Игра на стъклени перли

Не знам дали си спомняте на времето, далеч в началото на демокрацията за телевизионните сеанси на екстрасенса Кашпировски. Пред камерите от сцената за публиката в залата и пред телевизорите за зрителите руснакът направи маса пари от общественото доверие и невежество. То беше обратно броене, то беше излъчване на енергия, то беше чудо в прекия смисъл на думата. А като поставиш стъклена чаша с вода пред екрана и водата се зарежда с една особена лечебна способност, дето само да я глътнеш и всичко се оправя. Естествено от това време и общонародно лечение днес няма и помен, но и вече никой не си прави труда да разсъждава имало ли е изобщо смисъл и полза от телевизионното екстрасенство. Като изключим един специфичен телевизионен канал, но пък той се явява продукт на конкурентния пазар. Който вярва гледа, който не вярва – сменя канала. За съжаление днес методът на Кашпировски се възвърна в политическото пространство, и по-специално в т.нар. “извънпарламентарно” лидерство.. Излиза Кмета по телевизията, обяснява бавно и напоително, некомпетентно и за сметка на това убедено и нещата се оправят. От където и да ги погледнеш. Или пък друг пример.
Таксиметров шофьор ми обясни, много компетентно, че всъщност Кмета бил избран с не-повече от 10% от гласовете на софиянци. И в общи линии не беше далече от истината , без от него да се очаква подобо познание. Та така той ми аргументира защо онзи нямал нищо общо с него, неговите колеги, приятели и пр. Да, обаче по телевизията показват нещо различно – там чашата с вода се зарежда и лекува. В случая – управлява. Никаква връзка между претенция и резултат. Въпреки че, по-отгоре погледнато, мисля си, че и на Кмета му е малко неясно какво иска да бъде. Така да се каже – криза на идентичността. Иска му се да е баш ченгето на държавата, но едновременно с това да е баш премиера на държавата и въобще – баш бащицата на нацията. И ако е вярно, че човек е голям, колкото са големи мечтите му, Кмета ще дойде бая едричък. Въпреки, че в мъдростта не прави разграничение между мечти и мераци. И дето се казва половината работа е опечена, остава и да стане и всичко да си е по местата. Но за последното трябва още една стъпчица. Вярно, не е кой знае какво, според такива специалисти като него, но си е важно. Вотът. И като го докара и от към вот, вече можем да си говорим по-конкретно. А връщайки се към мнението на таксиметровите шофьори, не знам защо ме обзема известен скепсис за това дали точно така, както той си е планирал ще се развият нещата. И тъй като съм научена да гледам и наполовина пълната и на половина празната чаша обаче ще сетих за една шега- експеримент на известен наш социолог.
В редовно проучване на общественото мнение задал на представителна за страната извадка анкетирани въпроса “Съгласни ли сте Луната да бъде естествен спътник на Земята” и повече от 3% отговорили отрицателно. В смисъл – не са съгласни Луната да си се върти около Земята необезпокоявана. Други пък 5% отговорили”не мога да преценя”. Следователно на общественото мнение може да се сервира всякаква идиотщина и винаги ще се намерят едни 3 процента, които да я одобрят и други пет, които не си знаят критериите. Само не се сещам това пренебрежимо малко ли е или тревожно много.