ВНИМАВАЙ КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАШ

Пак заприличахме на зоологическа градина. Като дойде пролет, като се хванем за зелено и като изтрещим – та до лятната ваканция, щото никой не ще да си разваля рахата на отпуската. Ама сега е друго. Ей го, време изборно, народът плъзнал напред-назад и мегдан за магарии – колкото цялата ни държавица. Земя, като една човешка длан, но по-голяма ти не си ми нужна, както беше казал Поета. Представям си какво чудо щеше да бъде, ако беше по-голяма. Като онази, дето си я мечтае лидерът на воеводите. То добре, че мечтите му се сбъдват като изборните му амбиции. Като казах амбиции, та се сетих – “не можем да търпим да сме втора категория министри”, изока се един неособено строен такъв и препусна от министерски съвет, право в телевизора да си сподели болката. Ми добре. И ние не щем да сте министри второ качество, ама ей на – качеството вие си го правите. Няма как да си го поръчате с наложен платеж, нито пък ние имаме начин да ви го инплантираме. Това да не са цици, прощавайте.
Друг пък се изфръцка, че “от държавата нищо не сме взели”. Чакайте малко. Кои сте “вие”, за които държавата са “те” и ако може да споделите “ние” какво общо имаме с вашите въжделения и копнежи. Щото нещо много се наслага това трето лице, множествено число – те. Като в стария виц, за онези двама мърморковци, които си говорили:
- Заваля, казал единия.
- Остави ги да правят каквото си искат, мрачно махнал с ръка другия.
Но на онзи, дето с местоименията се обърква, му е простено. Той ежедневно и неуморно открива топлата вода. Но пък е доволно енергичен. И меракът му голям, голям...като земята, щастлив като глупак (ако правилно цитирам, това ще го броим за цитат, ако пък бъркам – сори).
И понеже не ни стигат вътрешнодържавните проблясъци, на всичкото отгоре, евроавторитет пък каза, че сме били блато с алигатори. Страховито звучи, ама няма как са е истина. Дори това. Че ние и на Запад и на Изток се навеждаме ниско, ниско, какво остава за алигаторстване...Справка : международните прояви от началото на седмицата. Виж блато – да, тук съм съгласна. Но за другото, немога да приема. Все пак и аз го живея този живот тук, за разлика от господина и виждам и знам.
Да вземем за пример отминалите две седмици, посветени на хвърлянето на едни неща във вентилатора. Че всички вече са на кафяви точки е ясно. Въпросът е, кой си въобрази, че ще остане целия в бяло!? Нама шанс. Без значение колко пъти колегите му правят пиар. Дали да не взема да напиша определението за пр!? Неее, ще дойде малко овър. Пък и темата е строго професионална.
Рецептата по-скоро е друга – да сме до гушата в ..., ама да не ни пука. По традиция. Както винаги е било.

12 май, в. «Експрес»