Да напуснеш Лас Вегас

В политиката, както впрочем и в много други човешки дейности е изключително важно да уцелиш правилния момент. Това е една адски деликатна хватка, която обаче се удава на малцина. Не че доста от политиците на прехода или преходните политици (както и да ги нарека, все ще е правилно) не се оказваха в подходящия момент на подходящото място на различни етапи от историята, но това обикновено е ставало без тяхната пряка намеса. Просто късмет или стечение на обстоятелствата. И резултатът преходен. В парламента примерно имаше две последователни мнозинства, в които повечето от парламентаристите бяха случайно попаднали. Типичен пример за стечение на обстоятелствата. Това се случи и със СДС през 1997 и по-късно с НДСВ, когато си дойде Царя, както се казва по народному. И ако перифразирам един „титан” на мистълта, те не бяха партиен елит, а сбор от категории.
Личната стратегия на повечето от тях, че и на Костов примерно, не включваше кой знае какво. Е, да речем на Костов му се получи и въпреки, че още дълго ще му се виждат тъмните следи и последствия от заиграването на власт, то случайността в поемането на същата може много ясно да се види по състоянието на дясното и в частност на СДС. Тухла върху тухла не остана след него.
Царя пък допринесе много за историята, главно чрез аксиоматичното доказване, че когото и да хванеш от улицата, щом го напъхаш в депутатска листа, ръкоположена по царски – ще стане парламентарист. Че някои вече и втори мандат карат, ама ако ги накараш с две думи да ти обяснят, какво точно работят, едва ли ще успеят.
Но цялото това разсъждение трябваше да изведе към друга закономерност. А именно, че когато се разминат целта и правилния момент, може тотално да се промени логиката на историята. Справка Бойко Борисов. Адски му се иска да е премиер, обаче му се доиска прекалено рано. В смисъл, получи му се, но до някъде. Не стана премиер, стана кмет. Не е малко.
Т.е. историческото време и неговото желание се разминаха безвъзвратно. За да се стигне до днес, когато да се опитва да коригира времето. Първо, забравил е, че онези, които претендираха, че времето е тяхно не свършиха добре. И второ, пропуска да отбележи малката подробност, че ако в армията и полицията командите и заповедите са позволени, то в политиката са малко по-деликатни нещата. Като в любовта. Към всичко трябва да се подхожда с пиниз, а не с тояга.
Това по повод на онези точки, дето ГЕРБ ги приели и Бате пък разпоредил да се изпълняват. Без хън-мън. Та се наложи Президента лично да им напомня, че не е зле да се запознаят с Конституцията по темата. Аз бих добавила и въобще. Най-малкото като граждани трябва да си знаят основния закон. Или директивата опозицията да напусне парламента. Тя го напусна, ама за да изпадне в заслужен отпуск, след шестия вот. Ще си помисли човек, че от броя на вотовете им зависи надницата, но нейсе.
За онази смешка със заплахите за живота пък изобщо не ми се говори. Лош сценарий, лошо изпълнен. При това с реторика, на която биха завидили творците от ранния соцреализъм. Патос, жертвоготовност и пълни глупости, но в името на партията и лидера.
Ако трябва да се обобщи, като за край на сезона – работата на Кмета взе да напомня старата максима, че нищо старо не е забравил, но и нищо ново не е научил.