Секс, лъжи и рокенрол

А пък Костов каза, че не надничал зад пердето в столичната община. Сиреч – хич хабер си нямал за това какво се случва там. Не за друго, а защото нямал време. И каза, че отговорността, при провал на Заимов, щели да носят всички, които са го издигнали, каквото и да означава това.
От една страна – хич не ми се спори по въпроса. От друга, някак си страшно ми втръсна да слушам откровени неистини (лъжи) от този и онзи и да подскачам пред телевизора, като включена в мрежата на НЕК-а, докато те се опитват да внушат на публиката, че не просто е камила, а че е двугърба камила с богат опит в пренасянето на товари през пустинята. Може и да не са много далече от истината. Може и наистина да сме двугърбата камила, щото или ни вземат за идиоти или сме живели по едно и също време, на едно и също място но в различни измерения. Ама все пак. Само аз ли си спомням какво чудо сполетя клетия Неделчо Беронов, когато драматично се издъни на президентските избори. Предизвестено. След което този достолепен човек беше поставен като един позастарял Матросов на амбразурата, докато величествиния Командир, размахал показалец срещу всички и всичко се оттегли мрачно в драгалевските си покои!?
Не мисля, че аз съм единствената, дето си спомня и каква беше историята със безумното кандидатиране на Светослав Гаврийски за кмет на София. Той пък беше може би добър банкер, но за сметка на това май никой не разбра, че е кандидатиран за кмет доброзорлем. Все пак това стана само преди две години, а не преди двеста. Или с изтикването на Надежда Михайлова пак за кмет, та и за общински съветник. Ей в онази схема, дето изхвърлиха Орешарски, щото имали информация, че се срещал с някакви хора на някакво място да си говорят за някакви неща....Пък после сините се оказаха без кандидат и Костов (все още пребиваващ във въпросната партия) разпореди. И така. Все случки от много, ама много близкото минало. И какво показва тази центрофуга за личности. Че всеки, който дължи на Командира навъртането около трапезата (изразът е негов) рано или късно си плаща данъка. Я за кмет ще го кандидатират, я за президент, я за друго нещо. Каквото се наложи.
Или пък Костов, за когото е известно, че презира народа в цялост (с едно-две изключения, които му се явяват близки) е твърдо убеден, че вкупом той, народът, страда от амнезия. И за да затвърди тази линия, призова да престанем да зе обръщаме назад. Защо!?
Изобщо, дойдат ли избори откъм Командира все едно дежа вю се върти вече от 7-8 т. И трябва да е станал много, много силен. Защото, както сам каза в нощта на местните избори в далечната 1999 г. – всичко, което не го убивало го правело по-силен. Когато пак се провали на избори и всички сини крепости бяха издухани като сламената къщичка на трите прасенца. Изобщо той от избори нищо не разбира, тъй като харесва само и единствено себе си, пък и не би лансирал никого за да спечели. За какво му е друг да печели каквото и да е. Но чудното тук е удивителната наглост на повторението на стар рефрен. Той в бяло, а всички останали на кафяви точки. Класик. Което пък ми припомни онзи евъргрийн на политическите вицове:
Попитали радио Ереван каква е разликата между Костов и Господ. “Господ не се мисли за Костов”, отговорило радио Ереван.
Публикувана във в. “Експрес” на 15 септември 2007 г