Ресторант на края на вселената

Късата памет на народа винаги е била основанието, благодарение на което политиците се прераждат ежедневно и винаги в бяло. Нещо като феникс-албинос. Късата памет на журналистите обаче е нещото, което изглежда не просто като народна черта, а като патологична обремененост на занаята. И колкото и да не ми е приятно да го констатирам, всеки път се отипвам да ги оправдая с това, че времето, в което живеем в действителност е толкова наситено през последните вече 20 години, че сме станали като затворниците – живеем ден, а ни се завеждат три такива.
Но, както винаги не късата памет е непременния повод на мислите тук. Четох тези дни, че е важно онова, което ни кара да се замисляме. И, естествено си припомних не едно и не две неща от последните години, провокирана от думи и изказвания. Припомних си например, как Костов се страхуваше да оглави СДС и се криеше в Драгалевци, докато жена му не го изрита към централата на сините с поръчение да се докаже като мъж. Да се качи на каруцата, така да се каже. Спомних си как Волен пък слънчаса пред централата на НДСВ, докато чакаше да го впишат в царските листи като депутат. Всуе. Спомних си как се появи в “голямата политика” Пламен Панайотов. Апропо, тогава и той, както мнозина от неговите съратници виеше врат около Царя, докато разбере какво и защо му се случва и някъде тогава сътвори паметното изречение, че в НДСВ ще членуват и “роми, гагаузи и турци”. А, ето сега, спомних си и една снимка на Копитото, на която Костов, барабар с цялото синьо ръководство, с благоговение позира с Царя и то далеч преди бившия монарх да се върне в България като политик. Има обаче и друго – не си спомних от къде се взе например невчесания гербер - депутат Лъчезар Иванов. Дори до скоро имах проблем с името – някак изобщо не го запомням и не го идентифицирам. Сигурно аз страдам от избирателна памет.
А Данчо Бакалов, който с извинение е председател на цяла парламентана група, въпреки, че това вече не е кой знае какво достижение, след като ПГ-тата в парламента набъбнаха до 8. Та Бакалов, който оглави също изненадващо за самия себе си комисията по национална сигурност преди години, и тутакси се закани да разкрие генезиса на Чакала (Карлос), който бил обучен в България, щото това му беше най-ясно на човека по кинематографична линия. Или пък знаменитата фраза на Йордан Соколов, който се явяваше освен заместник на Костов и председател на парламента и по време на обсъждането на “филчевгейт”, каза пред НИС (това е партийното ръководство на СДС, което пък тогава решаваше всички национални проблеми, в т.ч. и тези) по повод на нерегламентираното подслушване “нищо, че са наши момчета, щом са се провинили ще ги накажем”. Тъпо, но справедливо някакси. Ех пък се сетих и за зет му и как НСО търсеха изгубения дакел на жена му и изобщо...Но мястото няма да стигне.
И последно, както обикновено с премерена доза цинизъм – чета, че Волен бил казал, че дебатите в парламента били нещо като любовна среща между импотентен мъж и фригидна жена. Няма как да не му се доверим, дето се казва, очевидно ги разбира нещата.
А накрая ми е важно да уточня едно. Никой тук, най-малко аз имам претенцията на летописец. Не си водя бележки, нямам си личен дневник, не искам и да имам. Да е ясно.