Ads 468x60px

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

неделя, 28 септември 2008 г.

Изгубени

От както го има, гледам с мазохистичен интерес нещото, наречено Биг Брадър.Е, не непрекъснато, но достатъчно. И винаги съм го разглеждала като един голям социален експеримент. До скоро. До като не го извадих от контекст и не открих друга, още по-гадникава причина да го има и то точно по този начин. Апропо, без това да е непременно необходимо на протокола, както вдъхновението идва от думи, така и в случая формалния повод беше думата „гадория”, която Сашо Диков повтори повече от 35 пъти в рамките на някакво друго, съпортващо въпросното шоу. Която оценка не му попречи да си отвиси свойски във въпросното студио, щото може и да е по тъп повод, но пък показването по телевизора си е ценност, независимо от всичко. Ако Остап Бендер беше герой на днешното време, чисто технически, щеше да възкликне не просто „Сбылась мечта идиота - попал в газету”, а попаднал в телевизора.
Какво постигнаха, методично и поетапно всички тези Брадъри. Нещо много важно – качиха и продължават да качват прага на търпимост на обществото до невероятни висини. Ако този праг на търпимост можеше да се сравни с прага на търпимост към болка, то ще се окаже, че ние сме в общество, на което можеш да отрежеш ръка, без главата да регистрира болката изобщо.
Или както се казваше в един стар анекдот, в който един гледал как друг методично си удря пръста с чук и го попитал не го ли боли и защо го прави и онзи отговорил, че боли, но още по-приятно му е когато не си уцели пръста.
С всяко следващо издание провокациите са все по-груби, а реакцията все по-слаба. В смисъл – всичко е позволено. Това вероятно има пряко отношение към шоуто, но не това е интересното. Ако преди две-три години (кога стартира това чудо не си спомням точно), сексът в лайфа беше изключително скандализиращ, иначе жадната за зрелища публика, после дойде сексът между лица от един пол, после или по същото време хомосексуалисти, после изевяра ачик-ачик и т.н. Апропо, освен за това, към което съм се устремила в анализа, тук интересното е, че тези провокации, и по-правило реакциите към тях са индикатор за тоталното отсъствие на какъвто и да е общестсвен морален код. Просто тотална липса на неписани правила. Какво остава пък за отношението към писаните. Та, ако се проследи градацията на провокациите до този момент само най-опасното и брутало физическо насилие не е показано на живо по телевизията. В същност само това остана. Някой да утрепе някого в ефир, а зрителите да гласуват „за” и „против” него (и моля! това да не се приема като подсказване, казано е най-отрицателния знак на света).
Та идеята ми е, че ако по телевизията е позволено всичко, защо наоколо да не е същото. Нали всичко е риалити. Следователно, когато пребиват журналист на улицата, това също е част от риалитито. Няма какво да разтревожи обществото. То има изключително висок праг на търпимост към провокацията. То няма морален кодекс. То вече не знае кои са добрите и кои лошите. Кое е позволено и кое забранено. Никаква дилема дори. Просто не си задава въпроси. Следователно не се налагат отговори.

неделя, 21 септември 2008 г.

Шесто чувство

Един приятел, известен с вкуса си към мъжете, модата и светските клюки ми довери, че се е предал на ментетата. Каза, че не вижда смисъл да даде шест цифрена сума за оригиален Lui Vuiton, когато може да си купи мега-качествео менте за една десета от цената на оригинала. Което само по себе си е знак за поредната културна революция, която е настъпила. Едно на ръка, че в световен мащаб мететата са един от най-ярките изрази на китайската експанзия, но по-интересното за мен в скромен, национален мащаб е културата на отношесние към марката.
Тъй като за тези 19 години от т.нар. „избухване на демокрацията” успяхме да се превъртим през различите консуматорски етапи – от всеядство, през маркопоклоничество и явно сега вече сме се приземили възторжено в реализма. Е, възможно е да е малко на едричко обобщението, но си струва да се замисли човек.
Въпреки, че вкуса към марката и лоялността към нея, независимо от цената й не е непременно положително качество. Спомних си една велика фраза на Ерих Кестнер, който беше възкликнал „Виждал съм и прости визонени палта”. Та в този смисъл доста прости марки се разхождат из публичото пространство, но това нито е тема, нито е важно.
Апропо, по повод ментетата, за малко да ми хруме да кажа, че трябва да се обърнем към ДАНС за изясняване на въпроса с оригиналите и лошите копия. Но само за малко. Тъй като тези дни, като направих една бърза рекапитулация, установих, че от създаването си до днес родното ФБР се е превърнало в нещо като мултивитамин за обществото. Всеки го консумира, без лекарско предписание, с вътрешното убеждение, че и да не помогне, няма да навреди.
Възможните обяснения за това изключително доверие са най-малко две. Иституционална стабилност въобще е едното. Но, тъй като не става въпрос за установена институция, това може да е най-обиковен израз на лутането по отношението на правилата и, разбира се, носталгията по силната ръка, която е в дремещо или откровено будно състояние у всеки втори унас. Без значение от обществения и социалния му статус.
Ние, като общество, по един много тъжен начин непрекъснато изпитваме потребност от това някой да ни казва кое е правилно и кое не и, най-вече, някой да раздава наказания от последна инстанция. Ето това е един от големите обществени проблеми на прехода, или както и да се нарича това това състояние, в което пребиваваме вече двайсетина години.
Много често излизат резултати от сравнителни проучвания, в които българите задължително заемаме челните позиции по нещастие, по песимизъм и по мрачни очаквания. Естествено и по бедност, ниски доходи и пр. В същото време, дори по-често от колкото това може да бъде регистрирано, изразяваме тази си необходимост – от бащица, от силна ръка или както и да го наречем като последна надежда. И тя си остава такава до следващия път, когато отново намираме поредната последна надежда.
Разбира се нещата никога не са толкова безадеждни, колкото изглеждат на първо гледане, но пък за сметка на това нищо не подсказва, че скоро ще се променят. Не знам дали това е песимизъм или оптимизъм. По-скоро опит за установяване на статуквото.
Защото всъщност няма никакво значение дали марката е оригинална или не. То е като с консумацията на услугата „платена любов”. Няма значение къде се изпълява, няма и значение дали е морално или не. Просто бизнес. Без данъци и без ангажиметни. Нещо като офшорна зона на удоволствията. Или като сбъднато правило от комунизма, което си спомням и до днес, точно, защото неможех да си обясня като постулат – „за всекиго, според потребностите, от всекиго, според възможностите”.

неделя, 14 септември 2008 г.

Stand-up-comedy*

Интензивността и струпването на обществени скандали се яви като заря, в чест на старта на поредния, последен за този мандат политически сезон. Няма обществен сектор, незасегнат от интрига или сакндални разкрития. Моля, някой да ме поправи, ако бъркам. Футбол, сигурност, земеделие, здравеопазване, медии, партии, синдикати, брашови организации, боклук и пожари. Пълен комплект. Казват, че е естествено, че дори е присъщо на демократичната действителност. В никакъв случай не е приложна теория на конспирацията. Просто част от шоуто. Както се прави по света.
В Америка за сравнение, където президентските избори са в ход, идеолозите хвърлиха ръкавица в лицето на общественото мнение с номинирането за вицепрезидент на меко казано спорната Сара Пейни. Губернаторката на Аляска, която има бременна малолетна дъщеря, 5-то дете, родено със синдром на Даун, признала, че пушила марихуана като млада, иначе бакалавър по журалистика и най-вече създаваща впечатлението, че говори каквото си иска. Голям гаф, беше първата реакция на анализаторите. Оказа се обаче гаф в анализа. Скандалната Пейлин вля онзи живец и енергия в кампанията на Маккейн, който така отчаяно му липсваше. Но въпросът не е в това. Просто тази жена се оказа добро шоу – тип „Отчаяни съпруги” за публиката.
В Тайланд пък министър-председателят Самак Сундарвей загуби поста си, тъй като съвместявал две длъжности – на премиер и на водещ на кулинарно шоу. Интересен, азиатски, бих казал модел. Нали и без това обичаме на ги коментираме с такъв етикет. Човекът си управлявал държавата, а в останалото време готвил пред камерите екзотични манджи, обилно гарнирани с политическа пропаганда. Впрочем, не виждам нищо лошо, ако пропагандата се преглъща с нещо вкусно. Но така или иначе Сундарвей бил отстранен и сега идва най-симпатичното от историята – очаква се Тайландския парламент да го избере отново. Шоуто трябва да продължи.
Унас естествено нещата са други. Няма по-популярно шоу от политиката. Дори бих казала, че политиците отдавна са и участници и водещи в телевизионни шоупрограми от типа на сутрешни блокове и пр. Неприятното е, че в предизборна ситуация, в каквато вече сме и ще пребиваваме в следващите 9 месеца, не се сещам какво ще роди политическото шоу, освен някое нехаресвано от родителите си недоносче. Режисура слаба, сценарии колкото искаш, а звездни актьори почти напълно липсват. Вярно, че е малко интелектуален този коментар, но пък гледам, че интелектуалците се раздвижиха отново (апропо, както винаги, когато се зададе редене на листи и рязане на баница), та рекох да се впиша в актуалния тон. Не, че с тях имаме едни и същи мотиви.
Това пък, от своя страна ми припоми за един култов образ от американското шоу – скандалния Лени Брус, който беше казал, че истинския мотив на всеки изпълнител е „Мамо, виж ме!”. Ако ще е така – нека, шоуто да продължи, но да не пропускаме „малката подробност” , че успехът му ще зависи от публиката, не от майката.

* Stand-up-comedy – от агл. буквално „стояща (изправена) комедия” - изключително популярен в САЩ шоу- формат, при който актьорът или актьорите са прави на сцената, без декор и други реквизити.

неделя, 7 септември 2008 г.

Сам вкъщи 65

Винаги съм знаела, че политиката не е пансион за благородни девици, но със същата сила винаги съм се удивлявала на драматическия потрес, в който някои изпадат, поели първите глътки мръсен въздух, поради една или друга своя „заслуга”. Разбира се, тази работа не е като онази и сигурно е много неприятно като се плесне някой от нищото в политиката, като се поовъртоли, и тя на свой ред да го овъртоли. Но пък е най-естественото нещо на света.
Бате Борисов е христоматиен пример за методична случайност на действия и думи и драматизъм в реакциите. Оргагнизиран хаос. Защо му трябва, примерно, да чака в Каденабия да му набият кофата, да му подредят министрите (дето май няма да се наложи изобщо да ги реди нито той, нито европейските християндемократи), да му направят коалицията и да го потопят закономерно. Апропо, за по-паметливите, в Каденабия беше нареден единствено кабинетът на Костов и то по силата на други обстоятелства, а не поради лечебния десен въздух, попил от старата слава на Конрад Аденауер. Бележка : новопокръстените десни да си прочетат в справочниците за Аденауер, а не като жената на Йордан Соколов (за нея също да потърсят там справка) да кажат, че неговата лекция била най-интересна. Вярно, че това беше доста отдавна, но пък късата памет никога не е била достойнство в този занаят.
Та ако изпадна в детайли има сума ти и примери за това, че момчето не е в час.
Ту ще няма предизборна коалиция на никаква цена, ту ще има някаква, ама само в краен случай. Ту е десен, но най-на света мрази Гаргамел, ту го харесва, а онова за гаргамела било случайно изпуснато. Глупост, с други думи. Но ето, че можел да се поправи. Нямаше да работи със стари лица, тъй като не знам какво си имал пред вид, но си работи и пее, както се казва. Хем не ще и да чуе за „Атака”, но в същото време на принципа, че като няма риба и ракът е риба, и „Атака” става за партньор. За опозиционни действия, уточнява пишман политикът. С други думи, както са казали французите „поради липса на нещо по-добро, човек спи дори и с жена си”.
Но така или иначе, за момента „Тройната опозиция” е почти шедовър в политическата дилетантщина на кмета. Тъй като имали общ корен - ЕНП, по неговите думи. Корен да, но не ЕНП, бих поправила малко лозунга. Ехото на кмета Цв. Цв. пък не до там елегантно разшири полето за отстъпление (май така се казва на военна терминология). Те продължавали най-да си искат самостоятелно да управляват, но ако не им се получи били готови да направят дясно-центристка коалиция с ДСБ и СДС. Такааааааа...Ясни са нещата. Само някакви си един-два месеца ни делят от трепетния момент, в който ще кажат, че хич таман не им се управлява, май.
Известен социален антрополог каза, че в брака между ГЕРБ и ДСБ не било ясно кой ще е мъжът и кой жената. Първо да си кажа, че не съм съгласна с него и имам някои съображения за това. Второ, да подкрепя тезата си с цитат, народно творчество, тъй като каквото е казал народът, все е по-мъдро от подписаните думи.
Та, в гората Зайчето и Белката завъртели страхотна любов. Романтика, чувства, планове за бъдещето. Толкова се влюбили, че решили да си направят общ дом и се оженили. Решили, естествено да си имат и дечица. Започнали да се опитват. Опитвали се, опитвали се, но нищо. Нямали дечица. След много време на опитване до изнемога, разбрали, че трябва да отидат да попитат Бухала, като старо и мъдро животно, защо след като толкова много се обичат, си нямат дечица. Изправили се пред него и казали – Бухале, мъдра птицо, ние сме толкова влюбени, толкова се обичаме, семейство сме и така дълго се опитваме да си имаме деца, а все нямаме. Защо е така!? Дали не е защото едното е зайче, а другото белка?
- Не, просто и двете сте момченца, отговорил мъдрият бухал.
 

Sample text

Sample Text

Sample Text