ЦАРСКА ПРИТЧА В СИГНАЛНО ЖЪЛТО

“Този човек е спокоен”, твърди обработен мъжки глас от екрана, на фона на апокалиптична картина и лежерно подсвирквана с уста ведра мелодийка. Нищо, че недонаправената му партия стана на пух и прах за броени минути. Нищо, че доверените му до вчера хора, които лично ръкоположи за политици и на които подаде ръка не се посвениха да я отхапят до глезените. Нищо, че го заплашват с ново, икономическо изгнание от родината точно неговите хора, дето се биха като прасе с тиква за законноста на имотите на царя си, ама когато това им изнасяше. Този човек е спокоен.
Е, вярно, че няма как да контролира кривиците на политическата съдба, особено, когато се е оставил на случайността и се е опитал да докаже, че може да прави политика без политици и партия без партийно строителство. Важното е да е спокоен. И дори, когато червенината по бузите наподобява плочите на нагорещена печка “Мечта”, а очите търсят опора в най-високата точка на тавана – този човек е спокоен.
Ето, че вече шест дни жълтата менажерия произвежда циркови номера, които блестят по вестникарските страници, а ефира е силно затлачен от ведри съобщения, указващи кой, колко пъти не си вдига (респегтивно го вдига) мобилния телефон и кой,колко пъти къде влиза и от къде излиза. Изобщо – отразяването на случая се превърна в лоша компилация между съобщения, достойни за таблото на Централна гара в София (“Пътническият влак от София за Карнобат заминава от 3-ти коловоз) и справка от “Жълти страници”. Този човек е спокоен.
Той беше спокоен и преди 6 години, когато се довери на измислени личности, които му подредиха нещото, което сега претендира да е партия. Пропуснах – демократична и либерална, каквото и да означава това в случая. Както и преди две, когато остави самономиниралият се за сив кардинал Панайотов да го играе и.д. цар и да преговаря за съставянето на кабинет. И през цялото това време този човек инкасира купища малки и големи сътресения от типа на критичните писма от царедворци, люспене и цепене на време и не на време, оставки и скандали, извиване на ръце и провалени възможности.
Да, този човек е наистина спокоен.
Остана такъв и до вчера, когато прие и изслуша скимтежите на осиротелите, без партийна власт, доскорошни велможи, които увиваха жално за постовете си и си измислиха някакви квазизаконови аргументи за доживотния си мерак за власт. И дори, когато ги предупреди, че ще бъдат прогонени с камъни и хули, не от друг, а от народа (че как му дойде времето на народа да излезе от миманса) той пак остана спокоен. Не се разтревожи дори и когато му се наложи да посрещне частните си ангажименти в чужбина, въпреки заплахата от страна на мишоците, че скоро ще му остане много свободно време да си посреща частни ангажименти колкото си поиска . И отлетя.
И каква ирония на съдбата. На летището, сред хилядите преминаващи транзита, този човек срещна кого? Един друг човек, който да му напомни за голямото му завръщане. Тогавашния му бодигард. Но този път, този човек заминаваше, а онзи се връщаше. Има ли знак? Нямам представа.