Ads 468x60px

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

петък, 29 август 2008 г.

Красив ум

Нищо не ме е забавлявало повече от августовски новини, но трябва да се отбележи, че този именно август нещата бяха ненадминати. На журналистите им бяха спестени напъните по откриване на поредните извънземни, нападнали или кацнали или отвлекли някой жален землянин за експерименти. И тъжната история за това, как на него са му нап равили направили дисекция на живо, разджуркали са му мозъка и той прогледнал я в миналото, а в бъдещето и после са злоупотребили с него сексуално. По извънземному. Апропо, за да съм откровена – може и някой да е бил отвличан и после върнат. Нямам доказателства, но има индикации, че може и така да се е случило. Как иначе да си обясним феномени от типа на интелектуалец с папийонка и блеснал поглед, примерно. Нама какво друго, освен външна, неземна сила, което да може да обясни мащаба на мисълта, който включва всичко в палитрата си. От живота на едноклетъчните видове тип зелена еуглена, през киното, театъра и прочее интелектуална сволач, та чак до дълбините на политико-психологическите потайности. Но това не е драматично. Някои го наричат упражнения по стил, а аз му казвам по-простичко-словоблудство. По августовски – хем пълни страници, хем замества историите с извънземни и лохнеското чдовище. И за да е три в едно – помага на онези процеси, дето текат в дясно и на които не знам какво е определението. Щото нито е политика, нито е политическа стратегия нито е нищо. Но се подчинява на правилото, че август е момента да се чуят и видят всички идиотщини, които в делнично време няма как да пробият.
Да вземем пример от куците ПР-акции напоследък. Млади социалисти садят гербери в дупки, а млади гербери раздават ученически бележници. Погледнато отзад напред на номера с бележниците може да се върже само първолак по душа, какъвто е министъра на адмиистрацията (в това правителство, тъй като за протокола, отбелязвам, че е бил министър почти на всичко вече). И веднага побързал да обясни кой му е родител. То и аз имам мнение за това кой го е сътволил, но пък и този от уважение към майка си най-малкото можеше да се въздържи от пионерски глупости. Синдрома на отличника, но нейсе. Толкова може момчето. Що се отнася до раздавачите на бележници – малко им е раничко да са в ролята на класната, ще отбележа. Оценките не те ги раздават, но пък на тях им предстои изпитна сесия, та два видим кой кого.
Каза вчера един познат народната мъдрост, че като тръгне вода, кола и жена, спиране няма. Аз бих добавила и Вълчев. Дето задоволил (най-сетне) Янка Такева. Професионално. Тя самата се похвалила, а той позира на дървен ученически чин. Чинно и скромно. Не куц ПР, ами куца каруца е това. Почти като с млекарите, дето се въргаляха пред МС тази седмица. Вкиснало им се е млякото, както се вижда. Само се притеснявам, че пред министерски съвет голяма навалица се образува – Волен с неговия психически тормоз над работещи и живеещи в района, млекари, марихуана и всякакви такива обраствания на неща. Апропо, чувам, че Ферхойген за два дни успял да усвои мелодиите на всички възрожденски български песни и на сън бълнува откъси от речи на лидера с нисък ръст и високи мераци. Не е лошо. Той за това каза, че сме хубави хора, ама имиджа ни е кофти.
Не, че десните не са ми тема и с риск да досадя лекинко искам да изкоментирам глупотевината с призивите към Станишев? Разпусни кабинета, ако си мъж!? Не е лошо, дето се казва. Щото ако премиер беше жена, нямаше нужда да го разпуска и кабинета щеше да е перманентен. Но да не се хващам за думата. По-добре по сексистка линия да я подкарам. Ако Костов беше мъж, СДС още щеше да е на власт. И без да изпадам в кой знае какво лирическо отклонение, ще напомня, че когато Костов беше проблем на управлението, призивът да се разкара, ако е мъж се отнасяше персонално за него не за кабинета. Няма да си правя изводи е ли или не е мъж. Той тази грешка да доказва, че е мъж я е правил само един път и то по волята на жена си. Така оглави нещастното СДС. За да се докаже като мъж. И сложи началото на края. Сега пък явно иска да му измасажират ушите, знам ли.
Но всъщност той е черна дупка. Ще засмуче всичко, дето е останало наоколо, воглаве с Бате и неговата команда и тогава нещата ще се развият по естествения си ход.
Изобщо трагикомедията в дясното много ми напомня онзи стар виц за новака, дето го поканили да участва в групов секс. Приятелите му го инструктирали, че като се съберат всички участници, просто се събличат, гасят лампата и всеки действа, както му падне. Всичко започнало според предварителната уговорка, но в един момент новият светнал лампата и изплакал:
Колеги, дайте да се организираме! Два пъти ме таковаха, два пъти правих свирка и все от страната на булката останах...

петък, 22 август 2008 г.

Диаболично

- Сещаш ли се за онази история с рачешката супа, в която се обяснява защо на тенджерата, в която се вари супата от раци няма нужда от капак?
- Мммнемм, не си спомням, душко...
- Няма нужда от капак, защото, ако някой от раците тръгне да изпъпля навън, към спасението, останалите го дърпат с щипките си обратно вътре във врящата супата. Хубава случка, нали.
- Не знам дали е хубава, но е подходяща. Вписва се някак. Като онази за хамстера, вълка и заека, дето искали да си сменят имената и да се прекръстят зую, вую и хамстера се отказал да играе.
- Да де, нещо такова. Казват, че страха и завистта не са присъщи единствено на светците и идиотите. Вероятно са прави. Но от друга страна, с притчи и вицове не се живее в края на краищата.
- Мислиш ли, аз пък си мисля, че помага. Иначе трябва да се застреляш от отегчение. Защото другото, което се предлага в менюто е корица на списание с гол кмет, примерно. Толкова сексапил, че да ти се изпилят ноктите на палците на краката. Голият Борисов, току след голата Вулева. Гола вода. Вчера пък имахме „тайни” срещи на същия, на които присъства цялата медийна гилдия (фотографската по-конкретно), или Цаконски, дето си побърка добичетата от разкарване из страната и чужбина. Говедо, рецепиент по европейска програма да не си на днешно време и на Цаконски да не попаднеш.
- Така е, но пробремът е, че не знаеш кои са добрите в случая.
- В политиката ли или къде?
- Нямам идея, но никой май не знае. Трябва критерий за добри. Или поне за правилни.
- Нали!? Това е пробремът. Чакаме на Горския да му писне по някое време.
- Горския в смисъл?
- Ба ли му майката, сине. Не го познавам.
- Мммдам, ето – видя ли до къде я докарахме. Дъвка?
- Нем, благодаря. Няма нужда. Но примерно Президента е дъвка напоследък, гледам.
- И аз забелязах. Само не ми стана ясно защо.
- Хайде сега, не ми казвай, че не ти е ясно. Настъпил е кирката, вероятно.
- Добре де, ясно ми е, ама това на кой му криви шапката, освен на него самия.
- Е, то като цялата ни работа и тази, всъщност.
- В тази връзка, сещаш ли се за една друга история, която ми е любима. През едно село вървял един мъж с чувал на рамото. На всеки 10-15 метра се спирал, свалял чувала и силно го разтръсквал. Друг го наблюдавал, докато минава и тръска чувала и не се сдържал, настигнал го и го попитал защо го прави. Онзи с чувала му обяснил : „В чувала нося мишоци. Като ги стръскам се плашат и кротуват, после като тръгна се успокояват и след 10-ина метра са готови да изгризат чувала и да избягат. Затова се спирам и ги стръсквам.
- Искаш да кажеш, че сме на около деветия метър, нали?
- Е, може и да е осмия, знам ли.

петък, 15 август 2008 г.

Бързи и яростни

Лицемерието, което за по-научно наричаме популизъм, в политическото лято винаги ме е умилявало. Нескопосано и тъпо и политици, и журналисти , изпълняващи дреби услуги на първите пишат учебник за това какво не трябва да се прави в занаята. Може би проблемът идва от това, че едните и другите често си объркват ролите, тема, която не веднъж е повдигана в тази колонка. Но където и да е той, проблемът, интересното е методичното повторение с подобрение на откровените глупости, които се случват щом термометърът се покачи на повече от 30 градуса.
Премиер и министри, вместо да обявят заслужен отдих (никой не спори за това, че и те са хора и имат нужда от почивка), си счупиха краката да „работят” край морето. Безсмислени срещи и още по-безсмислени мероприятия. Така известният от американския ПР бейбикисинг, който обаче там се ползва по време на кампания, а не по време на неофициална отпуска. Висши чиновници пък излизат в болнични, а после се връщат с тен. Лечебен, вероятно. Нещо като кални бани, но не съвсем.
Но най-ми е жал за Бате Борисов, дето се плацика в Обзор, между две откривания на неща и три интервюта. Чудя се, дали да не предложа на Шефа да го повози на яхта, та и той да се фука, че почива като хората. Малко се съмнявам да поиска, защото той си пада по добрата компания. Пък и не знам дали могат да го качат с все антуража медиен. Освен това Бате си пада по Цв.Цв.-както е видно от снимките от плажа – излизат от морските въли като същи сирени. Е, може да са малко по-тантурести, ама това са детайли. А на тази картинка чудно би прилегнал старият рефрен “за мен ти си морска сирена, морякът –удавник съм аз”.
Да не пропусна да отбележа, че Бате Борисов бил разрешил Албена Вулева да се снима дибидюс пред Парламента. Вече знам каква му е стратегията – ще сваля властта. Но е забравил, че със стари курви нов бардак не се прави.
От жегата или от немай къде Волен пък внезапно си спомни, че доведеният му син е внук на Радой Ралин, царство му Небесно. Същият – Димитър Стоянов, си спомни за това кой е баща му и проплака от страиците на един вестник, който е толкова гнустав, че не ми се иска да му споменавам името му. Т.е. някакво тотално отсъствие на лична хигиена
В този ред на мисли опозицията се договори да пълна изолация на властта, каквото и да означава това. Вариантите са няколко – опозицията, и тримата (защото те вече се броят на пръстите на едната ръка) се изолират от власт за неопределен период от време. Срок – постоянен. Отговорници – известни. Може да се отчете като изпълнено, тъй като опозицията скоро власт няма да види, ако така я кара.
Вестникарският анонс за 1000% ръст в продажбите на яхти ме радва също. Ето ти поредното доказателство за рахата на българите. И за необявените платени публикации. Чак ме е срам да кажа ПР, щото тази работа не е като онази.
С такава опозиция и медии на правителството му остана единствено остапбендеровския сценарий – спасяването на давещите се е дело на самите давещи се. Апропо и в тази връзка. Като прочетох за оставката на зам. министъра на здравеопазването д-р Матей Матеев, отново ми изникна уместният въпрос – онзи зам. министър Ивановски, дето оплеска нещата с Брюксел, още ли не е подал оставка или аз съм я проспала по време на лятната си отпуска (тъй като и аз съм на море, както е ясно и не го крия) !? Или задавам отговори...Естествено, че не е. Такива като него не знаят как се извършва действието давам, те познават само обратното – вземам.

петък, 8 август 2008 г.

Да убиеш присмехулник

Не сме готови. Това е може би най-простия и лаконичен израз, който можем да използваме за всички случаи. От простото обобщаване на факти от типа „снегът ни изненадва през зимата”, до прочита на един европейски доклад да речем.
Не сме готови да бъдем членове на ЕС. Факт, който трудно може да бъде опроверган.
Не сме готови да приемем политическата истина, когато ни се казва открито. Напротив, умирайки от страх истеризираме срещу нея до небето. Не сме готови да направим оценката за собствената си неготовност. Не сме готови да управляваме, да бъдем опозиция и още по-интересно – не сме готови да избираме.
За сметка на това, пионерският ентусиазъм не напуска цяла една генерация. Готови сме да отрежем главите на две телета на площада, като диви варвари. Винаги сме готови да напливателстваме. Няма по-готови от нас за музувирлък на дребно. Апропо – епитетът музовир и произтичащите от него причастия е дума, която няма аналог. Музовирът е един такъв, дето е гаден, но не по конкретен повод и персонално, а принципно.Музовирлъкът е състояние на духа. Ей за това става дума.
Страхуваме се от истините. И винаги имаме готова формула срещо тях. Нещо в стил „а вие защо биете негрите”. Който сервира истина, получава компромат. Мисля да го изведа като първо просто правило на политическата баналност. Естествено никой от т.нар. обществено мнение не си прави труда да изгради елементара причинно-следствена връзка. Къде, къде е по-просто да погледне мазно и завистливо и да тегли един сиктир. На всички. Какво му пука за приложната теория на конспирацията.
Което пък по естествен път отвежда мислите към едни, които мога да нарека марионетки, с амбиции на кукловоди, обикновени ченгета от миналото и прости сътрудници и кандидат-сътрудници. Както и да ги наричам, още са тук. Нищо, че все по-малко неща зависят от тях. Да, наистина все по-малко. Те не си го признават, а онова нещо – обществото няма и как да го разбере. Те отшумяват по обективни причини. Не че някой е направил нещо срещу тях. Просто са old-school.
Освен това и тези Те са във вътрешен конфликт – хем да дърпат конците, хем да не излизат на светло, хем всики да се страхуват от тях. Не въпроса в категорията на ресторанта, който ги приютява. Това противоречие обикновено довежда до водевилни ситуации. Спомням си, как един мастит телевизионен водещ беше отишъл на обяд да кандардисва един от неофициалните бащи на конспирацията и кукловодството за интервю. Разговорът тръгнал тежко и важно. Маститият водещ се огънал, както се полага пред Бащица. Последния пък така се вдал в ролята (или просто е от възрастта), че заспал на масата. Хей така – в едната ръка вилицата, в другата чашата скъпо вино и леко оклюмала глава. Все едно слуша много съсредоточено. Но все пак спи. Колегата много се подтиснал и си тръгнал.
А най-забавното е, че има още една категория – мушмуроци. Които никога няма да си простят нещастието, че са точно толкова посредствени, колкото е голям апетита им за власт. Драма. Те са Персонала. Но пък никой не знае за тях и техните драми. Представляват проблем единствено за себе си. Събират злобица и сили и най-голямото нещо, което могат да произведат е да гръмнат с топ по врабче. За жалост, усилия, които никога няма да бъдат видяни и подвизи, които ще знаят само те. И дори, когато си мислят за гнусотийките, които правят, ще се скриват в тоалетната и ще пускат водата, за да не би Големия да чуе мислите им, че тогава страшно.
Но това, последното не е интересно за читателите. Мушмороците и това знаят – тях просто ги няма на картата.

вторник, 5 август 2008 г.

Да напуснеш Лас Вегас

В политиката, както впрочем и в много други човешки дейности е изключително важно да уцелиш правилния момент. Това е една адски деликатна хватка, която обаче се удава на малцина. Не че доста от политиците на прехода или преходните политици (както и да ги нарека, все ще е правилно) не се оказваха в подходящия момент на подходящото място на различни етапи от историята, но това обикновено е ставало без тяхната пряка намеса. Просто късмет или стечение на обстоятелствата. И резултатът преходен. В парламента примерно имаше две последователни мнозинства, в които повечето от парламентаристите бяха случайно попаднали. Типичен пример за стечение на обстоятелствата. Това се случи и със СДС през 1997 и по-късно с НДСВ, когато си дойде Царя, както се казва по народному. И ако перифразирам един „титан” на мистълта, те не бяха партиен елит, а сбор от категории.
Личната стратегия на повечето от тях, че и на Костов примерно, не включваше кой знае какво. Е, да речем на Костов му се получи и въпреки, че още дълго ще му се виждат тъмните следи и последствия от заиграването на власт, то случайността в поемането на същата може много ясно да се види по състоянието на дясното и в частност на СДС. Тухла върху тухла не остана след него.
Царя пък допринесе много за историята, главно чрез аксиоматичното доказване, че когото и да хванеш от улицата, щом го напъхаш в депутатска листа, ръкоположена по царски – ще стане парламентарист. Че някои вече и втори мандат карат, ама ако ги накараш с две думи да ти обяснят, какво точно работят, едва ли ще успеят.
Но цялото това разсъждение трябваше да изведе към друга закономерност. А именно, че когато се разминат целта и правилния момент, може тотално да се промени логиката на историята. Справка Бойко Борисов. Адски му се иска да е премиер, обаче му се доиска прекалено рано. В смисъл, получи му се, но до някъде. Не стана премиер, стана кмет. Не е малко.
Т.е. историческото време и неговото желание се разминаха безвъзвратно. За да се стигне до днес, когато да се опитва да коригира времето. Първо, забравил е, че онези, които претендираха, че времето е тяхно не свършиха добре. И второ, пропуска да отбележи малката подробност, че ако в армията и полицията командите и заповедите са позволени, то в политиката са малко по-деликатни нещата. Като в любовта. Към всичко трябва да се подхожда с пиниз, а не с тояга.
Това по повод на онези точки, дето ГЕРБ ги приели и Бате пък разпоредил да се изпълняват. Без хън-мън. Та се наложи Президента лично да им напомня, че не е зле да се запознаят с Конституцията по темата. Аз бих добавила и въобще. Най-малкото като граждани трябва да си знаят основния закон. Или директивата опозицията да напусне парламента. Тя го напусна, ама за да изпадне в заслужен отпуск, след шестия вот. Ще си помисли човек, че от броя на вотовете им зависи надницата, но нейсе.
За онази смешка със заплахите за живота пък изобщо не ми се говори. Лош сценарий, лошо изпълнен. При това с реторика, на която биха завидили творците от ранния соцреализъм. Патос, жертвоготовност и пълни глупости, но в името на партията и лидера.
Ако трябва да се обобщи, като за край на сезона – работата на Кмета взе да напомня старата максима, че нищо старо не е забравил, но и нищо ново не е научил.
 

Sample text

Sample Text

Sample Text