Знам какво направи миналото лято

Сигурна съм, че има начин да ги разбера. Това е доминантната мисъл от седмицата. По повод учителите, естествено.
Явно е невъзможно да се оцелява с 300 или по-малко лева на месец. Това го знае всяко дете. Вътреки, че точно това твърдение отваря огромната тема “как, през всички тези години, българинът оцелява на практика с незначителни (декларирани)приходи?”. Но не това е въпроса в момента.
Ще ги разбера. Ако загърбя изопнатите от нерви лица на жените, които от една седмица се чудят как хем да отидат на работа, хем да си гледат децата. Ако не обърна внимание на всички онези разочаровани малчугани, които са в началните класове, че и в детските градини, защото и възпитателките протестират ефективно (определението ефективно е малко цинично като за протест). Дали точно тези майки, дето не могат и не смеят сега да си вземат отпуска зорлем, за да си останат с децата си вкъщи, получават много по-големи заплати. Не вярвам.
И какво излиза – в това общество някои са по-правоимащи от към солидарност от други. Питам се, впрочем, какво ще стане, ако ние родителите застачкуваме срещу учителите. И не ме разбирайте погрешно. Не срещу българското училище, а срещу онези, които танцуват върху нервите и времето на всички ни в момента.
Може и да мога да ги разбера. Апропо, ако успея, ще тичам през глава към мястото на протестите. Обещавам. Но не ми се вярва. И то по няколко много прости причини. Дали някой си спомня какво се случва всяка божа учебна година, когато поредните кандидат-гимназисти и кандидат-студенти се застягат за изпити. И колко струват частните уроци. Какво по дяволите означава частни уроци при същите тези учители, на които се плаща за да подготвят децата и за кандидатстване включително. Министърът, на когото отказвам да адвокатствам, най-малкото защото и той самия е адвокат, беше изчислил, че стрували 800 000 000 лв. Годишно. Какво друго е това, ако не сив сектор в образованието. И по тази ли простичка причина стачката започна една година преди изпитите за гимназиите и университетите. Че хем да има увеличение на заплатите (напомням, че принципно съм съгласна, че тези заплати са малки, но не приемам, че това е всичко), хем да може да се спретнат и родители и учители, че и ученици покрай тях за новата порция частни уроци и новата сесия на кандидат-гимназистите и кандидат-студентите. Сигурно това няма да се хареса на някого. Много важно. И на мен не ми харесва да слущам драматични новини как някой някъде припаднал, докато протестира. Зашо не протестират например учителите в частните училища. Много просто, защото и там се плаща (нали няма наивник, който да си мисли, че в държавните не се), но там поне плащането е регламентирано. В което няма нищо лошо – напротив. И се питам на каква сума биха възлезли данъците на тези 800 млн, ако биха били платени!? И не съм забравила, че по конституция в България образованието е безплатно.
И в резюме. Супер би било ако всеки получава достойно заплащане за труда си. Още по-супер би било, ако този труд се оценява по категорични, ясни и взаимно приемливи критерии. И най-важното, задължително е всички да играят по правилата, а не едни да рекетират други било чрез деца, било чрез крясъци под прозорците.
Спомням си, въпреки, че не беще много скоро, какъв респект вдъхваха в мен, бунтарката, опъката и вечно недоволната моите учители.В едно друго време и една друга система. И набюдавам сега как дъщеря ми – недоволната, бунтарката и опъката се отнася към тях. Вярно има нещо сбъркано. Може и да е във възпитанието. Може. Може и да е във времето. А, може ли да не е само възпитанието или само отношението или обществото въобще...
Вярвам, че има начин да ги разбера. Но докато се пънках над тези въпроси една и разпитвах близки и познати за отношението им към случая, една приятелка ми припомни един много разпространен сред бащите и дядовците ни израз. За зеления кон и умния даскал. И още по-симпатичната бащинска закана “Ако училището ти пречи на образованието, ти спирам училището”. Хубаво е и тези, които очакват да получат уважение и достойнство с препоръчана пратка да си ги припомнят.
Публикувано във в. “Еспрес” на 29 септември 2007 г