Колкото и наивно да звучи, винаги през последните години съм очаквала, че нещата (в смисъл политическия живот) ще се оправят, когато всичко влезе в руслото на рутината и професионализма. С други думи, когато си отгледаме парламент след парламент и избори след избори едни професионални политици. Апропо, както преди ни учеха в училище, че има професионални революционери, ама не баш същото.
Оказва се обаче, че през всички тези години и благодарение на вродения български нихилизъм това малко трудно ще се случи, защото не друг, а ние всички вкупом непрекъснато си въобразяваме, че
А. Тези, дето сме ги избрали за нищо не стават и
Б. Тези, дето ще ги изберем, ще ни оправят.
Е, вярно, че всеки някого оправя, но не е същото. Та таз една особеност на обществено-политическите ни нагласи и отношение към живота все по-трайно и устойчиво превземат статуквото. Няма да се връщам от началото за да припомням всеки екстравагантен вот и залитания. Достатъчно е да си спомним Жорж, например или пък Кулеков и Бойчев и пр. и пр. Въпреки, че от позицията на времето и опита се оказва, че тези са били първокласници в сравнение с последващите подобни не-политици, които са изгрявали и залязвали на българския политически небосклон. Успокоителното в случая е, че демократичната процедура някакси има естествените сили да се справя с подобен вирус. Вярно, след известен период на боледуване, но все пак.
И като си бъбря с приятели все се намира потвърждение за това, че евристичното начало (не само и единствено в политиката) е трайно насадено в общественото ни съзнание. Ето например драматичната и комична история на българския Овцекоз, която ми разказа моя близка приятелка, бивш научен работник в БАН (което някога, някога беше толкова престижно и безсмислено). Получили учените от академията задачка от тогавашната власт да изобретят такова животно, което съчетава в себе си ползата да дава месо, мляко и пр. благини под формата на провизии, но и да може да се катери по чукарите, да яде малко и каквото има и изобщо да става за всичко. А те, учените, тъкво били изобритили невероятната българска свиня с две ребра в повече (нали се сещате, че това са две пържоли отгоре). Запретнали се те да разработват зоологическия експеримент под името “овцекоз”. С други думи кръстоска между коза и овца. Чуден проект. Мъчително и упорито все пак накрая отгледали едно овцекозче. Обявило “Работническо дело” на първата си страница новината и призовало световните учени да обърнат внимание на невероятното, изключително изгодно за икономиката изобретение. Пристигнали японски учени, малки такива, спретнати като от кутийка извадени. Пожелали да се запознаят с изобретението. А то, изобретението, затворено в ковьоз жално блеело. Решили нашите учени, че трябва да направят демонстрацията на открито и хукнали с овцекозчето, японските учени и делегация отбрани ръководители към Витоша. Там обаче в суматохата, докато се подреждали и нагласявали за научната демонстрация, някой неразумно отворил клетката, овчекозът драснал из чукарите и никога, никой повече не го видял. Хей така драматично се провалил експеримента, проектът бил обявен за неуспешен и всичко потънало в прах и забрава. Но пък починът останал. Справка – политическият овцекоз.
публикувано във в. "Експрес" на 1 септември 2007 г
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар