Ads 468x60px

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

събота, 5 април 2008 г.

Истински лъжи

Така се обърнаха нещата, че и хладилника да си отворя – една и съща тема ще изкочи. А по тази тема не искам да пиша повече. Обещала съм си. Този път ми се пише нещо по-така. По-романтично, по-поетично и пр. И по този повод заразсъждавах върху формите. Ето и тема – за разликата между журналистиката и белетристиката. Белетристика от френски – художествена литература или по-простичко казано повествователна проза. Романи, повести, разкази. И докато си мислех аз така лежерно, мой приятел, собственик на информационна агенция поясни, че на тях им било принцип да публикуват информации, а не слухове. Въпреки очевидното несъответствие между принцип и практика. Реших, че мога да събера в едно тези две мисли, протекли на различни места, но по един и същи повод и предлагам от днес нататък, всяка публикувана информация, която неможе да бъде доказана с факти да се определя като литературно произведение. В смисъл – белетристика. Тежък интелектуален труд. Апропо, и подписките вече спадат в тази категория, не само дописките. Справка – плевенските интелектуалци.
Та, когато става дума за произведение, съответното главно действащо лице, субект на творчеството, ще се нарича лирически герой. Множеството от субекти пък не пречи на многообразието от лирически герои. И така всичко си идва по местата. От една страна – отварят се порталите на твореца, който до скоро дремеше в душата на всеки журналист, водещ и писач. От друга страна дори и няма да се налага в края на произведението да се публикува дежурната за американските филми застраховка, от типа “всяка прилика с действителни лица и събития е случайна”. На трето, но не последно място, свободата на избора между литературните произведения освобождава читателите от задължението да поздават цялото творчество на автори и издателски колективи, камо ли да го проследяват в цялост. И за да не бъда голословна, в подкрепа на предложението ще цитирам малка част разговор, който удивително прилича на диалог от някаква сюрреалистична творба, въпреки, че се състоя в ефир и то тези дни.
“Творец 1: Според вас, кой издаде, че той е офицер от ДАНС?
Творец2: Това вече ще си го преценява ДАНС. Аз не знам дали е от ДАНС.
Творец 3 Каза, че е и на МВР, и на ДАНС.
Т2: Значи той на двойно, не знам от къде е тогава - дали е на МВР, дали е на ДАНС, дали е на НСС...
Т3: Дали е на братя Галеви...
Т2: Сега, братя Галеви, вече това друга работа, също си пишех....
Т3: Всъщност от много отдавна беше ясно, че той присъства на срещата, тъй като още преди да избухне скандала ние знаехме за това нещо...
Т2: Месец и половина. Месец и половина, да.
Т1: Въпросът - това, в добрия смисъл на думата журналистически удар ли е?
Т2: Шансът е бил на девойката, която е правила интервюто.”
Муза, както пееше Висоцки, немножко поседела и ушла.

Няма коментари:

 

Sample text

Sample Text

Sample Text