ПЕСЕН ЗА ЛЮБОВ И ОЩЕ НЕЩО

4 817 616 щатски долара струвало човешкото щастие, изчислили икономисти от американско списание. Е, женското струвало с около 100 000 долара повече, ама това са детайли, както се казва. С две думи – като имаш 5 милиона долара си щастлив. На средния европеец му трябвали 94 години работа за да изкара за шастието, за средния българин ме мързи да смятам, но е очевадно, че два живота не го оправят в този смисъл. Апропо – поне вече знам кой е щастливия българин – Вальо Топлото. И изобщо да не мрънка от условията в затвора, щото е ясно, че няма пълно щастие. Сиреч – хем да покриеш стандартите за щастие в световен мащаб, хем душата в рая...
Но друго ме тревожи повече – факта, че леля Веска такова такованката на цяла партия заради пет лева. Оказва се, че чистачката може да е не просто Троянски кон, а направо змия в пазвата. Пет лева!!! А била и член на партията – земеделка по убеждение. Това ме подсеща да си проверя хигиенистката за партийна лоялност, че не се знае знае ли се. Както нямам навика да си плащам интернета или път кабелната ТВ регулярно, де да знам дали за една много по-крупна сума от 15 лв какво може да ме сполети.
Изобщо много се объркаха понятията и цялата история заприлича на групов секс. Не се знае кой го отнася по няколко пъти, нито пък кой е пропуснат. Особено след поредното избуяване на Яне Янев на “гребена на вълната”. На злощастните сестри трябва да им се регистрират авторски права върху личната им трагедия и всеки един, който я употребява за собствени или политически пропагандни цели да си плаща, ако обича. Впрочем, ако това беше направено своевременно, те отдавна щяха да са изкарали за да се откупят от Кадафи. Че и за лично щастие можеха да изкарат. Да ме прощават горките жени за цинизма, ама то бива, бива, но това чудо трябва да намери някакви граници. Разумни. А не шизофренни колкото Делтапланериста, Димкаджията, Ракиджията или както и да му казват на Яне.
Впрочем, ако е вярно че целта оправдава средствата (в което лично аз не съм убедена), и този херой се вписва перфектно в схемата за обладаването на народната любов. “...и никой немоооооооожееее да ти отнееееееемеееееее любовта, любовтаааа на хооооооооратааааааааа....”, както се пееше в един български евъргрийн. Изобщо, както и да я въртим гледната точка – бития си е бит, а обичания си е обичан.

30 март, в. “Експрес”