Чета и не разбирам. Не че ми се случва за първи път. И тъй като винаги съм ненавиждала фразата “казах ли ти” няма да я използвам.
Никога не съм харесвала Бойко Борисов.
Нито като мъж.
Нито като пожарникар.
Нито като мутра.
Нито като охранител.
Нито като главен секретар.
Нито като кмет.
Нито като премиер.
Няма да го харесвам и когато стане отново обикновен келеш, нито пък ако стане президент.
Просто не ми е тип. И като мъж, и като мутра, и като кмет и като премиер. И като пожарникар, въпреки, че знам, че нямам тип за пожарникар, та да сравнявам.
Не разбирам. Както не разбрах истеричното харесване на Бойко Борисов, така сега не разбирам депресираното разочарование от Бойко Борисов.
Може ли някой да сподели какво точно е очаквал, та е разочарован/а. Какво са захленчили като прелъстени и изоставени госпожици. „Надявахме се”, „вярвахме му”, „харесвах го”, „нали беше силен”, „нали той щеше да ни оправи”... Ами оправи ни. Ама всичките вкупом. Ей на това най ме е яд.
Щото едни гласуват с джобовете си, други със завистливите си душички, трети с оная си работа, а на никой не му хрумна да гласува с главата си. Щото като избираме, не избираме тестостерон на века, а избираме политици.
И ако вотът е занимание интимно, сега оправията е колективно. А последиците твърде неприятни, но за сметка на това обещаващи да са продължителни.
Та така. Чета си аз. И не разбирам. Понякога нещата изглеждат банално прости и обикновени.
Бойко Борисов просто не става за премиер. Не му се получава на момчето.
Бойко Борисов може и да става за мутра.
Бойко Борисов може и да става за мъж.
Не знам и не искам да го проверявам. Достатъчно емпиричен опит се натрупа.
Сега трябва да се случат две неща. Той да си вземе шапката и да ходи да тренира бекхенда си, че много му е важно да е добър на тенис, или да си почива, щото е преуморен, а тези дето са разочаровани тихо, тихо и по възможност за дълго. Че аман!
Няма коментари:
Публикуване на коментар