Вдигни очи, виж този свят

“Ако не можеш да бъдеш добър пример, бъди ужасно предупреждение”. Този фундаментален, модерен постулат прочетох в един от онези забавни, автоматично препращани мейли, които си разменят приятели. Без изобщо да е във връзка с контекста на мейла, смятам да го подаря на няколко общи познати, дето със сигурност няма да се превърнат в добър пример. Но пък от друга страна идеално биха се вписали във втората половина на правилото. Формалният повод за дара е опитът на новоизпечени законотворци да обладаят избирателя пряко волята му, което както и да го погледнеш си е изнасилване от всякъде. Хайде де - щели, видите ли, да задължат избирателното тяло да упражнява вота си. Че и да го санкционират, ако не рачи да го стори, в смисъл, ако не си изпълни избирателното задължение. Санкциите, които се предвиждали били доста екстравагантни, както и идеята като цяло. Например – има избори, на теб – избирателю, не ти се гласува и отиваш за гъби (както често се случва на последък с една много голяма група гласоподаватели в различни избори). Връщаш се ни лук ял, ни лук мирисал, но не шеш ли – санкция. Получаваш съобщение, че данъцитети ще бъдат удвоени, щото това ти е глобата, дето вместо до избирателната секция си отскочил за гъби. Не, че нещо, ама ако някой е решил така да кърпи бюджет – да си каже. Със сигурност има и по-лесен, при това законен начин да се намери изход.
И на това безумие един депутат му каза “по-рафиниран поглед върху идеите на либерализма”. Просто да падладееш, както се казва. Ако се опитам да мисля в тази рафинирана плоскост бих могла да предположа, че размахът на мисълта може да произведе и списък с партии, който да се приложи в преходни и заключителни на въпросния закон, който ще превърне изборът в задължение. Може и още по-натам да се размечтаят рафинираните – списъкът да бъде в две части – позитивен и негативен. С други думи казано – за тези да, за тези – не гласувайте. Или пък всеки избирател да си получи и конкретната бюлетина, заедно с публикуването на името му в избирателния списък. Или нещо от сорта. А дали на тези, дето виждат, че няма никаква нормална опция да си спасят от тотален разпад партиите и електоралните ядра не им минава през ум, че просто може и да отменят изборите, да се обявят за благородници и потомствени лордове, членове на Камарата. Чак сега разбрах, защо такива се записаха в Царската партия. Надявали са се именно на това. Друго си е да те посрещнат с мелодичното Дукът на Шоплука, вместо простоватото г-н Намкойси, а!?
Може ли и още да се разпростре демократично- мечтателския, либерален подход. Със сигурност, въпреки, че на мен не ми е особено интересно да градя хипотеза на безумията, които като перли и бисери се сипят от устата на подобен род “ужасни предупреждения”. Защото и тези , както и други преди тези (понатрупаха се колечествено за 17-18 години) така и не разбраха, че политиката е като любовта. Трябват двама за да се получи магията. Всичко останало е мечтателство в минало време, романтична неадекватност, политическо интелектуалстване и платоническа връзка в най-добрия случай. Нещо повече – в този (изборния) за разлика или още по-силно, отколкото в любовта е невъзможна крачката в бъдещето, с очи обърнати към миналото. Защото “бяхме” никога не може да бъде равно на “ще бъдем”.
07.07.07
публикувано във в. “Експрес”