Следиш ли ми мисълта

Дали пък някой си мисли, че открива топлата вода по отношение на собственото си поведение, се питам от няколко дни, докато следя историята с напрежението в “Красна поляна” и ескалиралите след това информации за криминални проблеми, свързани с ромите. И не ми се иска да допусна, че всички вкупом забравиха за палежите във Франция преди две-три годнии, които тръгнаха също толкова нелепо. Е, ние не сме Франция и много хубаво, че не сме, поне в този случай. Разбира се има ред доказателства по този въпрос (най-малкото, както прозорливо беше отбелязал президента Желев “всяка страна има своето неповторимо географско положение”), но едно от приятните доказателства за това са форумите, в които се коментират въпросните събития. Те дават една изключително забавна гледна точка и представляват по-интелигентната и по-активна част от гражданското общество. Да обяснявам ли защо представляват по-интелигентната и образована част от обществото или се подразбира...Та от форумите разбрах няколко важни неща. Активните и образовани български граждани изповядват шопския принцип “най-мразим расовата дискриминация и негрите”. На пръв поглед това е доста цинично и дебелашко отношение към нещата, но на втори се оказва, че това е все пак приемлива позиция, особено, когато хора като Расате сънуват граждански войни, гвардии и пр. катаклизми. Да не говорим за отговора на гражданската гвардия, добил популярност като ромска гвардия. И на всичкото отгоре идват местни избори. В смисъл, най-доброто време за консумация на емоции.
Та като се връщам към форумите ще си позволя да изцитирам един пост.
Питали радио Ереван-Може ли в България да стане гражданска война?- Не може! Отговорили от там! ........????- Няма граждани!
Т.е. от където и да огледаме проблема – дали откъм обърканата ни в продължение на петдесет години политика по отношение на ромите или откъм неподкастрените, избуяващи като гъбки след дъжд квази националисти, все до въпросния цитат ще стигнем. Защото възванията от типа: “Другари! Циганите на сапун! Турците вън!”. Графит, който видях вчера на софийска улица. За по-голяма яснота изографисан със запазения знак на хората на Боян Расате нямат друго значение, освен потвърждение за нивото на авторите. Чак да му се повдигне на човек от откровена простотия. Има го и другото, естествено. Покрай тези истории се сетих как преди години един кмет се опита да раздаде на циганите общински земи, заедно с посиви и други необходими неща, белким им намери работа и престанат да крадат под предлог, че са гладни. Та същия кмет ги беше събрал да им разказва за чудните възможности, които ще се отворят пред тях като земеделци и тогава един от тарторите го беше контрирал простичко. “Г-н кмете, каза му той- за каква земя говориш!? Та ние сме градски цигани и не ни приляга със селска работа да се занимаваме.”
Но мисълта ми беше друга. Няма етнически обусловена престъпност. Има престъпници. А за решаването на проблемите с престъпниците пък има закон има и институции. И що се отнася до общественото мнение, трябва да сме особено внимателни, информирайки го все пак да не прекрачваме тънката червена линия, която отличава толерантността от нетолерантността. Защото, както се шегуват ченгетата, Държавна сигурност не означава Сигурна държава.