Ads 468x60px

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

събота, 5 януари 2008 г.

Сто години самота

Ако имаше кой да ми отработи понеделника и да ми изпие първата чаша, нямаше да имам проблем. Така обичаше да се шегува покойният ми дядо, един бивш царски офицер, зъболекар и изобщо интелигентен човек. Та тази шега е събрала в себе си като че ли цялата народна философия, която ни движи и до днес. Сетих се за този израз покрай началото на годината, което винаги е белязано със самоубийствено хранене и пиене и съответстващият парализиращ махмурлук и тежест в стомаха. И както е задължително да се случва в такива дни (и както си му е реда по нашите ширини) наваля един чудесен сняг и държавата изпадна в пат. Не, не държавата, а хората в тази държава. Няма да припомням сакралната фраза за снега и изненадата. По-скоро ми стана интересно друго.
Че ни е мърлява цялата история е ясно. Я да си отвори всеки един прозореца и да ми каже почистен ли е снегът пред вратата му, на тротоара или до близката кофа за боклук. Естествено, че не. Не че аз съм си изринала снега пред къщи, ама нали и аз съм представителна извадка на средностатистическия българин. После всеки чиновник или кмет, дето е сключвал договор с фирма за почистване ( тъй като подобни има за всеки метър от големите градски улици, всеки километър междуградски първо, второ и пр.-класни и т.н.) да си сложи ръка на сърцето и да си признае, че и за миг не си спомня за “онези” неща, когато се дърля с фирмите по почистването като за пред медиите. За фирмите да не говорим. Нали и те са представителна извадка – да си кажат как с лека ръка за заявили машини и техника за почистване, която има само един недостатък – едни и същи машини и техника гарантират по няколко концесионни договора. Парите иначе си вървят, а надеждата за суха и топла зима живее вечно. Това е положението. И когато завали в любимото ми населено място Сусурлево и едновременно с това снежни виелици затрупат Мало Пъпешово, съвсем естествено няма как тези машини да прехвръкнат и на едното и на другото място. Обективна невъзможност.
Списъкът с примерите може да бъде продължен до безкрайност, но по-важното е друго. Трагедии и проблеми при снежни виелици се случват навсякъде по света. Но на малко места могат да се похвалят с подобно отношение към бедствията. И една притча, която прочетох някъде ми се струва особено подходяща в нашия случай.
Случило се някъде страхотно наводнение. Водната стихия заплашвала да погълте един мъж, силно вярващ, който винаги се оповавал на Бог. Мъжът се покатерил върху едно дърво и започнал да се моли на Господ да го спаси. В това време се появил спасителен хеликоптер. От него се спусна спасител и се помъчил да поеме мъжа. Той обаче не пожелал да се качи на хеликоптера, защото вярвал, че Господ ще чуе молбите му и ще му помогне. Хеликоптерът отлетял, а водата погълнала нещастника. Когато се възнесъл той попитал Господ, защо не му е помогнал. А Бог му отговорил, че му е изпратил спасителите с хеликоптера.

Няма коментари:

 

Sample text

Sample Text

Sample Text