Ads 468x60px

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

сряда, 12 декември 2012 г.

Искам

Искам
Да не живея в интересно време.
Достатъчно ми е интересно да се вълнувам за детето си, да бъда с приятелите си, да чета книги, да ходя на кръчма, да гледам кино, да слушам музика, дори да се възхищавам на красотата на българската природа, колкото и цялата ми душа да се бунтува срещу туризма като такъв. Стига ми да си върша работата, която обичам и харесвам и съм адски добра в нея.
Искам
Да не знам имената на министрите. Камо ли какво правят всеки ден. Още повече искам да не знам колко са некомпетентни. И колко некомпетентността на всеки един от тях дава поражения върху живота на всеки един в тази държава. Да не знам кой от тях от къде се е взел. Кой какви чупки в кръста е направил. Кой колко е изпил сутринта и колко е бил мултак на републиката. Да не знам кой е любимият му певец и колко литра пот изхвърля на концерт. Да не знам колко апартамента има тъща му, бабалък му и учинайка му. Да не знам колко прилича на който и да е американски сексимвол, не само защото не прилича. Не искам да ме интересува.
Искам
Да не знам колко е безхарактерен президента. Колко е мъж под чехъл. Да не знам колко продължава да си няма понятие какво прави и къде се намира.
Искам
Да не знам нито един политически виц. Има толкова по-забавни неща, на които мога да се смея.
Искам
Да не знам че председателят на парламента може да пее. Още по-малко да я виждам на сцена с микрофон в ръка, извисила глас. Искам и да продължавам да не знам имената на депутатите. Но по друг начин. Искам да не знам колко тона тежи шефката на мнозинството. Нито колко лагера има в мнозинството. Нито колко люспи. Искам да не знам кой къде си е пренасочил субсидията и колко пъти е мимикрирал в рамките на един мандат. Искам да не видя никога повече назначаваният от парламента премиер да се гаври с Народното събрание.
Искам
Да не знам нищо за футболните таланти на началника на държавата. Така и така изобщо не се вълнувам от футбол. Искам да си остана фен на „Скрита сила“ Мъдрево. Искам да не се срамувам, когато разказва на немците, че вътрешния му министър копа трупове. Искам да не се срамувам, когато го дават да спи на първия ред на церемонията по награждаването на Нобеловите лауреати. Искам да не знам как е садил компири и стискал филията с мас, докато с другата ръка тичал. Изобщо искам да не знам какво е правил и ще прави като малък, по-голям, сега и в бъдеще. Искам да не чета анализи на чужди медии, които нескрито се подиграват с българите, заради премиера им бандит. Искам да не виждам крайник на примера в едър план по телевизора като водеща политическа новина. Искам да не знам колко той знае или не знае английски, кой му мери гърба в педи, какъв цвят му е колана, колко му е акъла. Колко мръсни смс-а е написал и колко ругателни. На кого е разтривал ушите, на кого пазил вратата, на кого изчукал жената, на кого прибрал бизнеса. Искам да не знам кога  е сам като куче, кога рисува и кога дрънка на китара. Искам да не знам нищо от това. Искам да не виждам изражението на европейците, когато слушат доклади на дипломати и спецслужби за миналото на премиера и повдигат вежди с „really?“.
Искам не да няма ГЕРБ. Искам да не знам, че ги има.
И най-важното!
Искам
Да не знам нищо от това, не защото съм си затворила очите и ушите, спряла съм да чета вестници и да гледам телевизия, изключила съм си нета или съм заминала на пустинен остров. Искам да не знам нищо от това, защото го няма. Поне не в този уродлив вид.
Искам да живея нормално. Искам да живеем нормално. В нормална държава. И това да е държавата България.

неделя, 9 декември 2012 г.

Необичайно лирично


Кръстопътища

Застанала съм между времето.
Хванала съм се за нищото.
И стискам.
Някакъв вятър, довеян от някъде ме брули.
Стискам.
Много силно.
Отчаяно.
Инатливо.
Стискам.
Усмивки, лицемерие, досада, отегчение.
Минават покрай лицето ми.
И рошат косите ми.
Стискам.
Защо.
Нямам отговор.
Стискам.
Инатливо.
Ужасяващо вкопчена
допушвам поредната цигара.
И стискам.
Между времето.
Напук на вятъра.
Заедно с него.
Ще ме отвее на някъде.
Откъдето се е взел.
Или където ще се взема.
Между времето.
Или в нищото.


Диаболично

Диаболично
Двулично
Изключително нескопосано
Леко захаросано
Малко досадно
И арогантно
В крайна сметка – много лично
И необходимо
За ритъм
За тръпка
Дори за мастило
Избягало
Пробягало
Наиграно
И  видяно
Преминало
 И лично
Диаболично...

***
Вратата притворена,
Устата затворена
Всичко прибрано
Задъхано,
Спряно
Дори на ръба
Дори и отвъд
Притихнала гръд.

***
Да се прибера.
Да съблека самочувствието си.
Да обуя тъгата.
Да сложа глава
На рамото
На компютъра.


***
И го чакам.
Някакъв Той.
Поглеждам през рамо и
Разбирам, че още го няма.
Запилял се е някъде.
Пие с приятели
Или
Плаща на курви.
Все едно.
Знам, че ще дойде.
Иначе за какво са мечтите. 



 

Sample text

Sample Text

Sample Text