Ads 468x60px

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

неделя, 30 септември 2007 г.

Знам какво направи миналото лято

Сигурна съм, че има начин да ги разбера. Това е доминантната мисъл от седмицата. По повод учителите, естествено.
Явно е невъзможно да се оцелява с 300 или по-малко лева на месец. Това го знае всяко дете. Вътреки, че точно това твърдение отваря огромната тема “как, през всички тези години, българинът оцелява на практика с незначителни (декларирани)приходи?”. Но не това е въпроса в момента.
Ще ги разбера. Ако загърбя изопнатите от нерви лица на жените, които от една седмица се чудят как хем да отидат на работа, хем да си гледат децата. Ако не обърна внимание на всички онези разочаровани малчугани, които са в началните класове, че и в детските градини, защото и възпитателките протестират ефективно (определението ефективно е малко цинично като за протест). Дали точно тези майки, дето не могат и не смеят сега да си вземат отпуска зорлем, за да си останат с децата си вкъщи, получават много по-големи заплати. Не вярвам.
И какво излиза – в това общество някои са по-правоимащи от към солидарност от други. Питам се, впрочем, какво ще стане, ако ние родителите застачкуваме срещу учителите. И не ме разбирайте погрешно. Не срещу българското училище, а срещу онези, които танцуват върху нервите и времето на всички ни в момента.
Може и да мога да ги разбера. Апропо, ако успея, ще тичам през глава към мястото на протестите. Обещавам. Но не ми се вярва. И то по няколко много прости причини. Дали някой си спомня какво се случва всяка божа учебна година, когато поредните кандидат-гимназисти и кандидат-студенти се застягат за изпити. И колко струват частните уроци. Какво по дяволите означава частни уроци при същите тези учители, на които се плаща за да подготвят децата и за кандидатстване включително. Министърът, на когото отказвам да адвокатствам, най-малкото защото и той самия е адвокат, беше изчислил, че стрували 800 000 000 лв. Годишно. Какво друго е това, ако не сив сектор в образованието. И по тази ли простичка причина стачката започна една година преди изпитите за гимназиите и университетите. Че хем да има увеличение на заплатите (напомням, че принципно съм съгласна, че тези заплати са малки, но не приемам, че това е всичко), хем да може да се спретнат и родители и учители, че и ученици покрай тях за новата порция частни уроци и новата сесия на кандидат-гимназистите и кандидат-студентите. Сигурно това няма да се хареса на някого. Много важно. И на мен не ми харесва да слущам драматични новини как някой някъде припаднал, докато протестира. Зашо не протестират например учителите в частните училища. Много просто, защото и там се плаща (нали няма наивник, който да си мисли, че в държавните не се), но там поне плащането е регламентирано. В което няма нищо лошо – напротив. И се питам на каква сума биха възлезли данъците на тези 800 млн, ако биха били платени!? И не съм забравила, че по конституция в България образованието е безплатно.
И в резюме. Супер би било ако всеки получава достойно заплащане за труда си. Още по-супер би било, ако този труд се оценява по категорични, ясни и взаимно приемливи критерии. И най-важното, задължително е всички да играят по правилата, а не едни да рекетират други било чрез деца, било чрез крясъци под прозорците.
Спомням си, въпреки, че не беще много скоро, какъв респект вдъхваха в мен, бунтарката, опъката и вечно недоволната моите учители.В едно друго време и една друга система. И набюдавам сега как дъщеря ми – недоволната, бунтарката и опъката се отнася към тях. Вярно има нещо сбъркано. Може и да е във възпитанието. Може. Може и да е във времето. А, може ли да не е само възпитанието или само отношението или обществото въобще...
Вярвам, че има начин да ги разбера. Но докато се пънках над тези въпроси една и разпитвах близки и познати за отношението им към случая, една приятелка ми припомни един много разпространен сред бащите и дядовците ни израз. За зеления кон и умния даскал. И още по-симпатичната бащинска закана “Ако училището ти пречи на образованието, ти спирам училището”. Хубаво е и тези, които очакват да получат уважение и достойнство с препоръчана пратка да си ги припомнят.
Публикувано във в. “Еспрес” на 29 септември 2007 г

понеделник, 24 септември 2007 г.

Истината е в пакета

Не ми е известно все още защо унас непрекъснато бъркаме тази работа с онази. И как става така, че все нещо се прави или не на време или не на място. Или пък се бъркат пропорциите. Справка – кампанийното поведение и политическия пиар. Значи, ако официално кампанията стартира един месец преди изборите, то в последните няколко избора времето на кампанията се изтегля и изтегля и ето, че вече сме в реална предизборна кампания за кметове. Общинските съветници явно са по-търпеливи или пък разчитат на пропорционалния момент. Каквото и да е, но от един месец телевизиите бълват недовчесани и недоправини (в смисъл на подготовка) кандидат-кметски интервюта, които създават (адски погрешното) впечатление у непредубедения зрител, че не става въпрос за избори, а за конкурс за тв говорители например, чийто регламент налага максимум престояване в ефир за минимум време. С други думи всичко минава под мотото “ах каква наденица правим тука, страшна наденица”.
Дори и да приемем като неприятно изключение факта, че най-известния като генерал кмет и обратното ни свикна да е в кампания от първия ден на половинката си мандат, тъжен и комичен е факта, че това се наложи като модел и правило за всички кандидати. Но ето, че тези дни кметската кампания се оказа тясна за генералската душа и взе, че обеща да ни оправи за 700 дни. Тъй де, ако Царя щеше да ни оправя за 800, значи генералското оправяне ще е за сто по-бързо. Или както гласеше стария съветски лозунг “съветското джудже – най-голямото джудже”.
Пък и посланието е доста простовато за разчитане - ако сега някои си губят времето с местни избори, то други вече гледат към следващите парламентарни. И тъй като милите избиратели не са длъжни да помнят кога предстоят бъдещи сакрални дати за политическия живот, ще кажа, че следващите редовни парламентарни избори са през 2009 г. Т.е. на някои кампанията им стартира има-няма две години по-рано. Но пък може би разчитат на късата народна памет, което само по себе си не е далече от истината. И в случая са водени от вярата, че каквито и глупости да надрънкат днес, то след две години няма да се помнят. Но пропускат момента, че все ще има кой да ги припомни.
От друга страна, докато част от кандидатите си мерят генералитетите (по Фройд) Тони Първанова извади най-мъжкото поведение като заяви, че знае как се създава живот. По-просто казано как се правят деца. Ето това е номера – в куража. Щото мнозина претендират, че са на ясно с процеса, ама колко се осмеляват да размахат това си умение като байряк. Ашколсун. Всъщност и Тити не пада много по-долу, но той пък влезе в едни подробности, които предполагам лично засягат малцина – каза, че говори бързо, щото свършва бавно. Каквото и да означава това.
Миналата седмица пък бяха разпространени снимките на един от кандидатите и все още кмет на Варна, който полугол или по-скоро гол с малки изключения, излиза ведро от някакъв басейн. За естетиката на кадрото нищо няма да кажа. За рубриката, под която мина снимката – а именно “голата истина”, пак почти нищо. Само едно не ми е ясно – след като всяко подобно ПР-действие трябва да има за цел да мотивира избирателя към насрещно активно действие – да гласува– каква земна сила трябва да накара драгия избирател да побегне към урната с писалка в ръка при вида на голия кандидат....
Но в името на обективността ще кажа, че посочените примери нито са равнопоставени, нито изчерпателни и тук са пропуснати множество от състоялите се вече безумия. По-интересното е друго. Че непрекъснато сме в ролята на онзи оптимист, дето си говорил с песимиста, който казал, че по-лошо от това неможе да бъде. Може, може, отвърнал оптимистът.
Публикувана във в. “Експрес” на 22 септември 2007 г.

Секс, лъжи и рокенрол

А пък Костов каза, че не надничал зад пердето в столичната община. Сиреч – хич хабер си нямал за това какво се случва там. Не за друго, а защото нямал време. И каза, че отговорността, при провал на Заимов, щели да носят всички, които са го издигнали, каквото и да означава това.
От една страна – хич не ми се спори по въпроса. От друга, някак си страшно ми втръсна да слушам откровени неистини (лъжи) от този и онзи и да подскачам пред телевизора, като включена в мрежата на НЕК-а, докато те се опитват да внушат на публиката, че не просто е камила, а че е двугърба камила с богат опит в пренасянето на товари през пустинята. Може и да не са много далече от истината. Може и наистина да сме двугърбата камила, щото или ни вземат за идиоти или сме живели по едно и също време, на едно и също място но в различни измерения. Ама все пак. Само аз ли си спомням какво чудо сполетя клетия Неделчо Беронов, когато драматично се издъни на президентските избори. Предизвестено. След което този достолепен човек беше поставен като един позастарял Матросов на амбразурата, докато величествиния Командир, размахал показалец срещу всички и всичко се оттегли мрачно в драгалевските си покои!?
Не мисля, че аз съм единствената, дето си спомня и каква беше историята със безумното кандидатиране на Светослав Гаврийски за кмет на София. Той пък беше може би добър банкер, но за сметка на това май никой не разбра, че е кандидатиран за кмет доброзорлем. Все пак това стана само преди две години, а не преди двеста. Или с изтикването на Надежда Михайлова пак за кмет, та и за общински съветник. Ей в онази схема, дето изхвърлиха Орешарски, щото имали информация, че се срещал с някакви хора на някакво място да си говорят за някакви неща....Пък после сините се оказаха без кандидат и Костов (все още пребиваващ във въпросната партия) разпореди. И така. Все случки от много, ама много близкото минало. И какво показва тази центрофуга за личности. Че всеки, който дължи на Командира навъртането около трапезата (изразът е негов) рано или късно си плаща данъка. Я за кмет ще го кандидатират, я за президент, я за друго нещо. Каквото се наложи.
Или пък Костов, за когото е известно, че презира народа в цялост (с едно-две изключения, които му се явяват близки) е твърдо убеден, че вкупом той, народът, страда от амнезия. И за да затвърди тази линия, призова да престанем да зе обръщаме назад. Защо!?
Изобщо, дойдат ли избори откъм Командира все едно дежа вю се върти вече от 7-8 т. И трябва да е станал много, много силен. Защото, както сам каза в нощта на местните избори в далечната 1999 г. – всичко, което не го убивало го правело по-силен. Когато пак се провали на избори и всички сини крепости бяха издухани като сламената къщичка на трите прасенца. Изобщо той от избори нищо не разбира, тъй като харесва само и единствено себе си, пък и не би лансирал никого за да спечели. За какво му е друг да печели каквото и да е. Но чудното тук е удивителната наглост на повторението на стар рефрен. Той в бяло, а всички останали на кафяви точки. Класик. Което пък ми припомни онзи евъргрийн на политическите вицове:
Попитали радио Ереван каква е разликата между Костов и Господ. “Господ не се мисли за Костов”, отговорило радио Ереван.
Публикувана във в. “Експрес” на 15 септември 2007 г

събота, 1 септември 2007 г.

О, спомняте ли си, Госпожо...

Колкото и наивно да звучи, винаги през последните години съм очаквала, че нещата (в смисъл политическия живот) ще се оправят, когато всичко влезе в руслото на рутината и професионализма. С други думи, когато си отгледаме парламент след парламент и избори след избори едни професионални политици. Апропо, както преди ни учеха в училище, че има професионални революционери, ама не баш същото.
Оказва се обаче, че през всички тези години и благодарение на вродения български нихилизъм това малко трудно ще се случи, защото не друг, а ние всички вкупом непрекъснато си въобразяваме, че
А. Тези, дето сме ги избрали за нищо не стават и
Б. Тези, дето ще ги изберем, ще ни оправят.
Е, вярно, че всеки някого оправя, но не е същото. Та таз една особеност на обществено-политическите ни нагласи и отношение към живота все по-трайно и устойчиво превземат статуквото. Няма да се връщам от началото за да припомням всеки екстравагантен вот и залитания. Достатъчно е да си спомним Жорж, например или пък Кулеков и Бойчев и пр. и пр. Въпреки, че от позицията на времето и опита се оказва, че тези са били първокласници в сравнение с последващите подобни не-политици, които са изгрявали и залязвали на българския политически небосклон. Успокоителното в случая е, че демократичната процедура някакси има естествените сили да се справя с подобен вирус. Вярно, след известен период на боледуване, но все пак.
И като си бъбря с приятели все се намира потвърждение за това, че евристичното начало (не само и единствено в политиката) е трайно насадено в общественото ни съзнание. Ето например драматичната и комична история на българския Овцекоз, която ми разказа моя близка приятелка, бивш научен работник в БАН (което някога, някога беше толкова престижно и безсмислено). Получили учените от академията задачка от тогавашната власт да изобретят такова животно, което съчетава в себе си ползата да дава месо, мляко и пр. благини под формата на провизии, но и да може да се катери по чукарите, да яде малко и каквото има и изобщо да става за всичко. А те, учените, тъкво били изобритили невероятната българска свиня с две ребра в повече (нали се сещате, че това са две пържоли отгоре). Запретнали се те да разработват зоологическия експеримент под името “овцекоз”. С други думи кръстоска между коза и овца. Чуден проект. Мъчително и упорито все пак накрая отгледали едно овцекозче. Обявило “Работническо дело” на първата си страница новината и призовало световните учени да обърнат внимание на невероятното, изключително изгодно за икономиката изобретение. Пристигнали японски учени, малки такива, спретнати като от кутийка извадени. Пожелали да се запознаят с изобретението. А то, изобретението, затворено в ковьоз жално блеело. Решили нашите учени, че трябва да направят демонстрацията на открито и хукнали с овцекозчето, японските учени и делегация отбрани ръководители към Витоша. Там обаче в суматохата, докато се подреждали и нагласявали за научната демонстрация, някой неразумно отворил клетката, овчекозът драснал из чукарите и никога, никой повече не го видял. Хей така драматично се провалил експеримента, проектът бил обявен за неуспешен и всичко потънало в прах и забрава. Но пък починът останал. Справка – политическият овцекоз.
публикувано във в. "Експрес" на 1 септември 2007 г
 

Sample text

Sample Text

Sample Text