Портокал с часовников механизъм

За нуждите на анализа възможността да се затвори в отрязък някаква наблюдавана тенденция е изключително полезно. Хей така примерно ни се получават нещата с политическите скандали. И най-приятното е, че са седмични. В смисъл, че съвпадат с календарното разпределение. Тръгват в началото на седмицата, развиват се, добиват апогея си в петък, а в събота и неделя биват изанализирани и респективно приключени. За да се отвори място на следващия. Ако трябва да се детайлизира схемата – понеделник обикновено е денят в нищото.
Въпреки, че точно миналия понеделник президентът елегантно опита да произведе нещо подобно, май в разрез с усановената традиция. Като се замисля обаче изборът на ден също е част от промяната на статуквото. Не че му се получи, но не това е въпроса в момента.
Друг пък един системен почти участник – кмета – реши да захлупи периода с обобщението, че опозицията била жертва на държавен заговор.
Преди да се позанимавам по-издълбоко с идеята само ще кажа, че няма държавен заговор, който да може да стори на опозицията, онова, което тя съвкупно, без да е съвкупност от категории си причинява.
Но, карай. Това е малко не- аналитично, все пак.
Толкова по отношение на разпределението на темите и времето. По самата същност на темите могат да се намерят няколко интересни тенденции.
Бившият лидер на партия си поиска да се намали влиянието на партиите. Даже съвсем да се игнорират от избирателния процес.
Бъдещият лидер на партия (официално, ако законът му позволи) пък обвини държавата. Сега, от една страна е много симпатично, че той идентифицира държавата, като нещо, което няма нищо общо с него самия и партията му. Това обаче едно, че не е вярно, второ е бягство от отговорност през задния вход. Що се отнася до президента пък – той да обясни, ако иска, какви са му мотивите. При условие, че партийните системи са база на устройството на всяка нормална демократчна държава, той какво си представя? Висш мениджмънт или ООД, които да управляват. И примерно АД като законодателен орган?
Видяхме го бизнеса как се справя с управлението на партия, примерно – само с кафе не става тази работа.
Или да питат Костов преди да подскочат по този начин. Той хем ги разбира нещата по оста политика-бизнес-пари прим, хем чудесно знае, как и най-окралия се политик може да се издъни за винаги.
Апропо, няма как да пропусна да отбележа трогателното откритие на Бойко, че Юруков бил по-неопитен в политиката от него. Намери се най-сетне един, дето цъфна и по-късно така да се каже, та Бате да се успокоява, че не е сукалче в занаята. Въпреки, че действията му все още носят ентусиазма на прохождащо дете. Примерно това със заговора малко раничко го извади като тактически ход. Какво ще прави до изборите се питам, ако от сега си огърми патроните. Освен, ако не се надява да изчака триумфа си като Нелсън Мандела, примерно.
Но във всички случаи остава отворен един въпрос, който за да артикулирам ще използвам цитат от въпрос, който колега журналист зададе скоро в ефир „ Как мислите, дали някой дърпа конците при неговото звукоизвличане”, каквото и да означава това. На мястото на „неговото” за нуждите на анализа, както казах в началото можете произволно да поставите имената,както на споменатите, така и на пропуснатите.