Ads 468x60px

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

неделя, 22 юли 2007 г.

Ако импресионистите бяха зъболекари

До скоро бях убедена, че ние българите разбираме от футбол и политика. Сега обаче разбрах, че съм се объркала. Някои разбират и от футбол, но всички, категорично всички разбират от политика.
Я попитайте първия, попаднал на пътя ви минувач кои министри да бъдат сменени – ще ви отговори преди да си поеме въздух. Че и нов кабинет ще подреди. Пък и това е лесна тема. Всеки от нас може да се изкаже “компетентно” и за ядрената енергетика, за международното положение и бюджета, например. Гледах някаква анкета с недоволстващи пенсионери, в която възрастна дама отговори на въпроса “Вие на кого сте обидена, госпожа?” с думите “Ами на правителството, защото министрите взимат голеееми заплати, даже и по две”. Ей за този момент става дума. Това сме ние.
Пък и като се зададат избори, независимо от климатичните особености (в случая обаче подкрепено от рекордно високите температури) слънчасването става масова диагноза. Появи се например типично за народоспихологията ни обединение на интелектуалци (за цвят си имат и футболист!?), които се захванаха да подкрепят успешни, според тях кметове с оглед на предстоящите местни избори. Само не ми е ясно, защо този комитет се казва “Съзидание”, а не “На кмета с благодарност” например. Защото всичко се оказва много, много лично. Както винаги. Не че е лошо. Единственият леко понамирисващ момент е в опита на група хора да раздават индулгенции. По всякъкъв повод и без такъв. Като толкова много си харесват някой кмет или какъвто и да е там – да го подкрепят. Но ако подкрепата е безкористна (какво е това безкористна подкрепа в политиката) да го подкрепят хей така. Без претенции, ако е възможно. Ако пък толкова ги влече политиката, което е очевидно – да заповядат в някоя партия. Може пък да се намери и такава, дето отговаря на високите им интелектуални претенции. Пък и до колкото си спомням мнозина от тях вече да приютени в лоното на партия. Но тази напудрена претенциозност, при това в типична политическа работа маскирана като гражданска позиция наистина ми идва малко овър. Защото един от най-кратките пътища за нормалност на една държава е всеки много ясно да знае с какво се занимава. И да е добър в това, което прави. Което пък автоматически изключва възможността да е добър в някои други неща например.
Освен това да си интелектуалец не е професия. В тълковния речник думата е обяснена така : човек, който се занимава с умствен труд. Но комент, както се казва.
Изобщо никога нещата не са точно такива, каквито изглеждат на пръв поглед и ако не вимаваш, може да изпаднеш в тежка заблуда. Ето например един приятел ми казва : “Много съм разочарован от тебе, щото тук пише “Сексът и властта”, а ти нищо по-така не пускаш в текста. Викам му “ А ти като отвориш врата, на която пише “Жени” какво намираш вътре, жени ли!?”. Та и комитетската работа такава. Пише “Съзидание”, а като влезеш на вътре – един гол интерес. Примерно.
Публикувано във в. “Експрес” на 14.07.2007

Няма коментари:

 

Sample text

Sample Text

Sample Text