Здравей, България!

Всички сме братовчеди. Това беше казал един министър-председател* на същата наша държава. И се оказа по-прав, отколкото самият той е предполагал. И колкото и да ми е смешно, дори онзи ден викам на една приятелка – „дай да влезем тук (известно кафене, сборище на разноцветни политици, журналисти и всякакви подобни), стига само са ни слушали, нека да ни видят”, та в момента в който й го казвам, тя ме поглежда леко изнервено и ми отказва. В смисъл, айде стига! Аман от тъпи, ченгеджийски номера. Дори не се разсмя на шегата.
И най-сетне разбирам, че идиотското нещо, което се случва, не, не се случва, а се наслагва като китайска капка в общественото съзнание от повече от месец е покълнало, поникнало, цъфнало и вързало и гордо вее гнусничкия си плод.
Но ако се изчисти от шумове истерията ще станат ясни поне няколко неща. Че говорителите на всички родеещи се с този скандали са едни и същи, че главните лица и изпълнителите са едни и същи. И че всеки такъв скандал превъзбужда изключително качествено медийната гилдия. На всичкото отгоре се оказва много престижно някак да си подслушван журналист. Скъсаха се да се хвалят, че ги били подслушвали. Дори един уважаван колега, който отскоро се върна с мощ в занаята като водещ на спорно по качество неделно шоу, така гръмогласно изказа съмненията си, че май го били слушали, че чак агенции и вестници намериха новината за толкова значима, че я тиражираха.
Аз обаче искам малко да върна лентата и да си задам на глас два въпроса, които ми убягват изобщо в иформационното пространство, като пренебрегна вероятно тъпия въпрос какво толкова има да се чуе в едни такива разговори. Въпросът със слушането не е нито от вчера, нито от онзи ден. В суматохата даже и предпоследната истерия с двугодишния бюджет за тези дейности, който е близо 100 млн лв, се разми и потъна. Та питам се, ако тогава нямаше тази агенция (а нея наистина я нямаше) къде трябва да се търси корена на проблема с нерегламентираното подслушване?
И вторият въпрос. Ако в медиите са изнасяни данни и информации, които представляват заплаха за националата сигурност, защо един адски съмнителен като качество, но най-тиражиран вестник с име на почивни дни, не стана отдавна обект на каквато и да е итнервенция? Дето се казва, той дори си е на хартия, та няма нужда да се рови из интернет пространството. Че там цели фолиа има с гръмовни публикации за връзки, схеми, скандали и пр. До едно неподписани или подписани с някакви смешни имена.
И трети въпрос, като бонус към горните- защо един от най-гласовитите мераклии, управляващ големия град на държавата мълчи като пръднал в киното? Или е от глупост (което в случая трябва да се изключи, не поради невъзможност) или защото знае нещо в повече.
Поводът за скандала е „сивото време”. Времето, достатъчно отдалечено от следващите избори и в същото време достатъчно близо, за да бъдат изнервени до краен предел всички играчи. Времето на неизвестното им лично бъдеще. И на рухващата вяра в „последната надежда”.
А що се отнася до причината – причината е естествената съпротива на старата система срещу новата. Защото това или тези, които дърпаха конците близо 20 години, които живееха и съществуваха оплетени в безбройни невидими връзки, мислейки, че имат ясната визия за структура и влияние върху процесите, сега се объркаха. А може би просто остаряха. Не са модерни. Минало им е времето. Както изпусна момента онзи журналист, който толкова се постара да агажира вниманието на един от главните кукловоди, че последния заспа на масата. Трогателно. В едната ръка с вилица, в другата с чаша скъпо вино. Нещо като хляба и ножа, ама не съвсем. В което има дълбоко символично послание.

*Запазвам си правото, или задължението да не наричам никой от моите герои тук с истинските им имена. Разчитам на твоята интелигентост и информираност,Читателю.

Изгубени

От както го има, гледам с мазохистичен интерес нещото, наречено Биг Брадър.Е, не непрекъснато, но достатъчно. И винаги съм го разглеждала като един голям социален експеримент. До скоро. До като не го извадих от контекст и не открих друга, още по-гадникава причина да го има и то точно по този начин. Апропо, без това да е непременно необходимо на протокола, както вдъхновението идва от думи, така и в случая формалния повод беше думата „гадория”, която Сашо Диков повтори повече от 35 пъти в рамките на някакво друго, съпортващо въпросното шоу. Която оценка не му попречи да си отвиси свойски във въпросното студио, щото може и да е по тъп повод, но пък показването по телевизора си е ценност, независимо от всичко. Ако Остап Бендер беше герой на днешното време, чисто технически, щеше да възкликне не просто „Сбылась мечта идиота - попал в газету”, а попаднал в телевизора.
Какво постигнаха, методично и поетапно всички тези Брадъри. Нещо много важно – качиха и продължават да качват прага на търпимост на обществото до невероятни висини. Ако този праг на търпимост можеше да се сравни с прага на търпимост към болка, то ще се окаже, че ние сме в общество, на което можеш да отрежеш ръка, без главата да регистрира болката изобщо.
Или както се казваше в един стар анекдот, в който един гледал как друг методично си удря пръста с чук и го попитал не го ли боли и защо го прави и онзи отговорил, че боли, но още по-приятно му е когато не си уцели пръста.
С всяко следващо издание провокациите са все по-груби, а реакцията все по-слаба. В смисъл – всичко е позволено. Това вероятно има пряко отношение към шоуто, но не това е интересното. Ако преди две-три години (кога стартира това чудо не си спомням точно), сексът в лайфа беше изключително скандализиращ, иначе жадната за зрелища публика, после дойде сексът между лица от един пол, после или по същото време хомосексуалисти, после изевяра ачик-ачик и т.н. Апропо, освен за това, към което съм се устремила в анализа, тук интересното е, че тези провокации, и по-правило реакциите към тях са индикатор за тоталното отсъствие на какъвто и да е общестсвен морален код. Просто тотална липса на неписани правила. Какво остава пък за отношението към писаните. Та, ако се проследи градацията на провокациите до този момент само най-опасното и брутало физическо насилие не е показано на живо по телевизията. В същност само това остана. Някой да утрепе някого в ефир, а зрителите да гласуват „за” и „против” него (и моля! това да не се приема като подсказване, казано е най-отрицателния знак на света).
Та идеята ми е, че ако по телевизията е позволено всичко, защо наоколо да не е същото. Нали всичко е риалити. Следователно, когато пребиват журналист на улицата, това също е част от риалитито. Няма какво да разтревожи обществото. То има изключително висок праг на търпимост към провокацията. То няма морален кодекс. То вече не знае кои са добрите и кои лошите. Кое е позволено и кое забранено. Никаква дилема дори. Просто не си задава въпроси. Следователно не се налагат отговори.

Шесто чувство

Един приятел, известен с вкуса си към мъжете, модата и светските клюки ми довери, че се е предал на ментетата. Каза, че не вижда смисъл да даде шест цифрена сума за оригиален Lui Vuiton, когато може да си купи мега-качествео менте за една десета от цената на оригинала. Което само по себе си е знак за поредната културна революция, която е настъпила. Едно на ръка, че в световен мащаб мететата са един от най-ярките изрази на китайската експанзия, но по-интересното за мен в скромен, национален мащаб е културата на отношесние към марката.
Тъй като за тези 19 години от т.нар. „избухване на демокрацията” успяхме да се превъртим през различите консуматорски етапи – от всеядство, през маркопоклоничество и явно сега вече сме се приземили възторжено в реализма. Е, възможно е да е малко на едричко обобщението, но си струва да се замисли човек.
Въпреки, че вкуса към марката и лоялността към нея, независимо от цената й не е непременно положително качество. Спомних си една велика фраза на Ерих Кестнер, който беше възкликнал „Виждал съм и прости визонени палта”. Та в този смисъл доста прости марки се разхождат из публичото пространство, но това нито е тема, нито е важно.
Апропо, по повод ментетата, за малко да ми хруме да кажа, че трябва да се обърнем към ДАНС за изясняване на въпроса с оригиналите и лошите копия. Но само за малко. Тъй като тези дни, като направих една бърза рекапитулация, установих, че от създаването си до днес родното ФБР се е превърнало в нещо като мултивитамин за обществото. Всеки го консумира, без лекарско предписание, с вътрешното убеждение, че и да не помогне, няма да навреди.
Възможните обяснения за това изключително доверие са най-малко две. Иституционална стабилност въобще е едното. Но, тъй като не става въпрос за установена институция, това може да е най-обиковен израз на лутането по отношението на правилата и, разбира се, носталгията по силната ръка, която е в дремещо или откровено будно състояние у всеки втори унас. Без значение от обществения и социалния му статус.
Ние, като общество, по един много тъжен начин непрекъснато изпитваме потребност от това някой да ни казва кое е правилно и кое не и, най-вече, някой да раздава наказания от последна инстанция. Ето това е един от големите обществени проблеми на прехода, или както и да се нарича това това състояние, в което пребиваваме вече двайсетина години.
Много често излизат резултати от сравнителни проучвания, в които българите задължително заемаме челните позиции по нещастие, по песимизъм и по мрачни очаквания. Естествено и по бедност, ниски доходи и пр. В същото време, дори по-често от колкото това може да бъде регистрирано, изразяваме тази си необходимост – от бащица, от силна ръка или както и да го наречем като последна надежда. И тя си остава такава до следващия път, когато отново намираме поредната последна надежда.
Разбира се нещата никога не са толкова безадеждни, колкото изглеждат на първо гледане, но пък за сметка на това нищо не подсказва, че скоро ще се променят. Не знам дали това е песимизъм или оптимизъм. По-скоро опит за установяване на статуквото.
Защото всъщност няма никакво значение дали марката е оригинална или не. То е като с консумацията на услугата „платена любов”. Няма значение къде се изпълява, няма и значение дали е морално или не. Просто бизнес. Без данъци и без ангажиметни. Нещо като офшорна зона на удоволствията. Или като сбъднато правило от комунизма, което си спомням и до днес, точно, защото неможех да си обясня като постулат – „за всекиго, според потребностите, от всекиго, според възможностите”.

Stand-up-comedy*

Интензивността и струпването на обществени скандали се яви като заря, в чест на старта на поредния, последен за този мандат политически сезон. Няма обществен сектор, незасегнат от интрига или сакндални разкрития. Моля, някой да ме поправи, ако бъркам. Футбол, сигурност, земеделие, здравеопазване, медии, партии, синдикати, брашови организации, боклук и пожари. Пълен комплект. Казват, че е естествено, че дори е присъщо на демократичната действителност. В никакъв случай не е приложна теория на конспирацията. Просто част от шоуто. Както се прави по света.
В Америка за сравнение, където президентските избори са в ход, идеолозите хвърлиха ръкавица в лицето на общественото мнение с номинирането за вицепрезидент на меко казано спорната Сара Пейни. Губернаторката на Аляска, която има бременна малолетна дъщеря, 5-то дете, родено със синдром на Даун, признала, че пушила марихуана като млада, иначе бакалавър по журалистика и най-вече създаваща впечатлението, че говори каквото си иска. Голям гаф, беше първата реакция на анализаторите. Оказа се обаче гаф в анализа. Скандалната Пейлин вля онзи живец и енергия в кампанията на Маккейн, който така отчаяно му липсваше. Но въпросът не е в това. Просто тази жена се оказа добро шоу – тип „Отчаяни съпруги” за публиката.
В Тайланд пък министър-председателят Самак Сундарвей загуби поста си, тъй като съвместявал две длъжности – на премиер и на водещ на кулинарно шоу. Интересен, азиатски, бих казал модел. Нали и без това обичаме на ги коментираме с такъв етикет. Човекът си управлявал държавата, а в останалото време готвил пред камерите екзотични манджи, обилно гарнирани с политическа пропаганда. Впрочем, не виждам нищо лошо, ако пропагандата се преглъща с нещо вкусно. Но така или иначе Сундарвей бил отстранен и сега идва най-симпатичното от историята – очаква се Тайландския парламент да го избере отново. Шоуто трябва да продължи.
Унас естествено нещата са други. Няма по-популярно шоу от политиката. Дори бих казала, че политиците отдавна са и участници и водещи в телевизионни шоупрограми от типа на сутрешни блокове и пр. Неприятното е, че в предизборна ситуация, в каквато вече сме и ще пребиваваме в следващите 9 месеца, не се сещам какво ще роди политическото шоу, освен някое нехаресвано от родителите си недоносче. Режисура слаба, сценарии колкото искаш, а звездни актьори почти напълно липсват. Вярно, че е малко интелектуален този коментар, но пък гледам, че интелектуалците се раздвижиха отново (апропо, както винаги, когато се зададе редене на листи и рязане на баница), та рекох да се впиша в актуалния тон. Не, че с тях имаме едни и същи мотиви.
Това пък, от своя страна ми припоми за един култов образ от американското шоу – скандалния Лени Брус, който беше казал, че истинския мотив на всеки изпълнител е „Мамо, виж ме!”. Ако ще е така – нека, шоуто да продължи, но да не пропускаме „малката подробност” , че успехът му ще зависи от публиката, не от майката.

* Stand-up-comedy – от агл. буквално „стояща (изправена) комедия” - изключително популярен в САЩ шоу- формат, при който актьорът или актьорите са прави на сцената, без декор и други реквизити.

Сам вкъщи 65

Винаги съм знаела, че политиката не е пансион за благородни девици, но със същата сила винаги съм се удивлявала на драматическия потрес, в който някои изпадат, поели първите глътки мръсен въздух, поради една или друга своя „заслуга”. Разбира се, тази работа не е като онази и сигурно е много неприятно като се плесне някой от нищото в политиката, като се поовъртоли, и тя на свой ред да го овъртоли. Но пък е най-естественото нещо на света.
Бате Борисов е христоматиен пример за методична случайност на действия и думи и драматизъм в реакциите. Оргагнизиран хаос. Защо му трябва, примерно, да чака в Каденабия да му набият кофата, да му подредят министрите (дето май няма да се наложи изобщо да ги реди нито той, нито европейските християндемократи), да му направят коалицията и да го потопят закономерно. Апропо, за по-паметливите, в Каденабия беше нареден единствено кабинетът на Костов и то по силата на други обстоятелства, а не поради лечебния десен въздух, попил от старата слава на Конрад Аденауер. Бележка : новопокръстените десни да си прочетат в справочниците за Аденауер, а не като жената на Йордан Соколов (за нея също да потърсят там справка) да кажат, че неговата лекция била най-интересна. Вярно, че това беше доста отдавна, но пък късата памет никога не е била достойнство в този занаят.
Та ако изпадна в детайли има сума ти и примери за това, че момчето не е в час.
Ту ще няма предизборна коалиция на никаква цена, ту ще има някаква, ама само в краен случай. Ту е десен, но най-на света мрази Гаргамел, ту го харесва, а онова за гаргамела било случайно изпуснато. Глупост, с други думи. Но ето, че можел да се поправи. Нямаше да работи със стари лица, тъй като не знам какво си имал пред вид, но си работи и пее, както се казва. Хем не ще и да чуе за „Атака”, но в същото време на принципа, че като няма риба и ракът е риба, и „Атака” става за партньор. За опозиционни действия, уточнява пишман политикът. С други думи, както са казали французите „поради липса на нещо по-добро, човек спи дори и с жена си”.
Но така или иначе, за момента „Тройната опозиция” е почти шедовър в политическата дилетантщина на кмета. Тъй като имали общ корен - ЕНП, по неговите думи. Корен да, но не ЕНП, бих поправила малко лозунга. Ехото на кмета Цв. Цв. пък не до там елегантно разшири полето за отстъпление (май така се казва на военна терминология). Те продължавали най-да си искат самостоятелно да управляват, но ако не им се получи били готови да направят дясно-центристка коалиция с ДСБ и СДС. Такааааааа...Ясни са нещата. Само някакви си един-два месеца ни делят от трепетния момент, в който ще кажат, че хич таман не им се управлява, май.
Известен социален антрополог каза, че в брака между ГЕРБ и ДСБ не било ясно кой ще е мъжът и кой жената. Първо да си кажа, че не съм съгласна с него и имам някои съображения за това. Второ, да подкрепя тезата си с цитат, народно творчество, тъй като каквото е казал народът, все е по-мъдро от подписаните думи.
Та, в гората Зайчето и Белката завъртели страхотна любов. Романтика, чувства, планове за бъдещето. Толкова се влюбили, че решили да си направят общ дом и се оженили. Решили, естествено да си имат и дечица. Започнали да се опитват. Опитвали се, опитвали се, но нищо. Нямали дечица. След много време на опитване до изнемога, разбрали, че трябва да отидат да попитат Бухала, като старо и мъдро животно, защо след като толкова много се обичат, си нямат дечица. Изправили се пред него и казали – Бухале, мъдра птицо, ние сме толкова влюбени, толкова се обичаме, семейство сме и така дълго се опитваме да си имаме деца, а все нямаме. Защо е така!? Дали не е защото едното е зайче, а другото белка?
- Не, просто и двете сте момченца, отговорил мъдрият бухал.

Красив ум

Нищо не ме е забавлявало повече от августовски новини, но трябва да се отбележи, че този именно август нещата бяха ненадминати. На журналистите им бяха спестени напъните по откриване на поредните извънземни, нападнали или кацнали или отвлекли някой жален землянин за експерименти. И тъжната история за това, как на него са му нап равили направили дисекция на живо, разджуркали са му мозъка и той прогледнал я в миналото, а в бъдещето и после са злоупотребили с него сексуално. По извънземному. Апропо, за да съм откровена – може и някой да е бил отвличан и после върнат. Нямам доказателства, но има индикации, че може и така да се е случило. Как иначе да си обясним феномени от типа на интелектуалец с папийонка и блеснал поглед, примерно. Нама какво друго, освен външна, неземна сила, което да може да обясни мащаба на мисълта, който включва всичко в палитрата си. От живота на едноклетъчните видове тип зелена еуглена, през киното, театъра и прочее интелектуална сволач, та чак до дълбините на политико-психологическите потайности. Но това не е драматично. Някои го наричат упражнения по стил, а аз му казвам по-простичко-словоблудство. По августовски – хем пълни страници, хем замества историите с извънземни и лохнеското чдовище. И за да е три в едно – помага на онези процеси, дето текат в дясно и на които не знам какво е определението. Щото нито е политика, нито е политическа стратегия нито е нищо. Но се подчинява на правилото, че август е момента да се чуят и видят всички идиотщини, които в делнично време няма как да пробият.
Да вземем пример от куците ПР-акции напоследък. Млади социалисти садят гербери в дупки, а млади гербери раздават ученически бележници. Погледнато отзад напред на номера с бележниците може да се върже само първолак по душа, какъвто е министъра на адмиистрацията (в това правителство, тъй като за протокола, отбелязвам, че е бил министър почти на всичко вече). И веднага побързал да обясни кой му е родител. То и аз имам мнение за това кой го е сътволил, но пък и този от уважение към майка си най-малкото можеше да се въздържи от пионерски глупости. Синдрома на отличника, но нейсе. Толкова може момчето. Що се отнася до раздавачите на бележници – малко им е раничко да са в ролята на класната, ще отбележа. Оценките не те ги раздават, но пък на тях им предстои изпитна сесия, та два видим кой кого.
Каза вчера един познат народната мъдрост, че като тръгне вода, кола и жена, спиране няма. Аз бих добавила и Вълчев. Дето задоволил (най-сетне) Янка Такева. Професионално. Тя самата се похвалила, а той позира на дървен ученически чин. Чинно и скромно. Не куц ПР, ами куца каруца е това. Почти като с млекарите, дето се въргаляха пред МС тази седмица. Вкиснало им се е млякото, както се вижда. Само се притеснявам, че пред министерски съвет голяма навалица се образува – Волен с неговия психически тормоз над работещи и живеещи в района, млекари, марихуана и всякакви такива обраствания на неща. Апропо, чувам, че Ферхойген за два дни успял да усвои мелодиите на всички възрожденски български песни и на сън бълнува откъси от речи на лидера с нисък ръст и високи мераци. Не е лошо. Той за това каза, че сме хубави хора, ама имиджа ни е кофти.
Не, че десните не са ми тема и с риск да досадя лекинко искам да изкоментирам глупотевината с призивите към Станишев? Разпусни кабинета, ако си мъж!? Не е лошо, дето се казва. Щото ако премиер беше жена, нямаше нужда да го разпуска и кабинета щеше да е перманентен. Но да не се хващам за думата. По-добре по сексистка линия да я подкарам. Ако Костов беше мъж, СДС още щеше да е на власт. И без да изпадам в кой знае какво лирическо отклонение, ще напомня, че когато Костов беше проблем на управлението, призивът да се разкара, ако е мъж се отнасяше персонално за него не за кабинета. Няма да си правя изводи е ли или не е мъж. Той тази грешка да доказва, че е мъж я е правил само един път и то по волята на жена си. Така оглави нещастното СДС. За да се докаже като мъж. И сложи началото на края. Сега пък явно иска да му измасажират ушите, знам ли.
Но всъщност той е черна дупка. Ще засмуче всичко, дето е останало наоколо, воглаве с Бате и неговата команда и тогава нещата ще се развият по естествения си ход.
Изобщо трагикомедията в дясното много ми напомня онзи стар виц за новака, дето го поканили да участва в групов секс. Приятелите му го инструктирали, че като се съберат всички участници, просто се събличат, гасят лампата и всеки действа, както му падне. Всичко започнало според предварителната уговорка, но в един момент новият светнал лампата и изплакал:
Колеги, дайте да се организираме! Два пъти ме таковаха, два пъти правих свирка и все от страната на булката останах...

Диаболично

- Сещаш ли се за онази история с рачешката супа, в която се обяснява защо на тенджерата, в която се вари супата от раци няма нужда от капак?
- Мммнемм, не си спомням, душко...
- Няма нужда от капак, защото, ако някой от раците тръгне да изпъпля навън, към спасението, останалите го дърпат с щипките си обратно вътре във врящата супата. Хубава случка, нали.
- Не знам дали е хубава, но е подходяща. Вписва се някак. Като онази за хамстера, вълка и заека, дето искали да си сменят имената и да се прекръстят зую, вую и хамстера се отказал да играе.
- Да де, нещо такова. Казват, че страха и завистта не са присъщи единствено на светците и идиотите. Вероятно са прави. Но от друга страна, с притчи и вицове не се живее в края на краищата.
- Мислиш ли, аз пък си мисля, че помага. Иначе трябва да се застреляш от отегчение. Защото другото, което се предлага в менюто е корица на списание с гол кмет, примерно. Толкова сексапил, че да ти се изпилят ноктите на палците на краката. Голият Борисов, току след голата Вулева. Гола вода. Вчера пък имахме „тайни” срещи на същия, на които присъства цялата медийна гилдия (фотографската по-конкретно), или Цаконски, дето си побърка добичетата от разкарване из страната и чужбина. Говедо, рецепиент по европейска програма да не си на днешно време и на Цаконски да не попаднеш.
- Така е, но пробремът е, че не знаеш кои са добрите в случая.
- В политиката ли или къде?
- Нямам идея, но никой май не знае. Трябва критерий за добри. Или поне за правилни.
- Нали!? Това е пробремът. Чакаме на Горския да му писне по някое време.
- Горския в смисъл?
- Ба ли му майката, сине. Не го познавам.
- Мммдам, ето – видя ли до къде я докарахме. Дъвка?
- Нем, благодаря. Няма нужда. Но примерно Президента е дъвка напоследък, гледам.
- И аз забелязах. Само не ми стана ясно защо.
- Хайде сега, не ми казвай, че не ти е ясно. Настъпил е кирката, вероятно.
- Добре де, ясно ми е, ама това на кой му криви шапката, освен на него самия.
- Е, то като цялата ни работа и тази, всъщност.
- В тази връзка, сещаш ли се за една друга история, която ми е любима. През едно село вървял един мъж с чувал на рамото. На всеки 10-15 метра се спирал, свалял чувала и силно го разтръсквал. Друг го наблюдавал, докато минава и тръска чувала и не се сдържал, настигнал го и го попитал защо го прави. Онзи с чувала му обяснил : „В чувала нося мишоци. Като ги стръскам се плашат и кротуват, после като тръгна се успокояват и след 10-ина метра са готови да изгризат чувала и да избягат. Затова се спирам и ги стръсквам.
- Искаш да кажеш, че сме на около деветия метър, нали?
- Е, може и да е осмия, знам ли.

Бързи и яростни

Лицемерието, което за по-научно наричаме популизъм, в политическото лято винаги ме е умилявало. Нескопосано и тъпо и политици, и журналисти , изпълняващи дреби услуги на първите пишат учебник за това какво не трябва да се прави в занаята. Може би проблемът идва от това, че едните и другите често си объркват ролите, тема, която не веднъж е повдигана в тази колонка. Но където и да е той, проблемът, интересното е методичното повторение с подобрение на откровените глупости, които се случват щом термометърът се покачи на повече от 30 градуса.
Премиер и министри, вместо да обявят заслужен отдих (никой не спори за това, че и те са хора и имат нужда от почивка), си счупиха краката да „работят” край морето. Безсмислени срещи и още по-безсмислени мероприятия. Така известният от американския ПР бейбикисинг, който обаче там се ползва по време на кампания, а не по време на неофициална отпуска. Висши чиновници пък излизат в болнични, а после се връщат с тен. Лечебен, вероятно. Нещо като кални бани, но не съвсем.
Но най-ми е жал за Бате Борисов, дето се плацика в Обзор, между две откривания на неща и три интервюта. Чудя се, дали да не предложа на Шефа да го повози на яхта, та и той да се фука, че почива като хората. Малко се съмнявам да поиска, защото той си пада по добрата компания. Пък и не знам дали могат да го качат с все антуража медиен. Освен това Бате си пада по Цв.Цв.-както е видно от снимките от плажа – излизат от морските въли като същи сирени. Е, може да са малко по-тантурести, ама това са детайли. А на тази картинка чудно би прилегнал старият рефрен “за мен ти си морска сирена, морякът –удавник съм аз”.
Да не пропусна да отбележа, че Бате Борисов бил разрешил Албена Вулева да се снима дибидюс пред Парламента. Вече знам каква му е стратегията – ще сваля властта. Но е забравил, че със стари курви нов бардак не се прави.
От жегата или от немай къде Волен пък внезапно си спомни, че доведеният му син е внук на Радой Ралин, царство му Небесно. Същият – Димитър Стоянов, си спомни за това кой е баща му и проплака от страиците на един вестник, който е толкова гнустав, че не ми се иска да му споменавам името му. Т.е. някакво тотално отсъствие на лична хигиена
В този ред на мисли опозицията се договори да пълна изолация на властта, каквото и да означава това. Вариантите са няколко – опозицията, и тримата (защото те вече се броят на пръстите на едната ръка) се изолират от власт за неопределен период от време. Срок – постоянен. Отговорници – известни. Може да се отчете като изпълнено, тъй като опозицията скоро власт няма да види, ако така я кара.
Вестникарският анонс за 1000% ръст в продажбите на яхти ме радва също. Ето ти поредното доказателство за рахата на българите. И за необявените платени публикации. Чак ме е срам да кажа ПР, щото тази работа не е като онази.
С такава опозиция и медии на правителството му остана единствено остапбендеровския сценарий – спасяването на давещите се е дело на самите давещи се. Апропо и в тази връзка. Като прочетох за оставката на зам. министъра на здравеопазването д-р Матей Матеев, отново ми изникна уместният въпрос – онзи зам. министър Ивановски, дето оплеска нещата с Брюксел, още ли не е подал оставка или аз съм я проспала по време на лятната си отпуска (тъй като и аз съм на море, както е ясно и не го крия) !? Или задавам отговори...Естествено, че не е. Такива като него не знаят как се извършва действието давам, те познават само обратното – вземам.