Ads 468x60px

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

понеделник, 19 май 2008 г.

Горещо маце

Тъкмо свършиха безкрайните великденски, първомайски и шестомайски и пр. празници и държавата започна бавно да се връща в обичайния си ритъм на живеене и ето ти разочарование. Един законно избран кмет смени партийната си принадлежност. Ще попита някой – на кой му пука от коя партия е кмета, ако си върши работата. И правилно. На кой му пука!? Е, намери се. Не само, че му изпука, ами на война замириса историята. Със свито сърце и широко отворени очи ще очаквам неделната проповед, на два чифта очи, за да си представя какво му се пише на нещастника, избрал свободата.
Но по-интересното е друго. В последните години, апропо тези, които белязаха най-голямото преобръщане на политическото статукво с хастара навън (пък и бълхаливичък излезе хастара, но нейсе) двама лидери се изненадват от политическото номадство. Царя и Генерала. Сигурно, защото и на двамата партийното лидерство не им е в кръвта. На първия, защото кръвта му е синя, каквото и да си говорим, а на втория – защото е пожар негасен.
Спомням си как корифея на Муун-ските въпроси и близък съратник на Царя Стоян Ганев му беше предложил партиен устав, в който в противовес на Конституцията на Република България Царя изискваше напускане на парламента на непокорните депутати. Както е добре известно, няма практическа възможност това да се случи, колкото и да е неприятно, като се разбягат мравки от една или друга парламентарна група.
Генералът пък сега си поиска кмета незабавно и тутакси да сдаде поста. Да, да, обаче – не. Любимото ми двойно, положително отрицание. Първо, за разлика от депутатите, които влизат в парламента благодарение на партията си, кметът гражданите го избират мажоритарно.
Второ - само политическо пионерче може да си мисли, че в демократичния свят му е позволено да раздава безусловни заповеди. В партията такава може да бъде само подкрепата и то за известно време. После естествено става условна.
И още – както не веднъж е констатирано, електоралното тяло на българските избиратели съдържа около 30% избиратели-номади. Такива, които методично гласуват на всякакви избори и винаги за различна партия. Простата логика сочи, че ако избраниците на народа са представителна извадка на същия, то 30% от тях са номади, само че партийни. Което едва ли е толкова драматично. Вярно, че е неприятно, но чак пък...И, да не забравя, хубаво е, че Генерала “подари” кмета на БСП. Дето се казва, щом един кмет с такава лекота подарява, да се готвят всички наоколо да ги хариже като дар, когато се наложи.
И накрая, като бдителен наблюдател на политическия живот въобще, съм длъжна да си споделя и една актуална тревога. Путин, в новото си качество на премиер обяви война на националното пиянство. Че това на какво прилича. Да отнемеш на руснака водката е като да махнеш негрите от Африка. Доста, как да кажа....нелюбезно. Пък и методите, дето ще прилага – да отучва нацията от пиенето чрез спорт, също са малко притеснителни. На лагери ми намирисва. Кофти работа, особено като се сетя за съдбата на онзи нещастен руски вестник, който пусна интригата, че Путин се развежда и два дни по-късно просто изчезна. За винаги.

Няма коментари:

 

Sample text

Sample Text

Sample Text