МИР, ХЛЯБ, СВОБОДА

Мислех си, че при понатрупан житейски и социален опит няма какво кой знае колко да ме изненада в т.нар. обществено-политически живот, но както винаги се оказах в голяма, голяма грешка.
Гледам си кротко вечерните новини, разсъждавам съчувствено върху 14-те (забележете) стачки и протеста, които напоително са отразявани от медиите и попадам на покъртителни кадри от протестите на пироговци.
Видях свещеник, с кръст в ръката да поваля млад мъж на земята. Секунда по късно жена с бяла престилка, посребрена коса и българското знаме в ръцете да рита в главата въпросния повален. Не е истина, както казват тийнейджърите. Втрещена оставам пред екрана. Изтеглих си новините от сайта и ги гледах още веднъж. Викам си, може нещо да не съм видяла както трябва. Горещо е, скапана съм и вероятно блея. Нищо подобно – всичко е така, дори и по-страшно. И изобщо не ме интересува дали определения от колегите журналисти младеж е младеж или провокатор. Интересува ме в коя църква раздава тупаници попа и както по дяволите търси в редиците на протестиращите пироговци. Интересува ме дали побелялата дама е лекар или медицинска сестра и дали в пристъп на гняв рита и пациентите по главите, когато те не са в подходящата за консумация форма. Преди няколко дни колегата Коритаров възкликна “Какво ви става бе хора?” . Е и аз това питам...Къде сбъркахме и в какво се превърнахме и кой, по дяволите ще каже на децата ни кои са добрите и кои лошите. Тази жена сигурно има и внуци. Как ги възпитава. Да каже, кои са нейните деца, та да се пазим. Щото друго явно няма как да направим. Оцеляване или озверяване!? Това е дилемата ми в момента, когато трябва да направя собствената си оценка за случилото си. Колко неща не е уловила репортерската камера и какво ли още се е случило. Или пък медиите спестяват и не искат да предадат омерзителното чувство и лош вкус, които оставят подобни сцени в душата на простия зрител (като мен например). Вече изобщо не искам и да знам дали са прави в “Пирогов” да протестират. Иска ми се да се помоля на Господ да не ми се налага нито на мен, нито на близките ми, нито на който и да било да им попада в ръцете и краката, ако това ще е модела им за спечелване на каузата им. Иска ми се да се помоля на Господ и да ми даде знак кой е посредникът ми за разговор с Него. Щото ако ще е онзи свещеник, дето налага с кръста – благодаря. Все се надявам да има алтернатива. Всеки сам със себе си и с Него...Знам ли.
Психолозите имат много отговори за поведението на тълпата. И те не ме интересуват.
Проф. Милан Миланов каза, че “те (лошите) ни тласкат (нас, добрите) към стачка, та да покажем колко сме лоши”. Ми, ако това е била целта – получило им се е. Спор няма. По-тъжното е друго, че ако това ще е модела на властване на образованата тълпа над политическата, какво остава за всички останали. И не сбъркахме ли някъде по пътя като за компенсация на мирния преход, придобихме и отгледахме насилието като обществена норма.