Ads 468x60px

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

събота, 29 март 2008 г.

Сбогом, моя красавице

Без да прекалявам с уважението към американската пропаганда, гледам как всяка вечер телевизиите бълват сериали и сериалчета, от които става видно, че:
А. американското ченге е добро ченге и
Б. дори и да стъпи на криво някой политик или магистрат, доброто американско ченге винаги ще намери начин или да го върне към флага обсипан със звезди, или под него, ако е много тегаво положението....
На всичкото отгоре тази не лошо изпипана реклама на институциите обикаля света и промива мозъците на всякакви зрители, без отношение на пол, раса, етнос, сексуалност и пр. детайли, които ни правят така приятно различни.
Паралелно с въпросната изнесена политика на респект към доброто американско ченге, унас съвсем безплатно, и за сметка на това напоително се сервира някакъв водевил, изпълнен от ентусиазирани самодейци.
Любовна-забавна-мафиотска и социална пиеса, както каза класикът на Тангризма Йоло Денев. По-внимателните ще попитат, къде е тук любовния елемент и ще са прави. Аз обаче ще им отговоря, че при внимателен прочит ще открият толкова страст в тази история, че само от любов ще да е. Не сме уточнили съм кого или към какво. Това е друга тема.
Сериалът е лошо изпълнен, но за сметка на това има повече епизоди от “Блясък”. Актьорите и те посредствени, както се полага на сериал, но с това разполагаме. Но на тях ще се върнем малко по-късно. Сега по действащите лица и изпълнителите. Оказва се, че и с ченгетата сме като албанската армия, дето имала един танк. И ние си имаме едно ченге и някой любезно го освети (в сми, че вече и той не е това, което е). Е, има и няколко бивщи, ама като са екс не ги броим. Имаме и знак за изключителен ръст в областта на IT-то, щото срс-тата за нищо ги нямат службите. А в развитието на сюжета и в името на добрите практики на съспенса, към суровата и жестока дори тема се прибави интимен, семеен нюанс, който идва да придаде човешки облик на иначе суровия, но справедлив ръководител. Синът. Няма да се отклонявам, но ще подскажа да се поразсъждава по темата за мъжкото начало, продължението на рода, приемствеността и пр. Ще се разплача. От умиление, както е ясно. Апропо, номерът със семейството, близките и пр. е игран вече няколко пъти в нашата политика и нито веднъж не хваща ред. Справка постулата, който научих преди много години, когато директорът на музикалното училище казваше “музикалното образование в България не е задължително”. Така и с постовете. Като искаш да ти е спокойно вкъщи и изобщо и като ти е толкова напрегнато.....
И още докато пиша хем малко ме е страх, да не ми овехтее колонката, докато я публикува вестникът (в смисъл, че може и да е паднала оставка до тогава или поне това изглежда логично), хем си знам, че такова чудо няма как да стане без бой. Поне не толкова бързо. Защото има интересна право пропорционална зависимост между осиране и вкопчване във властта. Което пък ме навежда към позивната от любим стар виц. Крайно време е на Горския да му писне и ааааааааайййде, който от където. Че аман.

Няма коментари:

 

Sample text

Sample Text

Sample Text