Истината е в пакета

Не ми е известно все още защо унас непрекъснато бъркаме тази работа с онази. И как става така, че все нещо се прави или не на време или не на място. Или пък се бъркат пропорциите. Справка – кампанийното поведение и политическия пиар. Значи, ако официално кампанията стартира един месец преди изборите, то в последните няколко избора времето на кампанията се изтегля и изтегля и ето, че вече сме в реална предизборна кампания за кметове. Общинските съветници явно са по-търпеливи или пък разчитат на пропорционалния момент. Каквото и да е, но от един месец телевизиите бълват недовчесани и недоправини (в смисъл на подготовка) кандидат-кметски интервюта, които създават (адски погрешното) впечатление у непредубедения зрител, че не става въпрос за избори, а за конкурс за тв говорители например, чийто регламент налага максимум престояване в ефир за минимум време. С други думи всичко минава под мотото “ах каква наденица правим тука, страшна наденица”.
Дори и да приемем като неприятно изключение факта, че най-известния като генерал кмет и обратното ни свикна да е в кампания от първия ден на половинката си мандат, тъжен и комичен е факта, че това се наложи като модел и правило за всички кандидати. Но ето, че тези дни кметската кампания се оказа тясна за генералската душа и взе, че обеща да ни оправи за 700 дни. Тъй де, ако Царя щеше да ни оправя за 800, значи генералското оправяне ще е за сто по-бързо. Или както гласеше стария съветски лозунг “съветското джудже – най-голямото джудже”.
Пък и посланието е доста простовато за разчитане - ако сега някои си губят времето с местни избори, то други вече гледат към следващите парламентарни. И тъй като милите избиратели не са длъжни да помнят кога предстоят бъдещи сакрални дати за политическия живот, ще кажа, че следващите редовни парламентарни избори са през 2009 г. Т.е. на някои кампанията им стартира има-няма две години по-рано. Но пък може би разчитат на късата народна памет, което само по себе си не е далече от истината. И в случая са водени от вярата, че каквито и глупости да надрънкат днес, то след две години няма да се помнят. Но пропускат момента, че все ще има кой да ги припомни.
От друга страна, докато част от кандидатите си мерят генералитетите (по Фройд) Тони Първанова извади най-мъжкото поведение като заяви, че знае как се създава живот. По-просто казано как се правят деца. Ето това е номера – в куража. Щото мнозина претендират, че са на ясно с процеса, ама колко се осмеляват да размахат това си умение като байряк. Ашколсун. Всъщност и Тити не пада много по-долу, но той пък влезе в едни подробности, които предполагам лично засягат малцина – каза, че говори бързо, щото свършва бавно. Каквото и да означава това.
Миналата седмица пък бяха разпространени снимките на един от кандидатите и все още кмет на Варна, който полугол или по-скоро гол с малки изключения, излиза ведро от някакъв басейн. За естетиката на кадрото нищо няма да кажа. За рубриката, под която мина снимката – а именно “голата истина”, пак почти нищо. Само едно не ми е ясно – след като всяко подобно ПР-действие трябва да има за цел да мотивира избирателя към насрещно активно действие – да гласува– каква земна сила трябва да накара драгия избирател да побегне към урната с писалка в ръка при вида на голия кандидат....
Но в името на обективността ще кажа, че посочените примери нито са равнопоставени, нито изчерпателни и тук са пропуснати множество от състоялите се вече безумия. По-интересното е друго. Че непрекъснато сме в ролята на онзи оптимист, дето си говорил с песимиста, който казал, че по-лошо от това неможе да бъде. Може, може, отвърнал оптимистът.
Публикувана във в. “Експрес” на 22 септември 2007 г.