да представи кандидатка и се заровил в дебелите книги за да открие рецептата за успешния слоган. Прочел, че компонентите на криминалния роман са три : религия, секс и загадка. Вдъхновен от откритието рекламистът написал със замах рекламно изречение. “Боже, бременна съм, от кого ли!?”.
 

Sample text

Sample Text

Sample Text