Ads 468x60px

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

събота, 1 март 2008 г.

Дишай!

Много рядко, или дори никога не ми се е случвало да се срамувам от това, че съм българка. Дори в момента, в който изписах това изречение се стреснах от тежките думи. Въпреки, че този път съм сигурна, че е повече от важно думите да са най-тежките и най-страшните, защото, както знаем след думите идват много по-опасни неща. И не политиците, и не обществениците или други там някакви ментори трябва да реагират на болеста. Срещу нея трябва да реагира всеки, всеки, всеки, който иска да е тук, в тази държава, в този град и т.н. Защото ако има по-голям срам за страната ни от филма на ВВС, то това е историята на тези 420, които протестират срещу преместването на децата от дома в Могилино в Русе.
За кой дебат става дума? Да ги покажем или да не ги показваме децата с физически и ментални увреждания и дали на някого развалят гледката. И най-вече - дали идиотизмът не е заразен. Единия вид е заразен, очевидно. И трябва да се отбележи, че не са страшни 420-те идиота, а многото повече, които са на същото мнение, но не го признават на глас. Още. Докато към улиците и вратите им не се запътят Тези деца.
Изобщо не ми се занимава със системните грешки, заради които въобще има такива и така организирани домове. Опитах се да намеря някакво оправдание за грешката и в 50-годишната система на отглеждане (забележете идиотската дума) на децата в домовете, за изолиране от очите на обществото на нелицеприятните явление, на болните и недъгавите, на лудите и изоставените. Това беше за едно друго време и едно друго, неправилно сглобено, фалшиво общество.
Думата е за сега. Как моралният провал на прехода еманира в уродлива форма на проява на демокрация. Да, демокрация. Защото възможността да протестираш, да не си съгласен и да го кажеш е висша форма на свобода. И без претенции за историчност и прогностика се питам ако преди 20 години еко протестът, започнал от 6 жени, също майки и пак в Русе стана един от двигателите на голямата промяна в България, какво ни очаква след протеста на майките от Средна кула!? И ако преди 20 години огромна част от обществото се спотайваше зад вратите си, когато бяха насилствено сменени имената на турците и тогава това общество се оправдаваше със страха от тоталитарния режим, то как би изглеждал подобен опит сега!? Нали и днес те пак са Другия. Тези, срещу които сега някакви лидери и, още повече, някакъв електорат излизат с някакъви маскиран като политически, а всъщност анти-етнически лозунги и мотиви.
И накрая едно просто и болезнено обяснение. Счупи се митът за толерантните българи.
А за да не завършвам този текст толкова драматично ще припомня единствено, че цялата тази нагласа към живота е вече наречена. Има я. В анекдота от тоталитарно време за Шопа, който заявил, че най-мрази расовата дискриминация и негрите.

Няма коментари:

 

Sample text

Sample Text

Sample Text