Винаги съм смятала, че рано или късно, човек се превръща в това, което най-силно презира. Мислещият човек, де. Та в този ред на мисли, презирайки ексхибиционистичната графомания на колеги и нарушавайки обета за писмено мълчание, който дадох преди две години (като един същи Костов), днес се изкуших. Пише ми се, мама му стара. Алтернативата на писането е да изтрещя една чудесна сутрин и, докато гледам сутрешния блок (щото той по която и телевизия да е, пак си е един) да си спраскам телевизора. Което пък е тъпо, щото в тази криза от къде кинти за нов телевизор, а!?;) Та, няма начин – ще се пише. Току виж и книга съм издала, което би било последното (евентуално) стъпалце към дъното. Но това е друга стройна житейска концепция, която ще споделя при друг случай.
Божке, Веско Маринов спортува откакто се помни. Мислех си, че поне ще каже, че пее откакто се помни, ама на. Другото, което вероятно прави откакто се помни би трябвало да са свирките. Както се казва, творчески профил.
Има нещо гротескно в това на какво заприлича медийното поле за последната една година. Удивително изравняване. Като след дълбока оран. Впрочем, сигурно и аз от оранта съм се вдъхновила, тъй като до преди 15-ина минути си копаех ведро фермицата във ФБ и се наслаждавах на летните конвулсии на водещите на сутрешните блокове.
Та, медийното поле. Положително, с взор в бъдещето и някак не просто безкритично, а наведено и правилно поведение. Не че не сме го виждали и друг път. Нищо ново под слънцето. Въпреки, че все някой ще се опита да ме обори, и няма да му се получи. Щото ако се върнем малко назад, дори да са едни 10-ина години, особено първата година на всяко управление е била съпроводена с медиен слугинаж. Какво да се прави. Манталитет. А и народ, който е родил идиотската поговорка „преклонена главица сабя не я сече”, няма как да роди героически журналисти някак. Но като всяко нещо в историята и слугинажа не се повтаря буквално. Този, днешният, е новаторски по смисъла на еднаквостта. Всички вкупом си траят и се страхуват. Прекланят главицата, така да се каже. Но пък ми напомнят една друга история.
Преди години, когато Костов смяташе че ще управлява като същи Конрад Аденауер, най-малко 15 години, журналисти и (много повече) социолози си мълчаха за риска от наказателен вот. А наказанието зрееше бавно и полека, ден след ден. Костов обаче не знаеше. Когато си заидва Царя, единствената идея на Командира беше да го отстрани от президентската надпревара. Така и стана. Апропо, мислила съм си, какво ли щеше да се случи, ако Царя беше станал президент. Някой ще каже „да, бе! А ако баба беше мъжка..?”. Така е, но е интересно да се проектира бъдеще в миналото. И за да избегна лирическото отклонение ще премина направо към изборната нощ на онази, 2001-ва година. Най-изненадан от всички участници в играта беше Костов. И целият политически пейзаж се промени. Като с магическа пръчка. Иззад завесата на угодните социологически проучвания, правилните анализи и страхливците-партньори на (бившата)власт, изкочи нещо абсолютно ново, неочаквано и не непременно лошо.
Тъй като политическото тяло на една национална държава, поддържано в състояние на перманентна нестабилност и вкарано в центрофугата на времето, има способността с еднакъв апетит да поглъща и повръща играчи.
Нещо подобно се случи и преди една година, но с огромната разлика, че този път не бе покрито от информационна завеса, а напротив. Промяната беше маниферстирана, наслагвана и внушавана месеци наред.
С оглед на настоящата ситуация единственият въпрос, който си задавам е колко голяма ще бъде изненадата от реалностите. Тъй като новото днес е, че не става дума за информационна завеса, а за тотална подмяна и пропаганда, на която би завидял всеки среден диктатор. И като уточнение към въпроса, разбира се, стои темата с момента. Кога ще настъпи. Което, впрочем, е най-трудното за прогнозиране, поради тоталната неизвестност на параметрите.
Лятото е измамно с лекотата си. Само по себе си. Има едно неписано правило за революциите и климата, в чиято прегръдка сме и ние сега. Освен всички останали фактори.
И така, изненадата предстои. Не че това ще е кой знае какво преживяване. И не че възлагам на последиците кой знае какви надежди. Ако не друго, правилото показва, че по тези ширини нищо не се случва така, както би трябвало. Но пък нямам нищо против Бойко Борисов да се разсърди на нацията. Тъй като „шибаният” народ, който е „кофти материал”, както се знае от признанията на Премиера се усеща едва когато му бръкнат дълбоко в джоба. Иначе идеали, ценности..глупости някакви са това. И тогава ще започне такъв живот, че само си викам „дано”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар