Ads 468x60px

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

понеделник, 19 май 2008 г.

Таборът отива към небето

Чета вчера, че някаква журналистка от немски вестник изчислила, че близо половината от европарите отивали в джобовете на българските политици. Проучването си тя провела по софийските улици. Тутакси на ум ми дойде нещо за Карл Велики, за конете и пр. варварски помисли, но нейсе, викам си – ще ме обвинят в ляв завой, после върви обяснявай.
Преброих до 75 и заточнах да чета от начало и по друга логика. Значи, освен на гражданството, журналистката се позовала и на Алеко Константинов, сиреч – в България политиците крадат, а с малка част от откраднатите пари купуват избори. И така от има-няма 100 години. А бре, бабината ти, що не прочете историята на белгийския министър, дето пак Алеко я описва и да се позовеш на нея в умозаключенията си, питам аз. В разказа, писан през далечната 1896 година големия българин описва един белкийски политик, който обещал да наблъска урните с правилните бюлетин, да плати каквото трябва на избирателите и за награда станал министър. “Ще се съгласите с мене, че подобен министър като Труве Бенуа у нас е невъзможен. И тъй, да живее България!» Това е цитат от същия разказ. Това на вниманието на немската колега.
После си казвам, че наистина реагирам незряло и махвам с ръка. Маскари с маскари. Но то, като те дърпа от вътре – не ми излиза от главата. Значи братята европейци идват унас, срещат се с журналисти и пр. гражданство, после си отиват у тях пишат и публикуват. Най-простото нещо на света. И те с чувството за изпълнен професионален дълг и ние, както винаги на кафяви точки. И това не се отнася само за журналистите. Те и експертите им така работят. Четат по новинарските сайтове, срещат се с опозиционни партийни специалисти, коментират и докладват. На едро, така да се каже. После иди че обяснявай, че нямаш сестра. Пък аз си и имам, да ми е жива и здрава.
Но, колкото и да ми се ще да хвърля отвъд граница гнева си, толкова ясно си давам сметка, че няма как да се получи. И тъй като днес ми е някакво възрожденско такова, ще се позова още веднъж на класиците. “Не сме народ, а мърша”. Славейков.
Какво да си помисли евроеецът, ако изгледа една, само една сутрин сутрешния блок по телевизора. За кой точно анализ да му дойде на ум, като наблюдава водещи с блеснал поглед, които привикват на килимчето политиците на килограм живо тегло, и то по възможност от министър нагоре и екзалтирано се тресат на столчетата си. И на всичкото отгоре доживях уважаван и високопоставен политик да ми каже притеснен, че еди-кой-си водещ се бил разсърдил...Е, и!? Какво да последва от това...В смисъл, не си спомням по дефиниция водещите да са в ръководството на някоя от политическите партии, че и сръдни да раздават на тази база. Или пък става въпрос за търговия с влияние...
Като тук дебело ще подчертая, че дума не става за кривиците, крадците и пр. проблеми, които ги има и ще ги има. Това е проблем за решаване вътре. И е отделна тема.

Няма коментари:

 

Sample text

Sample Text

Sample Text