КОГАТО ПЛАЧЕШ, ЗАПАЛВАЙ СИ ЦИГАРА

Като държава – член на ЕС от скоро и ние (както големите) ще се научим на европейските политически чалъми, ама има време. Това се потвърждава от последните няколко политически уикенда и делника, както и от предшествалите писъмцето на Царя (Боже, Царя ни пази) скодоумщини, присъщи на избуял партиен пубертизъм. И сега какво – пълни гащи с щастие. Ето това е кратката рекапитулация за дните от конгреса насам. Щрак и мрак. Защото, ако е голяма срамота, дето албанците свиха на Буш часовника, да не говорим това, дето Саркози се остави един Путин да го напие като балалайка, пък и дето Буш се обърна към Папата с мистър, трижди по-голяма срамота е, дето панайотките се опитаха да отхапят ръката на царя чак до глезените. Да им се ненадяваш. Да опитат да свият на царя царската партия...Тц,тц,тц. Че това е като на краставичар краставици да продаваш.
Ама и измежду тях се оказа, че има професионални революционери, дето хем са бунтовници, хем се застраховаха като комформисти овреме. Ей го – онзи ден една депутатка рече, че тя не е панайотка, а инженер. Ми да, какво. Някой да има аргументи за обратното. Е, вярно, че можеше да каже, че крокодилът е повече дълъг отколкото зелен, но не го направи. Сигурно, защото не ставаше въпрос за крокодили. Поне не в зоологичния смисъл на думата.
Пък и водачът на бунта Вълчев – да си беше изчислил материала, другарю. Вас не са ли ви учили, че тази работа не е като онази. Апропо – не стана ясно защо антицарствените “някои личности” бяха наречени панайотки. Струвами се, че по-коректно би било да бъдат наречени данайотки или пък панавълки..Но това вече няма значение. Лицето на позора е едно – сиво, непривлекателно и доста, доста (как да го наремеч)...помръкнало?
Мдааам, сигурно не е лесно. Спор по въпроса няма. Сега може със много голяма спетен на достоверност да се твърди, че едни 30-ина души са успели да надминат световния рекорд по писане на смс-и с максимално извинение за минимално време. Разправят, че мобилният оператор, дето обслужва на Царя мобилния телефон в четвъртък вечерта освободил нарочна линия, за да обезпечи безпрецедентното струпване на извинителни съобщения в стил “ах как съжалявам, колко много ми е мъчно и дали ще Ви е по-удобно, Ваше величество, да полегна за да ме наритате, както си заслужих”.
Само Шулева остана смела до редакционното приключване на броя и каза, че неможе да си общуват партийно чрез медиите и чрез “някаква декларация”, е вярно че уточни, че не успорва авторитета на лидера си, ама...От друга страна и тя като роба – след като изгуби и вицепремиерското и министерското и евродепутатското си място, няма вече какво да губи, освен депутатските си окови. То затова й е лесно да говори. А пита ли го министъра...Хеле пък на другия – Николай Василев – какво им е. Свито на душата, едно притеснено...И има защо. Щото Царя забавя, но не забравя, драги ми Василев. И тук не ми остава нищо друго, освен да изцитирал живия класик Олимпи Кътев с респектиращото напомняна “ Едно подаване на оставка, поне по моите скромни разбирания, е свързано с едно “Прощавай”.
И, ако има нещо – ще прощавате.