Ние сме на всеки километър

Като се абстрахираме от информационния бонус – освобождаването на българските медицински сестри и палестинския лекар Ашраф ( имам чувството, че това словосъчетание ми е залепнало като дъвка на подметката), потапянето в летния сезон носи традиционните, любими идиотщини под формата на социологически данни за щяло и нещяло. Жалко само, че хората обръщат твърде малко внимание на това, което се изнася, щото им е тотално безинтересно кой и как ги е измерил. Нормално всъщност. Тези проучвания никога нямат за цел да обслужат проучваните. Каква им е идеята впрочем като цяло е неизвестно. Е, като пренебрегнем факта, че са платени. Но това пък е съвсем трета бира.
Та за дни станаха известни няколко интересни твърдения за българите. Ако ги обобщя ще получа следната картинка. Българите са мрачен, песимистично настроен народ. Те се возят предимно с градски транспорт (35%, според едно проучване), едва 28% имали собствен автомобил (според друго), а от трета страна имали най-много луксозни автомобили на глава от населението в Европа, според трето проучване. Някой да ми каже как се съвместяват трите показателя в едно!?Това обаче съвсем не е всичко. Българите като цяло не уважават особено много отпуските, тъй като цели 64% нямало да почиват това лято, пък от тях 5% нямало да отмарят не защото не могат, ами защото не искат. Нищо, че покрай сухите числа социолозите твърдят (пак според проучвания, естествено), че редовните отпуски намаляват с 20% риска от смърт. Оптимистично и приятно звучи. Е, излиза, че едни 38% от българите са се отдалечили поне с 20% от риска да се преселят преждевременно. Казвам поне, щото има още някой и друг показател, според който може да се увължи живота. Като например редовната консумация на кисело мляко, която води до дълголетие. Излишно е да напомням, че и това е данна от проучване. По-същественото, което знаем за българите от тези проучвания обаче е, че имат мнение по повечето въпроси, които живота и социолозите в частност поставят пред тях. И тъй като сме осмислен и активен в позициите си народ се оказа, че ние и италианците сме единствените, които поставят Ал Кайда на първо място сред враговете си. Не да речеш, че сме без мнение или нещо подобно, а много категорично – Ал Кайда и това си е. С други думи световния тероризъм да се стяга, щото ние вече много ясно сме го нарочили. Е, ако се наложи един панелен блок с български граждани ( 300 души примерно) да се впрегне да си почистият. нар.- междублоково пространство – няма сила на света, която да ни накара. Ама да борим тероризма – нямаме равни на себе си. Предполагам, че този ентусиазъм е реминисценция на навици от миналото. Щото ние сме дресирани да водим трапезни битки с Врага. Е, едно време Врага беше световния, гнил капитализъм. Но какво толкова – каквото и да е ще го преборим. Дето се казва Буш да се обажда, ако има нужда от народен ентусиазъм и декларативна воля. По мазета и складове все ще се намерят чудни транспаранти в стил “Всяка кокошка – самолет, всяко яйце – бомба във войната с капитализма” или “ Карнобатската селищна система – враг №1 на империализма”, или още по-симпатичното “Всяка баничка – плесник в лицето на капитализма”.
Ха, тъкмо към кафето ми се падна така подходяща за случая мъдрост от Адлер : по-лесно е да се бориш за принципите си, отколкото да живееш според тях. Така си е. А най-лесно е да ги съобщаваш. С останалото да се оправят другите.
Публикувано във в. “Експрес” на 28 юли 2007 г