Ads 468x60px

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

неделя, 1 юли 2007 г.

БЕЗ ПАНИКА, МОЛЯ

- Артър Дент? - попита то.Артър безпомощно кимна с глава.
- Артър Филип Дент? - излая извънземното.- Ъъъдаъъъ - потвърди Артър.- Ти си смотаняк - повтори извънземното. - Абсолютен гъз.- Бъхъъъъъъъ....
Култовият диалог от не по-малко култовия роман “Пътеводител на галактическия стопаджия” ме навежда на мисли, обратни на комуникационно-психологическата конотация на същия. Ммммдаммм, много наукоподобно изречение. Любимата лексика на наукоподобните хора. Но темата ще бъде друга – а именно богатството на българския жаргон. Съвременният сленг предлага изключителното удобство да се борави с епитети, някои от които такива, че от тях ще се изчерви и магистрална труженичка пред пенсия.
Литературно, един субект, който не притежава качествата, за които има обаче претенциите и за сметка на това парадира с отсъстващите такива би могъл да бъде определен като глупак. Нищо по-цветно. Виж, сленгът обаче може да се разгърне до такива нюанси, които богатият български литературен език не е и сънувал. Смотаняк, галфон, шамандура, тапа, мискинин, марсък, миндил, мушмурок, нещастник, тъпанар, фръцльо, никаквец, мижитурка, шушумига и, разбира се – мухльо.
Според сайта“Неолог – новите български думи” Миндил - менте. Нещо некачествено (което имитира нещо качествено). Или както един телевизионен герой отговаряше на въпроса, «какво е това миндил, бе Недялко – Ами мърсък...» . Логиката на веригата е ясна.
Мухльо – безличен, никаквец, незначителен, мижитурка, шушумига.
Употребата на въпросните думи обогатява езика. И говорещия и приемащите. Така поне действа целокупната българска младеж. “Кво ве, смотан?” е актуалната редакция на “Артър Дент, ти си смотаняк”. Много по експресивно и образно. Естествено, когато това се случи пред публика, настава пълен сдух. (сдухвам - притеснявам / подигравам / карам някой да се чувства дискомфортно. Сдухвам се / сдухан съм - депресиран съм, тъпо ми е.Сдух - съществително, което описва тъпа ситуация. Автор: Неолог)
Кво ми се сдухваш, ве!? Погледни се къф си барбалей (барбалей - презрително обръщение към човек, който ходи тежко; тарикат на дребно. Автор : Неолог)Е, имало разлика, когато сдухването е пред публика, казват. Хеле пък, когато се сдухаш в национален мащаб. Това състояние може да се определи като Генерално сдухване. Лечение – няма описано, поне за сега. Каквото и да се направи казаното си е казано, сдуханият си е сдухан. Фундаментално. Евфимистичните определения всъщност са най-коректни и точни, ако и на някого да не му понасят. Да обяснявам ли какво е евфимизъм....Ще се въздържа. Много пояснително и поучително ми се получава днес. Въпреки, че така и няма да успея да предам цялата образност на провокацията, ако не вкарам и народното творчество в употреба.
Мъж и жена се карат. Жената казва:- Ти си мухльо! Ти си голя мухльо! Ти си най-големия мухльо! Ако има световно първенство за мухльовци ти ще си на второ място!- Защо на второ, бе жена?!-Ами защото си мухльо!


19 май, в. «Експрес»

Няма коментари:

 

Sample text

Sample Text

Sample Text