КАКВО ДА МОЖЕ ЕДИН ХЛЯБ

Гледам ВИП-овете и не вярвам на ушите си. Нещо не ми се връзва. Нищо, че гьобелсовото правило, че ако кажеш на едно дете сто пъти жаба, на стотния ще стане на жаба е в пълна сила и в случая. Каквото ги нарекат – такова ще бъдат. Значи ВИП-ове. Ами добре, ама този Здравко, хеле пък женка му. Виж, хлапето е сладко, ама си е бебе. Или пък Китаеца. ВИП от всякъде. Какво друго да е. Нали е представителна извадка на люлинските софиянци. Нищо лично. Тишо пък бил бизнесмен. Сигурно защото се иска бизнес нюх за да се ожениш правилно. За художествено-творческата интелигенция в Къщата нищо лошо няма да кажа. Защото Калин е музикант та дрънка, Деси Слава има прекрасен глас, а от една певица се очаква преимуществено да пее, Маги е красива жена, а пък Катето – на Катето съм фенка. Азис показа изключителен афинитет към манипулацията на публиката, което очевидно е талант. Спечели си симпатиите дори на хора с професия и претенции далеч над средните. За срам на журналистическата гилдия, Венетка изигра дребнавата провинциалистка, в която никой не иска да се припознае. Мила ми Венето, що се опитваш да си надскочиш боя, нали беше коронясана за Мини Мис, а не за Мис Макси, ако не бъркам размерите.
Въпреки, че като цяло Брадъра ме кефи. Радвам му се някакси, дори да е малко про. Човешинка и снимка на обществото, дето все ни се объркват понятията. За правилата да не говорим. А щом понятията и правилата са априорно объркани – може да се приеме, че именно объркването са правилата и понятията. Щом е ВИП да си гларус от прованса, значи е правило да си про. И жена ти също.
Риалитата и лайфовете, с които телевизиите облъчват зрителите си са изключително показателни и за друго – хляб и зрелища и предимство на вторите. За хляба със сигурност сме го докарали, пък и на зрелища насмогнахме. Това е властта на масите всъщност. Някакво ненавременно съботно разсъждение за това кой над кого властва. И противно на общоприетото, сълзливо схващане, че малцина управляват мнозина, вече много отчетливо се вижда, че е точно обратното. Съша демокрация. Множеството налага образа. Следователно властва. Масовия вкус или вкуса на масата. Трапезно и увеселително.
За сравнение обаче се налага и друго. Паралелно изтичащият Мюзик Айдъл, който ше остане в историята с култовото парче “Шест кокошки съм заклала” и нищо повече. Защото масите пред масите изобщо, ама хич тамън не се вълнуват от това кой и как се упражнява в пеене, колко е изморително да се държиш правилно на сцената и как се култивира див талант. Т.е. форматите не са приети от публиката хей така – на доверие. И публиката дава строгата си, но справедлива присъда. Това става, а това – не. Чисто и просто. Като блондинката, продавачка в магазин за хляб, която попитали “Може ли един хляб”, а тя отвърнала : “Какво да може един хляб?”.
Апропо, подарявам вица на Деси Слава, която вчера си пожела, някой да измисли виц и и за нея.