Ads 468x60px

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

четвъртък, 21 април 2011 г.

В. Кръстева: Корман Исмаилов не издържа на собствената си амбиция


Г-жо Кръстева, вчера изключихте втори поред депутат – Корман Исмаилов, от редиците на ДПС и то въпреки факта, че му бяхте дали една седмица да си преосмисли позициите. Той ли не пожела да си промени мнението или вие изчерпахте търпението си?
- Корман Исмаилов е много интересен за анализ случай. Типичен пример за човек, който е получил политическата си кариера. Като подчертавам думата получил. И който явно е свикнал да получава. Казвам го много убедено, защото познавам Корман много години и съм го наблюдавала внимателно през цялото време, в което беше лидер на младежката организация на ДПС, както и като народен представител. И затова твърдя, че този сравнително млад човек (тъй като той отдавна излезе от младежката възраст) не издържа на напора на собствената си амбиция да получава още и още. Или много буквално е приел заявките на лидера ни Ахмед Доган за смяна на генерациите в политиката, които той не веднъж е правил точно пред младежите от ДПС. Опасявам се, че Корман ги е разбрал като “стани да седна”. Тоест, че в един момент е повярвал, че може просто така, защото иска да получи и друг лидерски пост. Което, разбира се, е несериозно. Тъй като едно е реколтирането на млади кадри. И чрез тяхното образование, и чрез възможностите на младежките структури, и чрез участието им в активната партийна работа, съвсем друго е лидирането. То не се получава единствено, защото някой си го е помечтал. Партията, в това число и ДПС, е един организъм, който се подчинява на общоприети правила и вътрешна логика на развитие на процесите. От Корман аз не чух нещо, което да е теза за бъдещето на партията. Аз чух въпроси, които той вероятно си задава, и клишета, които не означават нищо. Освен това, държа да подчертая, че не трябва да се бърка демокрацията въобще, като принцип на държавното устройство и ценност на съвременното общество с демократичността на една партийна организация. Това са две съвършено различни понятия. Пък и участието в политическа партия, слава Богу, по никакъв начин не е задължително. За сметка на това, задължително за една партия е споделянето на общи ценности, съобразяването с правилата, мнението на мнозинството, както и оценката на избирателите. Ето в тези пунктове “издишат” позициите на Корман и посочват по-скоро собствена недооценъчност. Но и това си има своето обяснение. За човек, който не се е преборил за нищо от това, което е получил такава недооценъчност е очаквана. И все пак, поради тази му неопитност, на него му беше дадено време да преосмисли позицията си. Тъй като цялото ръководство на ДПС и колегите от парламентарната група прецениха, че в случая става дума за лоша личностна преценка, която вероятно е допълнително манипулирана. Впрочем, Корман и вчера не съобщи някакво свое решение, а прочете нещо като декларация. Което показва, че той така и не разбра за какво става въпрос.
“Г-н Дал се нареди в групичката на тези бивши високопоставени активисти на ДПС, които изникват и то обикновено в предизборна ситуация, пробват се на политическия терен и приключват безславно.”
Изключването на Корман, а преди това и изключването на Касим Дал, не са ли признак на разцепление в редиците на ДПС или това е някакво вътрешнопартийно пренареждане?
- Нищо в света, включително и една политическа партия, няма постоянно статично състояние. Времето е динамично и всички се движим с времето. ДПС е една работеща много сериозно върху себе си партия, която се усъвършенства, непрекъснато си сверява часовника с политическите и икономическите процеси и в Европа, и в света. Нещо, което за съжаление, рядко се отчита от медиите и външните наблюдатели, може би, защото не носи в себе си скандалността, на която обществото като че ли привикна. Що се отнася до Касим Дал, той направи своя избор – прави си политическа партия, вероятно ще се опита да стъпи върху ДПС, търсейки легитимация. Нито е първият, сигурно няма да бъде и последният. Г-н Дал се нареди в групичката на тези бивши високопоставени активисти на ДПС, които изникват и то обикновено в предизборна ситуация, пробват се на политическия терен и приключват безславно. Толкова за Касим Дал.
- А какво демонстрират хората, които се събират около идеите му за промяна на цялостното политическо статукво?
- Това е много амбициозна заявка на един човек, който всъщност не е формулирал претенциите си към политическата система в България. Но честно казано, не смятам, че партията на г-н Дал е нещо, с което бих си губила времето за анализ, защото съм убедена, че неговите мотиви са или в усещането за пропуснати ползи, или мераци за бъдещи такива. Изборът е негов и не смятам, че той ще се отрази върху общото състояние на ДПС. В момента ДПС работи много сериозно върху подготовката на изборите, защото ние много държим особено на местните избори да направим така, че най-подготвените кметове и общински съветници да реализират това, за което са подготвени.
Ще припомня нещо, което често се забравя – ние сме единствената партия, която подготвя своите кадри за работа в европейски условия от години. Затова нашите кметове са най-добрите в работата по европейските оперативни програми, независимо от всички политически пречки, които срещат последната година и половина.
- Но вашият депутат от Търговище – Кърджалиев, твърди, че зад акциите на Дал има друг сценарий и той не е негов. Чий е сценарият?
- Всичко, което направи Дал сочи, че действията му са сценарий на фактор, който се опитва да играе с неполитически средства на политическия терен, което за съжаление не е ново за България. И това също е проблем на зависимости на самия Касим Дал.
- Предизборната кампания вече е в ход. ДПС обяви, че може да издигне свой кандидат за президент за втори път след Ренета Инджова. Какво мотивира партията ви за самостоятелно явяване на тези избори?
“Проблемът в политическото поле на България е късата памет.”
- Проблемът в политическото поле на България е късата памет. Така че идеята за издигането на самостоятелен кандидат-президент не е новина, макар това все още да не е окончателно решение. ДПС е една много сериозна политическа партия, тя е в състояние на професионализация, с което не може да се похвали дори БСП. Говоря за степен, до която е достигнал целият апарат на партията – на умения, на познания за процесите и на способност за реакции, на които останалите български партии има още много на какво да се учат, както новосъздадените, така и с дълга история. При по-старите партии процесът на професионализация е бил прекъсван от сътресенията, на които са били подложени на равни интервали по време от мандатите на ръководството по устав или от мандатите на управление. Точно това отличава ДПС от останалите партии.
За нас е ясно, че участието в президентските избори не може да бъде самоцел. То трябва да е част от някаква цялостна стратегия за поведение на политическата партия. Затова логично идва възможността тази партия да участва със свои кандидати, защото по този начин може да демонстрира и качествата, които споменах, и да даде много ясна заявка за визията си за бъдещето на държавата и да посочи оценката си за състоянието, в което се намира държавата в момента и то на най-активния граждански форум, какъвто са президентските избори.
Да не би да сте взели такова решение, защото вашият анализ сочи, че победителят на този вот не е ясен или просто искате да афиширате сила и да демонстрирате мускули?
- Може би заради неумението си или за това, че в нея преобладават случайно попаднали участници, управляващата партия ГЕРБ създаде една нова за последните години политическа ситуация. А тя е на вътрешна опозиционност, проявена в качеството на управленец. Те не са готови и не се научиха, че от тях зависи управлението, състоянието, решенията. Това обърка посланията до такава степен, че в цялото обществено поле, в което се правят съобщения за това какво се случва или пък защо се случва, е настанало такова объркване, такава подмяна и на състояние, и на послания, и на позиции, че единственият начин една политическа партия да отдели себе си и да бъде релефна, е да постъпи като ДПС. Обсъждайки собствените си критерии и целите си, отговорно, а не бягайки по тъча с “може би”, “ако”, “обаче”, и последователно да си доизгражда образа. Тоест с всяко свое действие да доизгражда предходното.
Нашият анализ сочи, че е настанало време на пренареждане на политическото поле. Ролите са много объркани. Имаме управляващи, които се държат като опозиция, имаме партньори на управляващите, които формират мнозинството, но са с откровено антиевропейски националистически примитивни действия и послания. Има едно дясно с известна двойнственост. Дали тя е заради това, че в него има две политически партии, дали заради това, че в него има една партия, която не се е освободила от комплекса спрямо другата, а другата не се е освободила от съзнанието за патерналистично отношения спрямо първата – каквито и да са причините за това, дясното е без релеф. То няма профил и дори за анализаторите е предизвикателство, когато се получи послание отдясно, да уцелят от кого идва. За избирателя това е сериозно изпитание.
“На такъв разкалян терен е трудно да се прогнозира как ще се развият събитията през следващите няколко месеца.”
Левицата не може или поне не успява да определи своето решение и към себе си, и към президента, не може да формулира ясна теза за това, какво очаква да се случи на предстоящите избори. Тоест теренът е доста разкалян. А на такъв разкалян терен е трудно да се прогнозира как ще се развият събитията през следващите няколко месеца. Няма почти нито една персона, която да е заявена като кандидат-президент, с изключение на изключително плахо или по-точно фалшиво свенливо показващата се Меглена Кунева. Защото е обществена тайна, че тя иска да се кандидатира, но не с тяснопартиен профил. Прочетох, че тя правела тиха кампания. Това е чисто пиарски термин, който в случая издава по-скоро една амбиция и в същото време несигурност. Знаем, че ГЕРБ ще номинират или мъж, или жена, което по същество е нищо като анонс. Но от друга страна от тях е логично да се очакват само екстравагантни ходове и то в последната минута. И от една страна предизборната кампания и изборите се усещат във въздуха, а от друга – кандидати на практика няма.
- Защо е това колебание в политическите сили, какво ги плаши да посочат хората си и да започнат да ги утвърждават?
- Предполагам, че управляващите просто не знаят какво да правят. Всички скандали, които съпътстват нашето ежедневие, са доказателство за това. Да вземем само скандала с партийните им лозунги в училището в Пещера. ГЕРБ се държат като слон в стъкларски магазин – всяко движение чупи нещо. Не зная какво анализират останалите политически сили, но погледнати като цяло, то показва брауново движение – всички се движат нанякъде, едните се страхуват, другите не могат.
- Анализът на ДПС е важен, защото неговите гласове винаги са решавали изхода от президентските избори. Да не би да издигате кандидат, за да оставите терена да се доразкаля на първия тур, и на втория да се присъедините към евентуалния победител?
- Аз предлагам друг прочит – това да е началото на подреждането на политическото пространство. Защото в момента липсват правила. В момента се създава някакво усещане, че правилата са изчезнали, че всичко е възможно и нищо няма своята логика – нито парламентът е това, което би трябвало да бъде по конституция, нито отношението на Министерския съвет, който е назначен от парламента, е това, което би трябвало да бъде по конституция. Не се носи политическа отговорност. Има някакво терминиране на политическите порядки. Затова поведението на ДПС като професионална политическа партия би могло да даде знак за нормалност – има избори, има програма, има кандидати.
- Твърди се, че ако вашият кандидат е от български произход, значи се борите наистина за поста, но ако е от турски произход, значи правите друга политическа сметка. Към какъв кандидат се насочвате?
“Днес е сигурно едно – че президентските избори ще катализират някакви общи процеси.”
- Много ми се иска да не разсъждаваме етнически. Не искам да влизам в това клише. Много е важно каква ще бъде тази кандидатура, защото нашият електорат е изключително отговорен, когато гласува, както към етническия турчин, така и към етническия българин, в зависимост от това какво чува и вижда от партията и от конкретния кандидат. Той не се лашка от една в друга тема.
- А до какво би могло да доведе пренареждането на политическото пространство?
- Както икономическата криза създава възможности, така и политическата криза всъщност е една възможност. Днес е сигурно едно – че президентските избори ще катализират някакви общи процеси, макар че по друг начин много важни са и местните избори, особено за личния живот на гражданите. Ако управляващите се справяха, ако провеждаха неизбежните реформи, ако икономическата и социалната ситуация в страната не бяха на дъното, нещата щяха да изглеждат по съвсем различен начин и поне усещането за нестабилност нямаше да е толкова силно. Затова е толкова голям фокусът в президентските избори и толкова е голямо напрежението, с което се очакват местните избори. Нестабилността на тази система я кара да търси равновесната си точка. Докато го правят, хората се люлеят и това е обяснимо. Аз в лично качество много държа 20 години след началото на демократичните процеси или прехода на българския избирател да му бъде напомнено, че той носи отговорност, защото вотът му не може да бъде случайност и това не е редно. Най-малкото последиците от подобен вот са на лице.
Изборите показаха, че в повечето случаи избирателите в България гласуват ирационално и не искат да носят отговорност за съдбата си. В социологическите изследвания има една пресечка – в момент, когато едно управление започва да се срива и се зададе въпрос “За кого гласувахте на последните избори?”, от намаляването на процентите на онези, които признават, че са гласували за настоящето управление, става ясен сривът на мнозинството. Тази точка вече е достигната. И причината и вината за това не е само в политиците, а на цялото ни гражданско общество, което 20 години не пожела да осъзнае отговорността си да избира. Не само да сме активни, а да мислим, когато избираме.
- А защо датата на изборите предизвика такива сблъсъци между политическите сили. Верни ли са твърденията, че вие настоявате за по-късна дата заради празника на Турция и Рамазан, който ще позволи да увеличите електората си?
- За тези, които се страхуват от изборите и които не знаят какво да правят винаги ще се намери някакво обяснение за дата, която няма да ги устройва. Както се казва,  на крива ракета и космоса и пречи. Нашето предложение беше мотивирано с това, че до Димитровден не е свършила селскостопанската работа. А по-голямата част от нашите избиратели са ангажирани с нея. Пак напомням, че за нас местните избори са много важни. А хората трябва да бъдат активни на тези избори и това е нашето желание – да гласуват и да няма дори формално основание това да не се случи. Те трябва да направят информиран и осмислен вот.
- И все пак, ако решите да издигнете кандидат-президент, кога ще стане известно името му?
- В законовия срок. Но решението за това ще вземем може би преди края на юни.

Няма коментари:

 

Sample text

Sample Text

Sample Text