ЧУДНО ЖИВОТНО Е ОВЧИЦАТА

Като махнем традиционния летен конспиративно-фриволен медиен стил, който трайно се наложи като концепция за списване (най-вече) на медиен продукт през последните години и въпреки трайно установеното правило, че положителната новина в никакъв случай не е новина, тези дни прави приятно впечатление “пробивът”, осъществен от именно такива, положителни вести.
Ето, четем в захлас, че от британски гражданин български съд е конфискувал имот, заради търговия с наркотици и незаконно обогатяване. Значи, щом посегна и на братските британски граждани – нашето правосъдие направо не си знае силата вече. Е, вярно, че става дума за лозе, ама лозе, лозе – утре току виж и Бъкингамския дворец сме погнали, ако нещо не ни се стори както му е реда.
Само не разбирам, защо в доклада на Еврокомисията за България пише, че някакви нередности по съдопроизводството имало. Струва ми се някак неточно. Най-малкото некоректно. И предполагам, че нещо британско е дало наклонение на отношението, щом като там екс-премиершата Чери Блеър (която е уважаван английски адвокат), помахвайки за сбогом на журналистите, дошли да изпратят дългогодишния си премиер министър, се обърна към тях с думите “Вие никак няма да ни липсвате”. Предполагам, че чувствата са взаимни.
Макар, че ако на журналистите политиците започнат никак да не им липсват, рискуват да се превърнат в писачи на есеистично-белетристични произведения, които имат много общо с художествената литература (тук не говорим за качество) и много малко общо с публицистиката като такава. Има тя почва унас.
Но пък както и в природата, която не търпи празно, така и в медията веднага може да се намери начин да се запълни нишата. Ето, че уволнен гард от НСО обяви, че бил използван не по предназначение, а именно да събира информация. Остава да я докладва на планьорка и да я публикува и ше се превърне от гард в чуден дописник, гордост за всяка медия. Дето се казва, ще се учим в крачка. Както и във всичко останало. Пък и може би мнозина си спомнят за самодейността като всенародно движение, та думата ми е, че това остана и до днес като принцип – най-широко застъпен и в медии и в политика. Пък където се преплете журналистическа и политическа самодейност – там преграда през възторга няма. Справка Волен Сидеров. Още не мога да забравя как през недалечната 2003 година, като кандидат за кмет на София Сидеров се записа със златни букви историята на политическите идиотщини на съвременна България с шествието на голи до кръста хубавици по “Витошка” (тогава все още разрешена за автомобили, но това е друга тема) и със скромните 1728 гласа. Хвала на такива, дето още тогава са провидели в младия Сидеров вожда и учителя и не са го възприели като мениджър на кандидат-плеймейтки за селекция на “Плейбой”. Е, вярно, че той тогава беше земеделец, ама какво – това пък не е обида, в края на краищата. Пък и всеки има право на екзистенциалните си търсения. Току виж успял да се намери, след толкова лутане. Или пък и Волен е рядко успешен продукт на един експеримент, наричан на времето “всестранно развита личност”. В интерес на истината и уважение към историята, тогава, щом се разбра, че не се получават нещата с всестранно развитите,веднага се премина лекинко към многостранно развити, а после историята промени хода си и с експериментите беше приключено. Поне в сферата на личността, като такава. Е, експериментите на Сидеров и ко не спират, но пък и това е форма на консумация на свобода...Докато не започне за застрашава околните.