Устата ми хубава, очите ми зелени

Американците имат стандарт при опаковането на новини. Както и се опитват да въведат стандарти за всичко останало, касаещо ПР и медии, но това е друга тема. Та там за да се превърне едно съобщение във водеща или по-простичка новина е необходимо да е секси. Тук обаче правя една много съществена уговорка. Секси звучене на новината няма нищо общо със секса изобщо. По-скоро общото е колкото между водата и водката. Освен да са секси съобщаваните неща, информационният поток се подчинява и на още едно новинарско правило дошло отвъд океана. Не новина, когато куче ухапе човек, новина е когато човек ухапе куче. Стар постулат, ама работещ. В дълбочина двете дефиниции се допълват, без да се изключват и без да са необходими задължително една на друга. И ако сега се питате какъв е поводът в случая (темата може и да е досадна на неизкушените), поводът е изключително злободневен. Само един поглед върху заглавията по вестниците провокира интересни мисли за криза в жанра. Надявам се все пак, че е по-скоро сезонна, отколкото перманентна. “Стара Загора новото Севлиево”, “Кракотрошачки” в столицата”, “Пайнера води листа на ГЕРБ”, да не говорим за шедьовъра “Вадим бележка и за стаж”. Както казва една моя приятелка, такова заглавие ме губи като читател още на здравей. Нито е секси, нито е новина само по себе си. Не че ми се заяжда с редакторите, не че не ми е ясно, че през лятото екипите са закърпени както дойде, защото хората са по отпуски. Пък и за разлика от преди десетина години, вече са изключения заглавия от типа на “На Масларова кифлата й суха, млякото й вкиснато” (макар, че последното се появи съвсем на скоро). И ако има повод за тези редове, то той е в това, че както медиите са власт (което е безспорно), така са и отговорност за начина по който изглеждаме. Защото за една държава се съди и по медийните публикации, както е известно. Медиите са и огледало. На всичко, което сме. И както политиците ни са такива, каквито сме всички ние, така и с медиите. Както казваше баба ми “со песок да се триеш, пак сум ти баба”. В смисъл няма какво повече да се очаква. А не би било зле. Но, мисля си, след като е възможно политик да се изцепи, че Костов не е бял човек (което е очевидно в смисъл на тен, но пък не е политически аргумент по никакъв начин, а да оставим настрани факта, че е крайно нетолерантно като позиция) защо да е чудно, че журналист може да твърди, че ромът се пие, а циганинът се бие.
Не мога да се стърпя да не използвам и още един величествен цитат от вестникарска колонка, публикувана тези дни. “П.И. от съседното село не само обиждал словестно местната власт, но и уринирал пред кметството”. С други думи, нашенецът напсувал кметицата и се изпикал тържествено (без да претендирам за достоверност на определението) пред кметството. Двата символа на местната власт. Ето пример за новина и текст в хармония. Хем е секси, хем е новост. Чак да му се доще на човек да започне да обижда словестно де що власт му попадне. Наред. По стара наша традиция.