Детство мое, реално и вълшебно

Ако има по-голяма радост за анаризаторското око от рекламните слогани, които трябва да мотивират купувача с фундаментални истини от типа “такъв е живота”, то това са политическите рекламни изречения, които трябва да отведат избирателя до урните. И забележителното развитие на политическата реклама с напредването на демокрацията е, че вместо да става все по-професионална, професионални стават само претенциите за нея. Но на пазар, като на пазар – всеки политически играч пък е свободен да си избере кому да възложи това занимание (и отговорност).
Жалкото е само, че по никакъв начин това неможе да осмисли поведението на избирателите. Въпреки, че именно те трябва да са на прицел в убеждаването.
И ето как от десетина дни размахът на въображението респектира с мащаби и повърхностност, на която би могла да завиди и най-евтината продуктова реклама, например за прах за пране, в която посланието е просто за разбиране – изпрано (с правилния прах), респективно чисто. Апропо, наблюваме как рекламата на кока-кола например отправя послание за толерантност, т.е. съдържа повече идеология в себе си, отколкото която и да е от кметските такива.
И освен, че са плоски, обобщени посланията издават някакъв необясним инфантилизъм, който може би трябва да внуши на избирателите, че всичко е просто една игра и нищо повече. Или, че пред тях са едни палави момчета и момичета, които не са се наиграли.
И ето, кандидата тупа ли тупа топка...Или пък кандидат си играе с камиончета и коли и ги пуска в дупка на пода. Или търкаля колело и реди къщички върху рисувана стена. Яко. И твърде инфантилно. За допълнение към този образ същия раздава близалки, докато обикаля електората. Ако се пренебрегне сексуалният им подтекст остава просто недоумение. И впрочем номера с билзалките все още няма конкуренция в свободното предизборно пространство към този час. Други пък залагат на пъзел с розички. И зад всяка от тях изкача по един кандидат. Детинско, наивно и сигурно забавно. Има и полугол кандидат, който ту скача, ту пука балонче с клечица и игриво поглежда към червени буквички “пук”. Палаво та дрънка.
Своеобразен венец на усилието да привлече вниманието на гражданите поставиха чудните билбордове, осеяли “Цариградско шосе”. На бял фон с черни букви и текст “Кой е Петър Атанасов”. А!? Сега очаквам контраофанзива от някой друг палав гражданин, който би могъл да тиражира в отговор “Не ми пука кой е Петър Атанасов”.
И ако перифразираме един стар виц, обобщението на кампанийните мъки може да изглежда така. Седял си един рекламист, мислил върху послания, образ и пр., с които да представи кандидатка и се заровил в дебелите книги за да открие рецептата за успешния слоган. Прочел, че компонентите на криминалния роман са три : религия, секс и загадка. Вдъхновен от откритието рекламистът написал със замах рекламно изречение. “Боже, бременна съм, от кого ли!?”.