Световният новинарски обмен като че ли е създаден за да ни успокоява, че колкото и да е зле, винаги има и по-зле. Ето простичък пример от последните дни, който най-вероятно е убегнал от вниманието на държавните ни мъже, ангажирани с решаването на проблемите с учителската стачка, очертаващата се стачка на медицинските сестри, забележките от страна на братския ЕС и естествено изборите за местна власт. Кой е най-многострадалният политик на територията на Европа, може ли да ми отговори някой? Естествено френският президент Никола Саркози, този най-добър приятел на България и в частност на медицинските ни сестри и военното министерство. Не стига, че преживя трудно извоювана изборна победа, не стига, че след това с още едни избори трябваше да се пребори. Не стига, че изигра решаваща роля в преговорите с Либия, ами и най-мащабната за последните 12 години стачка парализира подресорната му Франция. Енергетиците до там се развилняли в стачните си действия, че спрели тока включително и в резиденцията на френския президент. Не стига всичко това, но ето и черешката на тортата – Сесилия го напуснала и от президенстия пресцентър потвърдиха за окончателната й раздяла със Саркози. И това, ако не е карък в европейски мащаби, здраве му кажи.
Аз не знам и няма как да знам как се чуства този държавен мъж в момента. Седнал в тъмното, запалена свещ и документи за развода на бюрото му и мрачни, мрачни мисли за бъдещето. И както мъдрите французи доста отдавна са казали, каквото и да се случва “Cherchez la femme!" (търсете жената).
Апропо, една друга разгневена съпруга, зад океана е на път убедително да се справи с президентските избори в САШ и да стане първата жена –президент там. Именно за Хилари Клинтън сексуалните забежки на съпругът й Бил, който по същото време се явяваше американски президент се оказаха мотива за това екстравагантно и много успешно упражнение – да се докаже в голямата политика.
Монархиите са си най-добре, май, ама като си припомня трагичната история на принцеса Даяна и чудесата от героизъм, които се наложи да изиграе Кралицата, докато принц Чарлз си развяваше коня (може и двугърбото да го наречем) и тяхната не е лесна.
Тъй че, като принципно не уважавам и не споделям идеите на феминизма, но пък винаги с респект и симпатия наблюдавам победите на женското начало в политиката, си мисля следното : ако има нещо наистина притеснително в стачкуващия ресор унас – това е неговата тотална феминизация (пък и сестрите са жени, нали). Освен това изключенията, дори и в световен мащаб могат да направят само едно – да потвърдят правилото. Унас мнозина може и да се успокояват, че в голяма степен тук още действа чудесното правило за подпийналия на банкет мъж, който казал на жена си “ставай да танцуваме” и когато тя му отказала той се обърнал изнервено “ставай, че като ти завъртя един шамар” и тя тутакси склонила с думите : “виж, друго си е, като ме поканиш”. Но както знаем всички – традициите не са това, което бяха.
Аз не знам и няма как да знам как се чуства този държавен мъж в момента. Седнал в тъмното, запалена свещ и документи за развода на бюрото му и мрачни, мрачни мисли за бъдещето. И както мъдрите французи доста отдавна са казали, каквото и да се случва “Cherchez la femme!" (търсете жената).
Апропо, една друга разгневена съпруга, зад океана е на път убедително да се справи с президентските избори в САШ и да стане първата жена –президент там. Именно за Хилари Клинтън сексуалните забежки на съпругът й Бил, който по същото време се явяваше американски президент се оказаха мотива за това екстравагантно и много успешно упражнение – да се докаже в голямата политика.
Монархиите са си най-добре, май, ама като си припомня трагичната история на принцеса Даяна и чудесата от героизъм, които се наложи да изиграе Кралицата, докато принц Чарлз си развяваше коня (може и двугърбото да го наречем) и тяхната не е лесна.
Тъй че, като принципно не уважавам и не споделям идеите на феминизма, но пък винаги с респект и симпатия наблюдавам победите на женското начало в политиката, си мисля следното : ако има нещо наистина притеснително в стачкуващия ресор унас – това е неговата тотална феминизация (пък и сестрите са жени, нали). Освен това изключенията, дори и в световен мащаб могат да направят само едно – да потвърдят правилото. Унас мнозина може и да се успокояват, че в голяма степен тук още действа чудесното правило за подпийналия на банкет мъж, който казал на жена си “ставай да танцуваме” и когато тя му отказала той се обърнал изнервено “ставай, че като ти завъртя един шамар” и тя тутакси склонила с думите : “виж, друго си е, като ме поканиш”. Но както знаем всички – традициите не са това, което бяха.
публикувано във в. "Експрес" на 19 октомври 2007 г
Няма коментари:
Публикуване на коментар