Сибирският бръснар

Тъй като искрено вярвам, че човек се учи докато е жив, с радост правя ежедневно своите малки открития. Тази седмица обаче откритието не беше мое, въпреки, че с удоволствие го попих като гъба. Казачокът е дядото на брейка. Това беше феноменалното откритие на Ицето, с което от своя страна той осмисли визитата на Путин унас.
Което пък, от друга страна, тласна съзнанието ми в нова посока. Какво живеем всички ние, които се бутаме и пресичаме в нещото, наречено обществено-политически живот и кому, по дяволите е нужно собственото ни разбиране за нещата. Не е ли това един затворен свят, който съществува по някакви си собствени правила и чието спазване и неспазване е проблем на самите нас.
Преди време гениалната Юлия Кръстева написа, че журналистите са хора, които говорят на журналисти за журналисти. Вярвам в това. Но също така вярвам, че тази затвореност се отнася до всички участници в шоуто, както и да го наречем. Какво разбра софианецът от визитата на Путин. В най-добрия случай (ако е имал привилегията да присъства на специалния концерт в НДК), че руснаците са измислили и брейка, освен водката. И, че Йосиф Кобзон е първият човек, построил социализма в чист вид – хем пее, хем депутат, хем бос на мафията...Нищо, че едва ли има живи съученици. Няма да кажа като коя наша прима. Пък и не са били в едни клас, което е сигурно.
Ако не е бил там, софианецът откри колко е хубаво, когато някой големец навести столицата, защото няма задръствания и изнервящ трафик.
А бабата от Сусурлево какво ли е разбрала от това посещение. Малчит наука. Но пък и за какво й е да разбира – нищо интересно, от нейна гледна точка, предполагам. Както би казала тя – нито ще ми прекопае лозето, нито ще ми вдигне пенсията.
Дали пък някой, извън кръга на тези, които вече очертах, се усети, че Путина излипсва най-неочаквано, а за сметка на това едни пък протестираха срещу идването Му, с аргументи, които вероятно споделя всеки мислещ човек, но с енергия, която сама по себе си няма никакъв смисъл.
И колко са тези, които биха се зарадвали на анонимното журналистическо творчество, което тутакси роди вица, че Путина нещеяла да дойде, защото нашата Първа дама я заплашила, че ще я заведе при фризьора си. Аз лично искрено се посмях на шегата и повече на скоростта, с която се разпространи из гилдията.
Но така и така посещението приключи и вече не ни остава нищо друго, освен да благодирим на Пирински, че ни даде начална скорост и ще си пишем и говорим до припадък за кулоарният резил, ограничение и тежък сатрапизъм (тази дума си я измислих току що), с който разбуни Парламента. И депутатството, и журналистите и обикновените кибици там. Е, не че това не е тема, която занимава само и единствено хората от онези групи, за които споменах в началото. Дали пък на Драгия Читател му дреме са ли журналистите в двата кулоара на Парламента, или пък са само в десния, а!? Ами ако изобщо не са в кулоарите, опазил Бог!? За народа загуба велика, кешки аз да бях изгорял, би поклатил мрачно глава Иванчо Йотата.