Ads 468x60px

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

петък, 25 юли 2008 г.

Закуска в Тифани

Кому принадлежи привилегията да получава сводката за най-важните тайни операции на съответните служби, заедно с чашата сутрешно кафе? Това е идеален въпрос за тест. Някои наивници може да отговорят, че тези, които се ползват от въпросната привилегия са примерно трима или четирима – шефът на съответната служба (макар, че той би следвало да я знае от вечерта с ракията барабар), министърът на вътрешните работи, премиерът и президентът. Да, да, обаче не, както казват философски българите. Тук това просто правило не важи. Верният отговор е друг – целокупното зрителство на сутрешните блокове по телевизията. Щом ДАНС отвори врати да посрещне някакъв разбойник за разговор или каквото и да било там, Бареков с блеснал поглед докладва на всички. Коритаров, да не остане назад пък тутакси дава думата на говорителката на ДАНС, само дето си сменят ролите – той говори, тя позитивно и открито сумти по телефона. Няма такъв цирк.
Изобщо работата на ДАНС (българското ФБР) силно заприлича на рум сървис – поръчваш и получаваш. Развиват се в сферата на услугите, така да се каже.
Каквото и да се случи – ДАНС веднага трябва да го отрази с действие. И то колкото по-публично, толкова по-ефективно. Всички да са участници. Сертов може да помисли върху възможността да изведе офисите от „Черни връх” направо на площада пред президентството, примерно. Да са достъпни за всеки.
Тук вече не мога да се въздържа и ще изведа Първи таен постулат на Кръстева – колкото по-малка държавата, толкова по-явни тайните й служби.
Ето в недемократичното време формата, в която се развиваше и публицистика и литература, че и музиката, но това е друга тема беше социалистически реализъм. С годините на прехода тя вече е нова - магически реализъм. Дето едно нещо хем го няма, хем го има.
Апропо, прочетох някъде, че ДАНС-а щели да си обучават агентите на семинари, организирани от пр-агенция, под шапката на министерство на администрацията с пари от европейска оперативна програма. Ама браво. Следващата стъпка е да пуснат нарочен бюлетин „Предстоящи събития”. Да не се изненадваме по сутрешните блокове, примерно. За непросветените може и да не е ясно, че именно тези, дето консумират средствата по оперативната програма , възложени им от управлението на същата, са в близки бизнес-отношения с управата на вестника, в който се съобщава за събитието, т.е. оправдават се едни пари. Защо, бре джанъм. Защото правителството няма бюджет да осигури финансирането на 2 семинара за ДАНС!? Да ни имам тайните служби, дето ще ги учат чиновници и обикновени пр-крадливи пръстчета.
Но какво да се направи – малка държавица сме, а София пък още по-малка. Въртят се едни 200-300 души, дето или са роднини, или баджанаци или пък са колеги от тези или по-минали години. Няма начин да има начин да се покрие някой.
Само не ми е ясно защо съзнанието, че можеш да си избягаш от миналото продължава да битува при някои хора, като примерно Пламен Юруков. За чий му беше да подписва декларации и пр. клетвени глупости в ефир. В края на краищата биографията на всеки е неизменна и неизменяема част от него. Както казваше баба ми, царство й небесно – со песок да се триеш, пак сум ти баба.
Жалкото е, че ако до преди няколко месеца си мислех, че СДС, ако не друго-поне е марка, сега силно се съмнявам и в последното. Ако още е марка – то това е марката на компрометираната, окаляната и изгубената кауза.

Хайка за вълци

Слънчасахме. Драматично. Не че не му е времето по това време, ама чак толкова. За хората не знам, ама аз съвсем се обърках. И това не е най-лошото, щото туй си е екзистенциален проблем. Но, както забелязвам и колегата Бареков тотално се обърка, което вече си е национален проблем. Нали така. И не му е лесно на момчето. То ОЛАФ ли да изправя, с доклад на ЕК ли да се справи, разследвания ли да провежда в ефир, на министрите ли да угоди, на опозиция ли, или да направи ниска хватка на Бате. Няма спор, че не е просто, нито пък безотносително положението. Чудя си, какво още чакат неговите творчески ръководители, та не са предложили сутрешния блок да стане едно 4-5 часа. Така вместо да губят безсмислено времето на публиката с предавания и сапунки, ще имат възможност да упражняват древния занаят колкото им душа иска на клиентите, пък и да обслужат всичко, което го е напънало да се изказва. И за Гамизов време ще има и за всички бъдещи ангажирани по скандали и прочее.
Щото доста се сгъсти програмата. Като в старите филми от нямото кино се движат събитията, само дето говорилнята е правопропорционална на динамиката на сторитата. И много главни герои, а Бареков един. Трудно.
Ето сега си ги изброявам на ум случките и се чудя коя е по-по-важна. Вот, корупция, отвличания, гърмящи складове, земеделци и обикновени вносители на кафе, и онази баба, дето хвърли запъртъка по Бате съвсем ме натъжи. Нищо свято не остана. Да не говорим за вълнуващата реакция в отговор. Ще ги скъсам, просъскал Бате. Кого бе, пиле, ще скъсаш...Бабата ли или!? Но това е нищо, все пак. Просъскал, а можеше да я застреля, както се казваше в един стар виц.
За Президента и последните събития хептен не ми се пише. Тъкмо да модернизира и реформира политическата система, да врътне едно референдумче и гледай проблем - дарители-бандити, източили, натрупали, а той как да ги провери. Че тогава ДАНС-а го нямаше даже. Изобщо на партийния фронт нещо ново. Бой на негри в тъмна нощ. А до изборите има една година, пресмятам. Едни пък се надяват, че е по-малко. Чудя се дали си струва да ги светна, че и по-малко да е, тяхното няма да стане повече.
Ивановски, примерно, вместо да си гледа евробезпорядъка решил, че като пуска слухове, че Плугчиева (ресорното му вице) ще стане премиер ще си гарантира отново и за винаги светло политическо бъдеще. Нещо се е объркало момчето.
От тази точка на кипене, само по-зле може да става. Като в алпинизма, където се знае, че след четвъртия метър всички рискове са еднакви. В смисъл, че няма голяма разлика дали ще паднеш от 15 или от 25 метра.
Въпреки, че сигурно не е едно и също да уволнят висш държавен чиновник на втората и примерно на осмата година. Разликата ще да е голяяяяяяма, казват информирани източници.
Социолозите, от своя страна, регистрираха чак сега, че ако на изборите има бюлетина срещу всички, тя щяла да бъде най-популярна. А, добро утро! Със сто години закъснение. Което пък ми припомни идея за национално движение „Долу другите!”, което преди години искаше да учреди колега журналист. Ако не го беше домързяло тогава, „Долу другите” ей сега щеше да привършва четвъртия си мандат.

неделя, 13 юли 2008 г.

Портокал с часовников механизъм

За нуждите на анализа възможността да се затвори в отрязък някаква наблюдавана тенденция е изключително полезно. Хей така примерно ни се получават нещата с политическите скандали. И най-приятното е, че са седмични. В смисъл, че съвпадат с календарното разпределение. Тръгват в началото на седмицата, развиват се, добиват апогея си в петък, а в събота и неделя биват изанализирани и респективно приключени. За да се отвори място на следващия. Ако трябва да се детайлизира схемата – понеделник обикновено е денят в нищото.
Въпреки, че точно миналия понеделник президентът елегантно опита да произведе нещо подобно, май в разрез с усановената традиция. Като се замисля обаче изборът на ден също е част от промяната на статуквото. Не че му се получи, но не това е въпроса в момента.
Друг пък един системен почти участник – кмета – реши да захлупи периода с обобщението, че опозицията била жертва на държавен заговор.
Преди да се позанимавам по-издълбоко с идеята само ще кажа, че няма държавен заговор, който да може да стори на опозицията, онова, което тя съвкупно, без да е съвкупност от категории си причинява.
Но, карай. Това е малко не- аналитично, все пак.
Толкова по отношение на разпределението на темите и времето. По самата същност на темите могат да се намерят няколко интересни тенденции.
Бившият лидер на партия си поиска да се намали влиянието на партиите. Даже съвсем да се игнорират от избирателния процес.
Бъдещият лидер на партия (официално, ако законът му позволи) пък обвини държавата. Сега, от една страна е много симпатично, че той идентифицира държавата, като нещо, което няма нищо общо с него самия и партията му. Това обаче едно, че не е вярно, второ е бягство от отговорност през задния вход. Що се отнася до президента пък – той да обясни, ако иска, какви са му мотивите. При условие, че партийните системи са база на устройството на всяка нормална демократчна държава, той какво си представя? Висш мениджмънт или ООД, които да управляват. И примерно АД като законодателен орган?
Видяхме го бизнеса как се справя с управлението на партия, примерно – само с кафе не става тази работа.
Или да питат Костов преди да подскочат по този начин. Той хем ги разбира нещата по оста политика-бизнес-пари прим, хем чудесно знае, как и най-окралия се политик може да се издъни за винаги.
Апропо, няма как да пропусна да отбележа трогателното откритие на Бойко, че Юруков бил по-неопитен в политиката от него. Намери се най-сетне един, дето цъфна и по-късно така да се каже, та Бате да се успокоява, че не е сукалче в занаята. Въпреки, че действията му все още носят ентусиазма на прохождащо дете. Примерно това със заговора малко раничко го извади като тактически ход. Какво ще прави до изборите се питам, ако от сега си огърми патроните. Освен, ако не се надява да изчака триумфа си като Нелсън Мандела, примерно.
Но във всички случаи остава отворен един въпрос, който за да артикулирам ще използвам цитат от въпрос, който колега журналист зададе скоро в ефир „ Как мислите, дали някой дърпа конците при неговото звукоизвличане”, каквото и да означава това. На мястото на „неговото” за нуждите на анализа, както казах в началото можете произволно да поставите имената,както на споменатите, така и на пропуснатите.

понеделник, 7 юли 2008 г.

Quo vadis

Като се замисля за развитието на държавата в икономически план (тъй като аз и за такива работи си мисля, като национално отговорна авторка на колонка), неизменно опирам до темата за пазарната ниша, в която тя би могла да се реализира. Пак казвам – икономически. В смисъл тигър на Балканите. И мисля и мисля и в крайна сметка той, животът го измисля. Ще е туризмът. Много ясно.
Но не какъв да е, прост, някакъв туризъм. Ние можем да се прославим с екстремен такъв. В който да предлагаме на търсещите всякакъв вид екстремни преживявания. И то с минимум инвестиции и максимум късмет и просто стечение на обстоятелствата. Ей го на – последните няколко дни търсачът на силни усещания можеше да попадне от ужаса на рациационното облъчване, през екстрите на бомбардировки и взривове, земетресение, пожар и торнадо. Последните четири за по-малко от 24 часа. Единственото, което му трябва на туриста е транспорт за ръшка от събитие на събитие. Щото по телевизията пак е страшно, но не е същото. Там бедстствието има прост истерически профил.
Впрочем, всичко това се случи, докато чудодейните икони бяха с София. Не искам да си мисля без тяхна помощ какво би станало.
Освен това природните дадености могат да се гарнират превъзходно с чисто национални такива. Екстремно обслужване на туристи, което започва от такситата-копърки на летището, минава през невероятните хотелски услуги . Пример - 4-те звезди на един хотел толкова много изненадват с екстрите, които се прелагат, че едва ли туристът се е и надявал на подобна радост. Примерно да няма топла вода. За какво му е – навън и без това е горещо. Или пък вентилатор, вместо климатик. То от климатичите освен настинка и летен вирус, друга полза няма. И така нататък.
А за по-тънките познавачи предлагаме приложно Теория на конспирацията. Елитарна, така да се каже, услуга. С всички екстри – заговори, конспирация, тероризъм, мутри, бандити, политици, жени, пари, секс, наркотици и пр. Както си му е реда.
Но пък подобни услуги трябва да се администрират на правителствено равнище, според мен, а и публичното и политическото пространство са пренаситени от експерти в областта. Държавата си плаче за министерство на екстремния туризъм (МЕТ). Е, Б.Б. ще реши кой да е министър, но концепцията му я дарявам, щото той онзи ден каза, че ще си има министри и ще си ги координира, когато му дойде времето. Нека. Е, битката за министерското място в МЕТ няма да е лека. Но да не забравя – то зам.министри, шеф на кабинет, членове на политически кабинет, съветници и експерти, директори на дирекции и пр. сволач административна има не като за едно, като за две министерства. Дори само от генерали да го направи, пак ще стигат хората. Кадровия потенциал, така да се каже. Атанасов, Колев, Танов, Василев, Димитров (тук може всякак – Димитър, Божидар и пр), Бакалов, Яне, Гранитски, Сидеров, Каракачанов ...Спирам с изреждането, щото съм сигурна, че пропускам мнозина, а пък и ми е ограничено пространството.
Апропо, странен виц прочетох в един сайт онзи ден – ПР-ка, известна с близостта си с всички държавни мъже по върховете, установила, че е бременна и се обадила на президента възмутена- как не те е срам, бременна съм! А той не се досетил с кого говори...Добре, че във вица не се казваше дали става дума за България или не, че голяма излагация и за занаята и за комуникациите в държавата на екстремния туризъм.
 

Sample text

Sample Text

Sample Text