Мене ме, мамо, змей люби!

Ще го направя! Вече съм съвсем сигурна. Както много пъти съм се заканвала, ама този път съвсем сериозно ще пиша книга. „Властта, като удължител за пениси”. Добре, де! Няма още да я пишаJ само ще се заканвам.

Нооооооо, днес посветих някакво време за да прочета в. „Шоу”. Голем смех! Както винаги, ама ми се иска да споделя, тъй като споделеният смях е два пъти смях.

Вестникът ме грабва със заглавия още от първа страница (както си е редно). И прочитам „Веселин Данов : Ако не ме ликвидират, ще се обеся” . Не виждам каква е новината в това заглавие, пък и не разбирам какво го спира да се обеси, та чака някой да го ликвидира. Евентуално неуспешно. „Надежда Михайлова прави дива любов в Южна Африка” е следващото заглавие, което прочитам с любопитство. Така е. Политиката винаги ме е дърпала. Предполага се, че екс външният министър, като една съща тигрица се е отдала на ласки и секс в периода на разгонването си в сърцето на саваната. Хищно животно, ще рече познавачът. Нищо, че няма никакво порно в текста, важно е заглавието.

„Росен Петров с 10 бона заплата” е кратка дописка, тип колонка, която обаче ще удари в сърцето всеки читател-журналист. Няма справедливост, ей! Непосредствено до нея се мъдри къс литературен анализ на текст от песен на Ивана, който не оставя равнодушен и най-верният фен на чалгата. Чуствам се адски напред, щото знам коя е Ивана. Е, вярно, че не знам коя е Андрея, за която се пеело в песента, ама пак съм доволна. „”Ууууууникална, с тоя ум в доза минимална”. Баси какви житейски истини имало в чалгата, а аз така и да не знам чак до сега.

Съответно за сезона летните и морските дописки имат своето заслужено място в „Шоу”. И, най-изненадващо за мен, имат и различно звучене. Едни са сприхаво заядливи, други направо злобни, а трети похвалителни. Браво, това е то обективната журналистика, макар и в цвят на детска диария. Ето примерно Ернестина Шинова се радва на уважението и възхишението на ветникарите. „Ернестина напълни очите и мокрите сънища на плажуващите...” Това ако не е комплимент, здраве му кажи. Браво на женицата. Докато за разлика от нея Петя Дикова е попиляна. Несправедливо, ако се съди по снимковия материал.. Аааа, разбрах какъв е проблемът. „Въпреки розовите очаквания на плажуващите мачовци, Дикова така и не свали черното горнище на банския си, инкрустирано с някакви грозновати копия на скъпоценни камъчета”, пише разочарован репортер-вояйор. Виж на Владо, синът на Пеньо Пенев, авторът направо е завидял. „Синът на Пеньо Пенев спаси гола рускиня”. При внимателен прочит се оказва, че рускинята била по монокини, но пък отговаря почти на 100% на идеала на морския гларус и на бедния журналист. Тя била много богата (каква да е иначе) и ръшкаща с луксозна яхта, приказно красива (това е по подразбиране) и сама! Е това вече е да удариш джакпота от тотото;) „Очевидци” разказали, че рускинята пристигнала с богаташ (!!!), който я изоставил и ....мистериозно изчезнал. Та тя така си останала – бедстваща и очакваща спасение от някой нашенец. Е, върви им на някои, ще зацъка тъжно с език пропусналият събитието.

Несправедливо, помоему, е забутано на мъничка колонка заглавието „Златка на тест за интелигентност”. Защо, бре!? Защо не поощряваме момичетата като Златка да докажат истината за красотата, интелекта и още нещо. Той и приятелят на Златка бил казал, че не ще тя да се прави такъв тест, щото това не било като тест за бременност. Само се чудя той пък от къде е толкова на ясно с тестовете за бременност.

„Коритаров засечен с млада любовница” е заглавието, което само издава завистта на пишещите, но недоумение у мен събуди следното : „ Бившата на Брендо се утешава с тиърче от брат си”. Значи да се разберем – ако някой замества гадже с истински тигър това си е содомия отвсякъде;)))

Ако трябва да се опитам обобщя съвкупния образ на репортера от в. „Шоу” бих могла да го опиша така:

Той е недооценен и зле заплатен, има ниско самочувствие, а може и да е нисък на ръст, не е правил секс отдавна и не харесва жена си (гаджето си), но си го държи, тъй като по-добро няма как да му падне.;)

Репортерката много прилича на репортера, с тази разлика, че е леко несмаслена на вид, зле облечена и неподдържана.

Двамата се различават и по първични полови белези. Може и по вторични да се различават, ама де да знам открили ли са чудото на епилацията;)

В. „ Шоу” верен на традицията да извършва и други услуги от страниците си е избрал нестандартен начин да оправдае ромския цар Киро, който напоследък има проблеми със закона и с медиите, след като отвлече журналист, дръзнал да снима строящият се незаконен царски мавзолей. „Цар Киро: Подкрепям Бойко, затова ми бутат мавзолея”. Ами не го подкрепяй, бе Царю! Толкова ли е трудно да се сетиш!

Но абсолютният фаворит в този брой за мен си остава заглавието „ Симеон, Паси и Милен Велчев са извънземни!”. И това го твърди Стамен Стаменов от асоциация „Феномени”. Кратко, точно и изключително ясно и логично. Интересното е обаче, че в заглавието са пропуснали да подредят и Дянков, за когото феноменът също е казал „ На първо място от по-новите (политици, б.а.) – Симеон Дянков. Той е като „по учебник” – притежава всички ярки качества на рептилиите (извънземните, б.а.)”. Може пък от редакцията да са се притеснили, че може по репилийски да им се стовари гневът Борисов на главите, че тя и свободата на анти-извънземността си има граници. Дянков може и да е репилий, ама него Бате си го е избрал.

Иначе много проникновено интервю, ще знаете. Много авторитетно. Разбрах аз, какъв е проблемът на човечеството – рептилиите (извънземната раса), дето искат да ни вземат Земята. Приличат на гущери в очите и носа и ядат деца. Направо настръхнах. А едно от първите доказателства за присъствието на рептилиите по българските земи (естествено, че сме първи и по извънземни) бил текстът на песента „Мене ме, мамо, змей люби”. Всичко опира до секса и това си е положенинето. А нашенката е най-палавка. Не стига, че я обладава змей, ами и се хвали и го възпява. Признателност, така да се каже. Имам известни опасения, че и Феномена го е налюбил змей, но пък аз съм либерален човек. Важното е младите да се обичат, от коя планета са няма никакво значение.

ЗОВ ЗА ЗАВРЪЩАНЕ

Винаги съм смятала, че рано или късно, човек се превръща в това, което най-силно презира. Мислещият човек, де. Та в този ред на мисли, презирайки ексхибиционистичната графомания на колеги и нарушавайки обета за писмено мълчание, който дадох преди две години (като един същи Костов), днес се изкуших. Пише ми се, мама му стара. Алтернативата на писането е да изтрещя една чудесна сутрин и, докато гледам сутрешния блок (щото той по която и телевизия да е, пак си е един) да си спраскам телевизора. Което пък е тъпо, щото в тази криза от къде кинти за нов телевизор, а!?;) Та, няма начин – ще се пише. Току виж и книга съм издала, което би било последното (евентуално) стъпалце към дъното. Но това е друга стройна житейска концепция, която ще споделя при друг случай.

Божке, Веско Маринов спортува откакто се помни. Мислех си, че поне ще каже, че пее откакто се помни, ама на. Другото, което вероятно прави откакто се помни би трябвало да са свирките. Както се казва, творчески профил.

Има нещо гротескно в това на какво заприлича медийното поле за последната една година. Удивително изравняване. Като след дълбока оран. Впрочем, сигурно и аз от оранта съм се вдъхновила, тъй като до преди 15-ина минути си копаех ведро фермицата във ФБ и се наслаждавах на летните конвулсии на водещите на сутрешните блокове.

Та, медийното поле. Положително, с взор в бъдещето и някак не просто безкритично, а наведено и правилно поведение. Не че не сме го виждали и друг път. Нищо ново под слънцето. Въпреки, че все някой ще се опита да ме обори, и няма да му се получи. Щото ако се върнем малко назад, дори да са едни 10-ина години, особено първата година на всяко управление е била съпроводена с медиен слугинаж. Какво да се прави. Манталитет. А и народ, който е родил идиотската поговорка „преклонена главица сабя не я сече”, няма как да роди героически журналисти някак. Но като всяко нещо в историята и слугинажа не се повтаря буквално. Този, днешният, е новаторски по смисъла на еднаквостта. Всички вкупом си траят и се страхуват. Прекланят главицата, така да се каже. Но пък ми напомнят една друга история.

Преди години, когато Костов смяташе че ще управлява като същи Конрад Аденауер, най-малко 15 години, журналисти и (много повече) социолози си мълчаха за риска от наказателен вот. А наказанието зрееше бавно и полека, ден след ден. Костов обаче не знаеше. Когато си заидва Царя, единствената идея на Командира беше да го отстрани от президентската надпревара. Така и стана. Апропо, мислила съм си, какво ли щеше да се случи, ако Царя беше станал президент. Някой ще каже „да, бе! А ако баба беше мъжка..?”. Така е, но е интересно да се проектира бъдеще в миналото. И за да избегна лирическото отклонение ще премина направо към изборната нощ на онази, 2001-ва година. Най-изненадан от всички участници в играта беше Костов. И целият политически пейзаж се промени. Като с магическа пръчка. Иззад завесата на угодните социологически проучвания, правилните анализи и страхливците-партньори на (бившата)власт, изкочи нещо абсолютно ново, неочаквано и не непременно лошо.

Тъй като политическото тяло на една национална държава, поддържано в състояние на перманентна нестабилност и вкарано в центрофугата на времето, има способността с еднакъв апетит да поглъща и повръща играчи.

Нещо подобно се случи и преди една година, но с огромната разлика, че този път не бе покрито от информационна завеса, а напротив. Промяната беше маниферстирана, наслагвана и внушавана месеци наред.

С оглед на настоящата ситуация единственият въпрос, който си задавам е колко голяма ще бъде изненадата от реалностите. Тъй като новото днес е, че не става дума за информационна завеса, а за тотална подмяна и пропаганда, на която би завидял всеки среден диктатор. И като уточнение към въпроса, разбира се, стои темата с момента. Кога ще настъпи. Което, впрочем, е най-трудното за прогнозиране, поради тоталната неизвестност на параметрите.

Лятото е измамно с лекотата си. Само по себе си. Има едно неписано правило за революциите и климата, в чиято прегръдка сме и ние сега. Освен всички останали фактори.

И така, изненадата предстои. Не че това ще е кой знае какво преживяване. И не че възлагам на последиците кой знае какви надежди. Ако не друго, правилото показва, че по тези ширини нищо не се случва така, както би трябвало. Но пък нямам нищо против Бойко Борисов да се разсърди на нацията. Тъй като „шибаният” народ, който е „кофти материал”, както се знае от признанията на Премиера се усеща едва когато му бръкнат дълбоко в джоба. Иначе идеали, ценности..глупости някакви са това. И тогава ще започне такъв живот, че само си викам „дано”.