Текила на разсъмване

Боже, каква седмица за националния ефир. Пет дни като за петдесет. Ако всичко останало в живота на България беше по десет, цена нямаше да имаме. Започнахме с премиера, завършваме с 24-и май. И между това кмета на Москва, кмета на София, купчина министри и пр. прости участници. И то става дума за една,едничка телевизия. Малко съм притеснена за колегите. Тази ежедневна екзалтираност може да им изиграе лоша шега. Нерви са това, напрежение. Всяка сутрин, пред всеки събеседник, все същия възторг и патос. Мъка и съсредоточаване. Аз, на тяхно място, щях ей сега в този момент да пусна кепенците и да не се показвам поне един месец. Да ме отпусне нервата
Не знам за зрителите, но на участниците май им харесва. Че и московския кмет си каза, че се чувства много добре със софийския си колега. “Мъжката любов е необятна”, както пееше Орлин Горанов. А по-преди това софийския каза, че мрази да му викат “бате”. Още мисля върху подходящото обръщение, ама нали не ми се налага да се обръщам към него, моята е лесна.
Оказва се обаче, че колегите имат и много тънко познаване на душевността на събеседниците, та и съвети дават. Само моля да не ги бъркаме с лобистки, съветите. Съвсем прозрачно и в ефир водещия предупреди кмета на Москва да внимава като играе мач със софийския си колега, защото последния много обичал да рита по кокалчетата. Това го знае всяко хлапе, но карай.
И още от същия разговор.
Водещия леко зачудено и респектирано : - как така се получава при вас...Ние си имаме парламент...
Кметът на Москва, спокойно и авторитетно : - и ние си имаме парламент...
На пръв поглед е същото, но не съвсем.
Друг един министър пък обясни, че лобирането за безмитните магазини било доста волево, та се поуспокоих. Докато още е волево – имаме щанс, виж – като стане рефлекс ще си такова такованката.
Или пък стряскащата откровеност на премиера, който сподели, че не било ясно кой-кого и кога подслушва. На него, ако не му е ясно – жална ни майка. Всичко е възможно и всеки е възможен, бих обобщила извода от това споделяне, което казва почти всичко.
И най-малкото обяснява анонса, че “гласът на Валя Балканска отново полетя в небето”. Такива са нещата в сутрешния блок – премиери ги подслушват, гласове летят и пр. и пр. метафори и символика.
Апропо, само един пропуск отчитам – Шейхът не дойде в сутрешния блок и това оставя една празнота и мъничко тъга от пренебрежителното отношение. Но пък коментарът по повод идването му в България беше впечатляващо доказателство за провинциалното ни мислене, което се произвежда главно в ефир. Защото цял, целеничък министър трябваше да отговори на фундаменталния въпрос какво прави цял (забележете) шейх унас. Ето я темата на темите.
Кой и какво прави унас е въпросът, който трябва да си задаваме ежеминутно. А мен, ако ме питат, още по-често трябва да се питаме кой и какво прави в сутрешните блокове и кога си работи работата, освен ако тя не е на водещ в същите.