БЕЗ ЗАГЛАВИЕ...

Според психолозите преходните сезони – пролет/есен- отключват лудостите на психически лабилните хора. Дъждовното и мрачно време също е фактор. Празниците пък, сами по себе си, носели такъв стрес, че за който оцелее от голямото пазаруване и пр. истерически подготовки, както и от голямото плюскане, което е риск за всяко, дори и здраво сърце, има огромна опасност от душевно разстройство. С две думи, оказва се, че пролетните празници образуват един психологически коктейл Молотов. И ето тези фактори – Великденски празници, дъждовно пролетно време и почивни дни събрани в едно по ирония на съдбата обясняват много неща.
Вече е ясно защо десницата изневиделица се присети да се бори като лъв за отнемането на почетното гражданство на Кадафи на София и Сливен и жарко настоя президента да вземе от същия диктатор ордена “Стара планина” с лента, който друг един такъв – Тодор Живков му връчил преди има-няма 30 години. Чудно животно е овчицата, бе възкликнал един народен творец, а аз ще си позволя да перифразирам – чудно животно е десницата. Без да е необходимо да изпадам в анализ на екзистенциалната (идеологическа също така) криза на самоопределението, която измъчва и трите партии СДС, ДСБ и НДСВ по своему. По-същественото е друго. Ето го софийския кмет – тутакси разпореди – моментално и безусловно да се отнеме гражданството на либийския диктатор. Освен това Борисов си иска обратно и почетния знак на София, който е съпровождал почетното гражданство. Няма какво да му се куми на някакъв си Кадафи. Щото Бойко е съюзник не на кого да е – на американския президент е партньор. Кой друг в държавата може да се похвали с подобен гръб. Очакваме и Лечков да се включи достойнов акцията, защото той най-харесва как работи Бойко. Президентът пък се куми и не си иска ордена обратно – в смисъл, чака юристите му да се произнесат, ама нямало как, защото…никой не разбра защо.
За целесъобразност и ефект от акта няма да си говорим, защото 9 години са си девет години както и да ги сметнем. С орден с лента или без лента – Кадафи си е Кадафи.
Въпросът обаче е друг. Бедни ми, бедни Стоянов, защо не се сети да нанесеш този съкрушителен удар върху мъчителя на българските медици докато още беше президент и кметовете на споменатите български градове бяха от СДС, а? Костов, и ти Надежда, помислихте ли какъв ПР би било това!? Неоценим и неповторим. Рана в душата на тирана. Тържество на демокрацията v.s. автокрацията. А можеше да се изпрати нароча делегация, която да вземе нещата в свои ръце. Всичко да ни върне Мумар– и ордена и лентата. И ключа от града Варна. Ех, пропуснато време. А беше наше…Но това е друга история.
Апропо някак всички привикнахме лудички да се упражняват върху драмата с българските медицински сестри и това е особено тъжно. Но има е нещо още, което и е смешно и е тъжно. Как така една подобна безсмислица може да обединява, че дори и да превъзбужда партийния елит на споменатите партии, а фундаментални за една партия цели, като властта например, никога не са в състояние да го направят. Излиза, че властта не е достатъчен мотив. Ами да, всъщност. На тези хора им е достатъчно друго – глава печен лук, една раздрънкана китара или просто един уютен пост. Останалото е суета.

6 април, в. “Експрес”