Ads 468x60px

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

сряда, 12 декември 2012 г.

Искам

Искам
Да не живея в интересно време.
Достатъчно ми е интересно да се вълнувам за детето си, да бъда с приятелите си, да чета книги, да ходя на кръчма, да гледам кино, да слушам музика, дори да се възхищавам на красотата на българската природа, колкото и цялата ми душа да се бунтува срещу туризма като такъв. Стига ми да си върша работата, която обичам и харесвам и съм адски добра в нея.
Искам
Да не знам имената на министрите. Камо ли какво правят всеки ден. Още повече искам да не знам колко са некомпетентни. И колко некомпетентността на всеки един от тях дава поражения върху живота на всеки един в тази държава. Да не знам кой от тях от къде се е взел. Кой какви чупки в кръста е направил. Кой колко е изпил сутринта и колко е бил мултак на републиката. Да не знам кой е любимият му певец и колко литра пот изхвърля на концерт. Да не знам колко апартамента има тъща му, бабалък му и учинайка му. Да не знам колко прилича на който и да е американски сексимвол, не само защото не прилича. Не искам да ме интересува.
Искам
Да не знам колко е безхарактерен президента. Колко е мъж под чехъл. Да не знам колко продължава да си няма понятие какво прави и къде се намира.
Искам
Да не знам нито един политически виц. Има толкова по-забавни неща, на които мога да се смея.
Искам
Да не знам че председателят на парламента може да пее. Още по-малко да я виждам на сцена с микрофон в ръка, извисила глас. Искам и да продължавам да не знам имената на депутатите. Но по друг начин. Искам да не знам колко тона тежи шефката на мнозинството. Нито колко лагера има в мнозинството. Нито колко люспи. Искам да не знам кой къде си е пренасочил субсидията и колко пъти е мимикрирал в рамките на един мандат. Искам да не видя никога повече назначаваният от парламента премиер да се гаври с Народното събрание.
Искам
Да не знам нищо за футболните таланти на началника на държавата. Така и така изобщо не се вълнувам от футбол. Искам да си остана фен на „Скрита сила“ Мъдрево. Искам да не се срамувам, когато разказва на немците, че вътрешния му министър копа трупове. Искам да не се срамувам, когато го дават да спи на първия ред на церемонията по награждаването на Нобеловите лауреати. Искам да не знам как е садил компири и стискал филията с мас, докато с другата ръка тичал. Изобщо искам да не знам какво е правил и ще прави като малък, по-голям, сега и в бъдеще. Искам да не чета анализи на чужди медии, които нескрито се подиграват с българите, заради премиера им бандит. Искам да не виждам крайник на примера в едър план по телевизора като водеща политическа новина. Искам да не знам колко той знае или не знае английски, кой му мери гърба в педи, какъв цвят му е колана, колко му е акъла. Колко мръсни смс-а е написал и колко ругателни. На кого е разтривал ушите, на кого пазил вратата, на кого изчукал жената, на кого прибрал бизнеса. Искам да не знам кога  е сам като куче, кога рисува и кога дрънка на китара. Искам да не знам нищо от това. Искам да не виждам изражението на европейците, когато слушат доклади на дипломати и спецслужби за миналото на премиера и повдигат вежди с „really?“.
Искам не да няма ГЕРБ. Искам да не знам, че ги има.
И най-важното!
Искам
Да не знам нищо от това, не защото съм си затворила очите и ушите, спряла съм да чета вестници и да гледам телевизия, изключила съм си нета или съм заминала на пустинен остров. Искам да не знам нищо от това, защото го няма. Поне не в този уродлив вид.
Искам да живея нормално. Искам да живеем нормално. В нормална държава. И това да е държавата България.

1 коментар:

Unknown каза...

"...Съветската власт ми отне всичко — мислеше бившият окръжен училищен инспектор, — чиновете, ордените, уважението и парите в банката. Тя ми подмени дори и мислите. Ала има такава сфера, където болшевиките не могат да проникнат — това са сънищата, изпращани на човек от бога. Нощта ще ми донесе успокоение. В сънищата си аз ще видя онова, което ще ми е приятно да видя.“
Още първата нощ след това бог прати на Фьодор Никитич ужасен сън. Присъни му се, че седи в коридора на учреждението, осветен от газена лампичка. Седи и знае, че всяка минута трябва да го извадят от състава на ръководството. Изведнъж желязната врата се отваря и оттам изтичват служащи с вика: „Хворобиев трябва да бъде натоварен!“ Той иска да бяга, но не може.
Фьодор Никитич се събуди посред нощ. Помоли се на бога, като му посочи, че е станала навярно досадна несъобразност и сънят, предназначен за отговорен, може би дори партиен другар, е попаднал не на нужния адрес. Като начало той, Хворобиев, би искал да види излизането на царя от Успенската катедрала.
Успокоен, той заспа отново, ала вместо лицето на обожавания монарх тозчас видя председателя на профкома, другаря Суржиков.
И всяка нощ с невероятна методичност едни и същи последователни съветски сънища посещаваха Фьодор Никитич. Привиждаха му се: членски вноски, стенвестници, совхозът „Гигант“, тържествено откриване на първата фабрика-кухня, председателят на дружеството „Приятели на кремацията“ и големите съветски прелитания." .


ТРЯБВА да се премахне причината която поражда тези твои искания. Причините де - те са много. Или не са? Картел! Корупция! Сива икономика! Събиране на данъци, мита и акцизи! :)

 

Sample text

Sample Text

Sample Text