Ads 468x60px

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

събота, 26 януари 2008 г.

Развитие в застой

Като казах миналата седмица, че ще циклим върху темата “Пирински v.s. журналистите”, докато изчезне политическата зимна скука се оказах безпощадно права. А пък Първият между равни (председателят на НС) продължава да се държи, като наемник на някоя жълта медия и произвежда ли произвежда поводи за безсмислени новини. Впрочем, ината в политиката никога не е бил добър съветник, а съчетан не само с политическия, а и с журналистическия интерес, се превръща в кофти капан. На всичко отгоре, ако и на повърхността позицията на Пирински да изглежда непоколебима, в действителност нещата са съвсем различни. И преди да изпадна в детайли ще кажа, че в десния кулоар освен, че бяха натъпкани медиите, сега се оказаха натикани и парламентаристите, щото на тях да им отнемеш медийната слава е все едно да вземеш на Бареков сутрешния блок. Или на Б.Б. ефира. Коштунствено посегателство на най-милото Му.
Но да се върна аз към кулоарните неща. Върно, че т.нар. “трибунка”, от която уважаемите политици правят своите изявления към още по-уважаемите журналисти си остава в десния кулоар. И таблото зад нея всъщност е зазиданата врата на парламентарния бюфет (харесвам тази дума). Това има, естествено, положителните си страни, щото за да хапне един сандвич, участникът (каквато и да му е ролята) трябва да измине цяяяяялото разстояние до другата врата и после да се върне по същия път. Т.е. спомага на храносмилането и за преодоляването на заседналия начин на живот, респективно за добрата линия на журналисти и депутати. Ама кой ли ти цени таз грижа на Председателя. Освен това, възможността да се хранят журналистите в бюфета, гарантира на читатели и зрители едни задоволени публикации и предавания. Защото все още е в сила правилото за мечката и хорото. И като отбелязваме положителното развитие, да информирам обществеността, че и пропуските за журналисти се увеличиха тихомълком. Незнам защо обаче Председателят на НС не си направи от това положителен ПР от това. Явно черния го влече повече.
По друго категорична Пиринска позиция, а именно за оставането на студиата на телевизията и радиото в ъгъла на коридора, се забелязва положителна тенденция, което обаче отново остава недооценено. В първите дни на промяната тези студиа бяха отделени едно от друго с грозни дървени паравани, а сега ги разделят с елегантни прозрачни плоскости, произведени от някакъв гений на интериорните решения. Бързам да подскажа, че може тутакси да се поставят цветарници и кашпи и да се осигури фон от горски звуци, за спасят работешите от стреса. Така и отразяването на работата на Парламента ще стане толкова положително, че имиджът му ще се вдигне до небето. Но аз не бързам, сигурна съм, че ако не Пирински, то Мирон ще подскаже нещо в тази посока. Или здравия разум.
Изобщо нещата никога не са такива, каквито изглеждат, но Председателят ще има възможност да оцени това едва, когато си се върне на мястото на равен с другите равни в пленарната зала.

петък, 18 януари 2008 г.

Сибирският бръснар

Тъй като искрено вярвам, че човек се учи докато е жив, с радост правя ежедневно своите малки открития. Тази седмица обаче откритието не беше мое, въпреки, че с удоволствие го попих като гъба. Казачокът е дядото на брейка. Това беше феноменалното откритие на Ицето, с което от своя страна той осмисли визитата на Путин унас.
Което пък, от друга страна, тласна съзнанието ми в нова посока. Какво живеем всички ние, които се бутаме и пресичаме в нещото, наречено обществено-политически живот и кому, по дяволите е нужно собственото ни разбиране за нещата. Не е ли това един затворен свят, който съществува по някакви си собствени правила и чието спазване и неспазване е проблем на самите нас.
Преди време гениалната Юлия Кръстева написа, че журналистите са хора, които говорят на журналисти за журналисти. Вярвам в това. Но също така вярвам, че тази затвореност се отнася до всички участници в шоуто, както и да го наречем. Какво разбра софианецът от визитата на Путин. В най-добрия случай (ако е имал привилегията да присъства на специалния концерт в НДК), че руснаците са измислили и брейка, освен водката. И, че Йосиф Кобзон е първият човек, построил социализма в чист вид – хем пее, хем депутат, хем бос на мафията...Нищо, че едва ли има живи съученици. Няма да кажа като коя наша прима. Пък и не са били в едни клас, което е сигурно.
Ако не е бил там, софианецът откри колко е хубаво, когато някой големец навести столицата, защото няма задръствания и изнервящ трафик.
А бабата от Сусурлево какво ли е разбрала от това посещение. Малчит наука. Но пък и за какво й е да разбира – нищо интересно, от нейна гледна точка, предполагам. Както би казала тя – нито ще ми прекопае лозето, нито ще ми вдигне пенсията.
Дали пък някой, извън кръга на тези, които вече очертах, се усети, че Путина излипсва най-неочаквано, а за сметка на това едни пък протестираха срещу идването Му, с аргументи, които вероятно споделя всеки мислещ човек, но с енергия, която сама по себе си няма никакъв смисъл.
И колко са тези, които биха се зарадвали на анонимното журналистическо творчество, което тутакси роди вица, че Путина нещеяла да дойде, защото нашата Първа дама я заплашила, че ще я заведе при фризьора си. Аз лично искрено се посмях на шегата и повече на скоростта, с която се разпространи из гилдията.
Но така и така посещението приключи и вече не ни остава нищо друго, освен да благодирим на Пирински, че ни даде начална скорост и ще си пишем и говорим до припадък за кулоарният резил, ограничение и тежък сатрапизъм (тази дума си я измислих току що), с който разбуни Парламента. И депутатството, и журналистите и обикновените кибици там. Е, не че това не е тема, която занимава само и единствено хората от онези групи, за които споменах в началото. Дали пък на Драгия Читател му дреме са ли журналистите в двата кулоара на Парламента, или пък са само в десния, а!? Ами ако изобщо не са в кулоарите, опазил Бог!? За народа загуба велика, кешки аз да бях изгорял, би поклатил мрачно глава Иванчо Йотата.

неделя, 13 януари 2008 г.

До Чикаго и назад

От информационна гледна точка годината започна с натрупване на идиотски събития, които биха били достойни за алманаха на Бен Шот. Принципно и аз съм фен на глупостите, въпреки, че никога не ми е хрумвало да ги издавам в сборник, но нейсе. По-скоро в случая ми е интересно как примерно астролози или каквито са там ще изтълкуват това като знак за бъдещето. Но и това не е моя работа. И така.
Жени превзеха Атон, Стара Загора остана без “Берое”, Костов ще спира Путин с голи гърди, стачката на сценаристите е на път да опропасти “Оскарите”, а в Неапол си изхвърлят буклука пред ответната по темата комисия.....Е, при нас проблемът с боклука по естествен път се превърна в проблем със снега. Но, както каза един приятел – пак работя за боклука, но сега поне така се казва официално. В Габрово пък потече ток по улиците. Проста да падладееш. На токът мястото явно не му е на тротоара, но това пък улеснява нещата – ако не се размажеш някъде по заледените тротоари, друсва те тока и готово.
Щях да кажа нещо повече за протестите, дето онзи Мавъра (И.К.) ги планира срещу руския премиер, ама се сетих, че един колега много се ядосва като му пиша името и ме докладва винаги на ръководството. Но пък си е смешно, дори вече си представям Онзи, Елена, костенурката и цялата талибанска дружина примерно на гол протест...тематичен, който може и да е в защита на животните, срещу използването на естествена кожа в модната индустрия и т.н. Защото не ми се вярва да е нещо, свързано с енергетиката. Но, какво разбирам аз от тези неща.
А пък Сесилия Саркози планирала военен десант в либийския затвор за да освободи нащите сестри. Командосите нападат затвора, сестрите скачат в едни джипове и беж да ги няма. Не разбрах дали е смятала да освободи натурализирания българин – палестинския лекар, дето пък се ожени набързо и сега се е специализирал в тетор на баби. И не ме интересува. Но това вече е толкова брадат ПР, че дори и откровените глупости на венецуелския специалист Хуго Чавес не успяха да ме впечатлят. Апропо, тази седмица въпросният диктатор предложи на манекенката Наоми Кембъл, която по неведоми пътища се превъплати в журналист да го пипне по мускула. Чудно нещо е информационното общество. Както добре помним – първопроходец по темата, още преди повече от три години Бойко Борисов в ролята на главсек предложи на журналист същото. Вярно, че ББ още не Чавес, нито пък онзи журналист беше Наоми (за жалост), но нещта са ясни. Обикновено плагиатство и нагла кражба на интелектуален продукт. Тиранска му работа.
Мобилни оператори вдигнаха ръце и от ФБР и им прекъснали телефоните, онези за спецоперациите, заради непланети сметки, италианските депутати нямат право да ползват 5-звездни хотели и да изпращт ММS, двама въоръжени и маскирани обраха оборота на магазин в кв. “Враждебна” ( колко да е този оборот), а в Багдад за първи път заваля сняг.
“Задръж тапата”, както се казва в онази просташка реклама, това е само началото.
Что ли есчо будет, Что ли есчо бууудет, что ли есчо будет ой, ой ой...

събота, 5 януари 2008 г.

Сто години самота

Ако имаше кой да ми отработи понеделника и да ми изпие първата чаша, нямаше да имам проблем. Така обичаше да се шегува покойният ми дядо, един бивш царски офицер, зъболекар и изобщо интелигентен човек. Та тази шега е събрала в себе си като че ли цялата народна философия, която ни движи и до днес. Сетих се за този израз покрай началото на годината, което винаги е белязано със самоубийствено хранене и пиене и съответстващият парализиращ махмурлук и тежест в стомаха. И както е задължително да се случва в такива дни (и както си му е реда по нашите ширини) наваля един чудесен сняг и държавата изпадна в пат. Не, не държавата, а хората в тази държава. Няма да припомням сакралната фраза за снега и изненадата. По-скоро ми стана интересно друго.
Че ни е мърлява цялата история е ясно. Я да си отвори всеки един прозореца и да ми каже почистен ли е снегът пред вратата му, на тротоара или до близката кофа за боклук. Естествено, че не. Не че аз съм си изринала снега пред къщи, ама нали и аз съм представителна извадка на средностатистическия българин. После всеки чиновник или кмет, дето е сключвал договор с фирма за почистване ( тъй като подобни има за всеки метър от големите градски улици, всеки километър междуградски първо, второ и пр.-класни и т.н.) да си сложи ръка на сърцето и да си признае, че и за миг не си спомня за “онези” неща, когато се дърля с фирмите по почистването като за пред медиите. За фирмите да не говорим. Нали и те са представителна извадка – да си кажат как с лека ръка за заявили машини и техника за почистване, която има само един недостатък – едни и същи машини и техника гарантират по няколко концесионни договора. Парите иначе си вървят, а надеждата за суха и топла зима живее вечно. Това е положението. И когато завали в любимото ми населено място Сусурлево и едновременно с това снежни виелици затрупат Мало Пъпешово, съвсем естествено няма как тези машини да прехвръкнат и на едното и на другото място. Обективна невъзможност.
Списъкът с примерите може да бъде продължен до безкрайност, но по-важното е друго. Трагедии и проблеми при снежни виелици се случват навсякъде по света. Но на малко места могат да се похвалят с подобно отношение към бедствията. И една притча, която прочетох някъде ми се струва особено подходяща в нашия случай.
Случило се някъде страхотно наводнение. Водната стихия заплашвала да погълте един мъж, силно вярващ, който винаги се оповавал на Бог. Мъжът се покатерил върху едно дърво и започнал да се моли на Господ да го спаси. В това време се появил спасителен хеликоптер. От него се спусна спасител и се помъчил да поеме мъжа. Той обаче не пожелал да се качи на хеликоптера, защото вярвал, че Господ ще чуе молбите му и ще му помогне. Хеликоптерът отлетял, а водата погълнала нещастника. Когато се възнесъл той попитал Господ, защо не му е помогнал. А Бог му отговорил, че му е изпратил спасителите с хеликоптера.
 

Sample text

Sample Text

Sample Text