Ads 468x60px

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

събота, 25 август 2007 г.

Следиш ли ми мисълта

Дали пък някой си мисли, че открива топлата вода по отношение на собственото си поведение, се питам от няколко дни, докато следя историята с напрежението в “Красна поляна” и ескалиралите след това информации за криминални проблеми, свързани с ромите. И не ми се иска да допусна, че всички вкупом забравиха за палежите във Франция преди две-три годнии, които тръгнаха също толкова нелепо. Е, ние не сме Франция и много хубаво, че не сме, поне в този случай. Разбира се има ред доказателства по този въпрос (най-малкото, както прозорливо беше отбелязал президента Желев “всяка страна има своето неповторимо географско положение”), но едно от приятните доказателства за това са форумите, в които се коментират въпросните събития. Те дават една изключително забавна гледна точка и представляват по-интелигентната и по-активна част от гражданското общество. Да обяснявам ли защо представляват по-интелигентната и образована част от обществото или се подразбира...Та от форумите разбрах няколко важни неща. Активните и образовани български граждани изповядват шопския принцип “най-мразим расовата дискриминация и негрите”. На пръв поглед това е доста цинично и дебелашко отношение към нещата, но на втори се оказва, че това е все пак приемлива позиция, особено, когато хора като Расате сънуват граждански войни, гвардии и пр. катаклизми. Да не говорим за отговора на гражданската гвардия, добил популярност като ромска гвардия. И на всичкото отгоре идват местни избори. В смисъл, най-доброто време за консумация на емоции.
Та като се връщам към форумите ще си позволя да изцитирам един пост.
Питали радио Ереван-Може ли в България да стане гражданска война?- Не може! Отговорили от там! ........????- Няма граждани!
Т.е. от където и да огледаме проблема – дали откъм обърканата ни в продължение на петдесет години политика по отношение на ромите или откъм неподкастрените, избуяващи като гъбки след дъжд квази националисти, все до въпросния цитат ще стигнем. Защото възванията от типа: “Другари! Циганите на сапун! Турците вън!”. Графит, който видях вчера на софийска улица. За по-голяма яснота изографисан със запазения знак на хората на Боян Расате нямат друго значение, освен потвърждение за нивото на авторите. Чак да му се повдигне на човек от откровена простотия. Има го и другото, естествено. Покрай тези истории се сетих как преди години един кмет се опита да раздаде на циганите общински земи, заедно с посиви и други необходими неща, белким им намери работа и престанат да крадат под предлог, че са гладни. Та същия кмет ги беше събрал да им разказва за чудните възможности, които ще се отворят пред тях като земеделци и тогава един от тарторите го беше контрирал простичко. “Г-н кмете, каза му той- за каква земя говориш!? Та ние сме градски цигани и не ни приляга със селска работа да се занимаваме.”
Но мисълта ми беше друга. Няма етнически обусловена престъпност. Има престъпници. А за решаването на проблемите с престъпниците пък има закон има и институции. И що се отнася до общественото мнение, трябва да сме особено внимателни, информирайки го все пак да не прекрачваме тънката червена линия, която отличава толерантността от нетолерантността. Защото, както се шегуват ченгетата, Държавна сигурност не означава Сигурна държава.

петък, 24 август 2007 г.

Устата ми хубава, очите ми зелени

Американците имат стандарт при опаковането на новини. Както и се опитват да въведат стандарти за всичко останало, касаещо ПР и медии, но това е друга тема. Та там за да се превърне едно съобщение във водеща или по-простичка новина е необходимо да е секси. Тук обаче правя една много съществена уговорка. Секси звучене на новината няма нищо общо със секса изобщо. По-скоро общото е колкото между водата и водката. Освен да са секси съобщаваните неща, информационният поток се подчинява и на още едно новинарско правило дошло отвъд океана. Не новина, когато куче ухапе човек, новина е когато човек ухапе куче. Стар постулат, ама работещ. В дълбочина двете дефиниции се допълват, без да се изключват и без да са необходими задължително една на друга. И ако сега се питате какъв е поводът в случая (темата може и да е досадна на неизкушените), поводът е изключително злободневен. Само един поглед върху заглавията по вестниците провокира интересни мисли за криза в жанра. Надявам се все пак, че е по-скоро сезонна, отколкото перманентна. “Стара Загора новото Севлиево”, “Кракотрошачки” в столицата”, “Пайнера води листа на ГЕРБ”, да не говорим за шедьовъра “Вадим бележка и за стаж”. Както казва една моя приятелка, такова заглавие ме губи като читател още на здравей. Нито е секси, нито е новина само по себе си. Не че ми се заяжда с редакторите, не че не ми е ясно, че през лятото екипите са закърпени както дойде, защото хората са по отпуски. Пък и за разлика от преди десетина години, вече са изключения заглавия от типа на “На Масларова кифлата й суха, млякото й вкиснато” (макар, че последното се появи съвсем на скоро). И ако има повод за тези редове, то той е в това, че както медиите са власт (което е безспорно), така са и отговорност за начина по който изглеждаме. Защото за една държава се съди и по медийните публикации, както е известно. Медиите са и огледало. На всичко, което сме. И както политиците ни са такива, каквито сме всички ние, така и с медиите. Както казваше баба ми “со песок да се триеш, пак сум ти баба”. В смисъл няма какво повече да се очаква. А не би било зле. Но, мисля си, след като е възможно политик да се изцепи, че Костов не е бял човек (което е очевидно в смисъл на тен, но пък не е политически аргумент по никакъв начин, а да оставим настрани факта, че е крайно нетолерантно като позиция) защо да е чудно, че журналист може да твърди, че ромът се пие, а циганинът се бие.
Не мога да се стърпя да не използвам и още един величествен цитат от вестникарска колонка, публикувана тези дни. “П.И. от съседното село не само обиждал словестно местната власт, но и уринирал пред кметството”. С други думи, нашенецът напсувал кметицата и се изпикал тържествено (без да претендирам за достоверност на определението) пред кметството. Двата символа на местната власт. Ето пример за новина и текст в хармония. Хем е секси, хем е новост. Чак да му се доще на човек да започне да обижда словестно де що власт му попадне. Наред. По стара наша традиция.

събота, 11 август 2007 г.

Да те жадувам аз, да те жадувам

Ледът се пропуква, дами и господа! Много скоро никой няма да може да разхожда мрачните си мисли безнаказано по света и в частност удома си. Американците разработват проект “Враждебни намерения”, според който с компютър и съвсем неусетно, пристигащите на произволно летище в САЩ ще бъдат психологически анализирани от лазер или нещо подобно. Учените, разработващи продукта обещават, че той ще отчита расовите и културните (забележително) различия. Компютърът ще изчислява нагласата на персоната към насилие, ще отчита движението на очите, кръвното налягане, походката и изражението на лицето. Задачата на системата ще бъде да прочете мислите на всеки един и да отсее врага.
Целта е да се разпознаят потенциалните, скрити и потайни терористи и да бъдат заловени, преди още да са направили някаква беля. Това се казва превенция. Голямо нещо са високите технологии.
Не съм обаче сигурна как технологиите ще се справят с некои особености на нашата народопсихология например. Щото ако един тъмен балкански субект в лошо настроение с изкряща мисъл от типа “ей, на тоя ще му откъсна главата до глезените” премине през теста на умната машина какво ще отчете тя!? Че въпросният е враждебно настроен към целокупното човечество или че е най-обикновен изнервен българин.
Или ако (пък и крачката между едното и другото би следвало да бъде минимална) подобен хай-тек подход се приложи при наемане на работа на служители или вместо избори например. Какво би попречило, просто така по улиците, за да бъдат “спрени от движение” потенциалните квартални и прочие разбойници на дребно да се монтират такива машинки на всяко кьоше. Хеле пък ако техниката започне сама да разпознава кой има право да има бъдеще и кой не...Ммммдааааам, много футуристично и мрачно ми се получи. Нейсе.
Както обаче винаги се получава, унас нещата са точно обратни. И все пак това е по-добрата редакция, май. Тук и без специален скенер, като че ли се работи по програма за производство на максимум хистерични люде, концентрирани върху минимум територия. Пресен пример е т.нар. ремонтиране на улиците в София. Поради тях в момента придвижването от точка А до точка Б се превръща в изпитание на духа и тялото.
Имаше едно време един виц, според който правилният отговор на въпроса защо ровят градските улици беше, че търсят дипломата на кмета. Е, сега вероятно някой е затрил по улиците не една и две дипломи, а архива на цял университет, ако се съди по скоростта и мащаба на разкопаване на София. И всичко това започва удивително да напомня някаква масирана психоатака срещу нещастниците, които съчетават в едно тяло човек, живеещ в София и такъв, който не излиза в отпуска през август.
То бива, бива ранен старт на кметската кампания, но пък не съм сигурна, че това е най-подходящият. Опасявам се, че преди да ни се даде възможност да се възторгнем от направеното ще сме го възненавидели до дупка (незапълнена). Но пък всеки знае него си, както се казва. Естествено никой не е толкова наивен, че да очаква столичният кмет да свърщи нещо незабелязано. По-скоро той ще направи забележително нищо, но нейсе. И това е принцип, вероятно.
Публикувано на 11 август 2007 г., в. “Еспрес”

вторник, 7 август 2007 г.

Трети път няма да ви излъжем

Винаги съм предполагала, че когато човек смени ъгъла на гледане на света и света започва да го вижда по друг начин. Ето, във ваканционно настроение откривам и преоткривам красотите на народната бит и душевност. Вчера един познат разказваше как ходил да види свои приятели в Испания. Българчетата, които работят там са хиляди, както знаем. Та докато обикаляли из страната на маврите му показали графит, който гласи “Гладът е по-силен от тока”. Изписан на български. Че кой друг, ако ни ние ще родим тази феноменална сентенция. Много се смях, естествено, но като ми попремина веселото установих, че тя във висша степен изразява двигателя на модерния българин. А още в по-висша степен може да се отнесе към политическия ни свят.
Не веднъж съм си мислила и писала за домораслите ни националисти в един или друг нелюбезен контекст. И те, очевидно, са припознали това кредо. Още повече, че при тях национализмът не е цел, а средство. Целта е задоволяване на глада. В името на което няма ток, който да се превърне в непреодолима преграда. Апропо, без да си впускам в подробности, ще вметна, че и националисти не е правилното определение за единичните политически субекти, които с тежък труд се мъчат да се задържат на повърхността. С други думи – да се закрепят в парламента и политиката, като цяло. Справка воеводата Каракачанов. Напоследък имам съмнения, че поработва на хонорар в медиите. Не че е лошо. Нещо като професионален събеседник (същото, което едно време беше професионален революционер, за онези, които имат тази памет). Мине не мине и хоп позиция на Каракачанов по некакви въпроси. И от време на време, за цвят – заплахи срещу него. Ще рече непредубедения читател, че е фактор въпросният. Е, не е, ама пък набляга на медийността. Пък и за активното му присъствие си има просто обяснение – идат избори отново. И като всеки път това води до особен вид психологическо състояние определени единични (да ги наречем) политици. Под мотото “ден година храни”.
Впрочем на последния си конгрес ВМРО решиха да участват на избори и в Македония. Ше изнасят демокрация, така да се каже. Въпреки, че аз бих била любопитна да видя как биха им се получили едни македонски избори. След като тук, където и стените помагат, никакви ги няма. Ей, като казах, та се сетих. Чудя се каква ли щеше да е съдбата на Каракачанов, ако през далечната 2001-ва година Царя го беше припознал за свой мандатоносител. Тогава момчето би път чак до Мадрид за да се предложи, така да се каже. Дори хапна падпадъци на царски обяд, ама Царя не рачи. Нейсе. Това са минали истории. Тук идеята беше друга. Личната ми прогноза е, че Каракачанов и сродните нему ще родят феноменални (от гледна точка на изследователите – психолози) идеи на предстоящите местни избори. Щото и те се понаучиха на някои номера през последните 17 години. Например – разбраха, че с решение за пълен бойкот на изборите (1990 г) не им се получават нещата. В смисъл, че не хукват милиони български избиратели да последват партийното им решение. Е, сега вече знаят, че вотът няма да стане задължителен, нито пък ще има образователен ценз. Ние пък не знаем с какво ново ще ни изненадат. Но пък, както се казва в една реклама – най-доброто предстои.
Публикувано във в. “Експрес” на 4 август 2007 г

Ние сме на всеки километър

Като се абстрахираме от информационния бонус – освобождаването на българските медицински сестри и палестинския лекар Ашраф ( имам чувството, че това словосъчетание ми е залепнало като дъвка на подметката), потапянето в летния сезон носи традиционните, любими идиотщини под формата на социологически данни за щяло и нещяло. Жалко само, че хората обръщат твърде малко внимание на това, което се изнася, щото им е тотално безинтересно кой и как ги е измерил. Нормално всъщност. Тези проучвания никога нямат за цел да обслужат проучваните. Каква им е идеята впрочем като цяло е неизвестно. Е, като пренебрегнем факта, че са платени. Но това пък е съвсем трета бира.
Та за дни станаха известни няколко интересни твърдения за българите. Ако ги обобщя ще получа следната картинка. Българите са мрачен, песимистично настроен народ. Те се возят предимно с градски транспорт (35%, според едно проучване), едва 28% имали собствен автомобил (според друго), а от трета страна имали най-много луксозни автомобили на глава от населението в Европа, според трето проучване. Някой да ми каже как се съвместяват трите показателя в едно!?Това обаче съвсем не е всичко. Българите като цяло не уважават особено много отпуските, тъй като цели 64% нямало да почиват това лято, пък от тях 5% нямало да отмарят не защото не могат, ами защото не искат. Нищо, че покрай сухите числа социолозите твърдят (пак според проучвания, естествено), че редовните отпуски намаляват с 20% риска от смърт. Оптимистично и приятно звучи. Е, излиза, че едни 38% от българите са се отдалечили поне с 20% от риска да се преселят преждевременно. Казвам поне, щото има още някой и друг показател, според който може да се увължи живота. Като например редовната консумация на кисело мляко, която води до дълголетие. Излишно е да напомням, че и това е данна от проучване. По-същественото, което знаем за българите от тези проучвания обаче е, че имат мнение по повечето въпроси, които живота и социолозите в частност поставят пред тях. И тъй като сме осмислен и активен в позициите си народ се оказа, че ние и италианците сме единствените, които поставят Ал Кайда на първо място сред враговете си. Не да речеш, че сме без мнение или нещо подобно, а много категорично – Ал Кайда и това си е. С други думи световния тероризъм да се стяга, щото ние вече много ясно сме го нарочили. Е, ако се наложи един панелен блок с български граждани ( 300 души примерно) да се впрегне да си почистият. нар.- междублоково пространство – няма сила на света, която да ни накара. Ама да борим тероризма – нямаме равни на себе си. Предполагам, че този ентусиазъм е реминисценция на навици от миналото. Щото ние сме дресирани да водим трапезни битки с Врага. Е, едно време Врага беше световния, гнил капитализъм. Но какво толкова – каквото и да е ще го преборим. Дето се казва Буш да се обажда, ако има нужда от народен ентусиазъм и декларативна воля. По мазета и складове все ще се намерят чудни транспаранти в стил “Всяка кокошка – самолет, всяко яйце – бомба във войната с капитализма” или “ Карнобатската селищна система – враг №1 на империализма”, или още по-симпатичното “Всяка баничка – плесник в лицето на капитализма”.
Ха, тъкмо към кафето ми се падна така подходяща за случая мъдрост от Адлер : по-лесно е да се бориш за принципите си, отколкото да живееш според тях. Така си е. А най-лесно е да ги съобщаваш. С останалото да се оправят другите.
Публикувано във в. “Експрес” на 28 юли 2007 г
 

Sample text

Sample Text

Sample Text