Кръстопътища
Застанала съм
между времето.
Хванала съм се за
нищото.
И стискам.
Някакъв вятър,
довеян от някъде ме брули.
Стискам.
Много силно.
Отчаяно.
Инатливо.
Стискам.
Усмивки,
лицемерие, досада, отегчение.
Минават покрай
лицето ми.
И рошат косите
ми.
Стискам.
Защо.
Нямам отговор.
Стискам.
Инатливо.
Ужасяващо
вкопчена
допушвам
поредната цигара.
И стискам.
Между времето.
Напук на вятъра.
Заедно с него.
Ще ме отвее на
някъде.
Откъдето се е
взел.
Или където ще се
взема.
Между времето.
Или в нищото.
Диаболично
Диаболично
Двулично
Изключително
нескопосано
Леко захаросано
Малко досадно
И арогантно
В крайна сметка –
много лично
И необходимо
За ритъм
За тръпка
Дори за мастило
Избягало
Пробягало
Наиграно
И видяно
Преминало
И лично
Диаболично...
***
Вратата
притворена,
Устата затворена
Всичко прибрано
Задъхано,
Спряно
Дори на ръба
Дори и отвъд
Притихнала гръд.
***
Да се прибера.
Да съблека
самочувствието си.
Да обуя тъгата.
Да сложа глава
На рамото
На компютъра.
***
И го чакам.
Някакъв Той.
Поглеждам през
рамо и
Разбирам, че още
го няма.
Запилял се е
някъде.
Пие с приятели
Или
Плаща на курви.
Все едно.
Знам, че ще
дойде.
Иначе за какво са
мечтите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар