Stand-up-comedy*

Интензивността и струпването на обществени скандали се яви като заря, в чест на старта на поредния, последен за този мандат политически сезон. Няма обществен сектор, незасегнат от интрига или сакндални разкрития. Моля, някой да ме поправи, ако бъркам. Футбол, сигурност, земеделие, здравеопазване, медии, партии, синдикати, брашови организации, боклук и пожари. Пълен комплект. Казват, че е естествено, че дори е присъщо на демократичната действителност. В никакъв случай не е приложна теория на конспирацията. Просто част от шоуто. Както се прави по света.
В Америка за сравнение, където президентските избори са в ход, идеолозите хвърлиха ръкавица в лицето на общественото мнение с номинирането за вицепрезидент на меко казано спорната Сара Пейни. Губернаторката на Аляска, която има бременна малолетна дъщеря, 5-то дете, родено със синдром на Даун, признала, че пушила марихуана като млада, иначе бакалавър по журалистика и най-вече създаваща впечатлението, че говори каквото си иска. Голям гаф, беше първата реакция на анализаторите. Оказа се обаче гаф в анализа. Скандалната Пейлин вля онзи живец и енергия в кампанията на Маккейн, който така отчаяно му липсваше. Но въпросът не е в това. Просто тази жена се оказа добро шоу – тип „Отчаяни съпруги” за публиката.
В Тайланд пък министър-председателят Самак Сундарвей загуби поста си, тъй като съвместявал две длъжности – на премиер и на водещ на кулинарно шоу. Интересен, азиатски, бих казал модел. Нали и без това обичаме на ги коментираме с такъв етикет. Човекът си управлявал държавата, а в останалото време готвил пред камерите екзотични манджи, обилно гарнирани с политическа пропаганда. Впрочем, не виждам нищо лошо, ако пропагандата се преглъща с нещо вкусно. Но така или иначе Сундарвей бил отстранен и сега идва най-симпатичното от историята – очаква се Тайландския парламент да го избере отново. Шоуто трябва да продължи.
Унас естествено нещата са други. Няма по-популярно шоу от политиката. Дори бих казала, че политиците отдавна са и участници и водещи в телевизионни шоупрограми от типа на сутрешни блокове и пр. Неприятното е, че в предизборна ситуация, в каквато вече сме и ще пребиваваме в следващите 9 месеца, не се сещам какво ще роди политическото шоу, освен някое нехаресвано от родителите си недоносче. Режисура слаба, сценарии колкото искаш, а звездни актьори почти напълно липсват. Вярно, че е малко интелектуален този коментар, но пък гледам, че интелектуалците се раздвижиха отново (апропо, както винаги, когато се зададе редене на листи и рязане на баница), та рекох да се впиша в актуалния тон. Не, че с тях имаме едни и същи мотиви.
Това пък, от своя страна ми припоми за един култов образ от американското шоу – скандалния Лени Брус, който беше казал, че истинския мотив на всеки изпълнител е „Мамо, виж ме!”. Ако ще е така – нека, шоуто да продължи, но да не пропускаме „малката подробност” , че успехът му ще зависи от публиката, не от майката.

* Stand-up-comedy – от агл. буквално „стояща (изправена) комедия” - изключително популярен в САЩ шоу- формат, при който актьорът или актьорите са прави на сцената, без декор и други реквизити.