Премиерът, който дори не иска индулгенции

Тъй като, противно на преобладаващото мнение, съм човек, склонен да се коригира, станах в понеделник сутрин и отново изгледах така дискутираното вчера интервю на Кеворк с Жан Виденов. Викам си – след като толкова много хора твърдят, че е добро, може пък моето вчерашно гледане – малко разсеяно, между другото, съчетано с други разговори и пр. глупости да е подвело иначе почти безпогрешната ми преценка за публицистика.

Толкова гневна, толкова лично обидена от наглост, струяща от екрана отдавна не съм се чувствала. Тук не броя проявите на лицето Бойко Борисов, които ме фрустрират традиционно. Става дума за друго. За изключителна наглост и безпардонност. За убедеността, че под  мантията на отминалите вече почти четири мандата, изтънялата памет и давността, каквото и да се сервира, ще бъде възприето като истина от последна инстанция. Още по-нагло – че това лице, оглававало българското правителство, довело до най-тежката национална катастрофа в последното десетилетие на ХХ в. си позволява да дава оценки и мнения с претенцията на външен наблюдател и от пантеона на собствената си ментална извънредност, доведена до пълна перверзия. Да твърди, че неговото правителство не е направило „никакви значителни далавери”, да заклеймява „зависимите премиери”, да обвинява в предателства, подкупност, алчност и какво ли още не, пропускайки себе си и само още един герой – настоящия премиер. Това е цинизъм.

На мен ли ми ги обяснява тези, дето тичах като обезумяла срещу инфлацията,(сутринта към 9 ч, тъй като в 10 магазините затваряха за ревизия и нови цени)  която изяждаше не парите, изяждаше ежедневната порция храна на детето ми! На мен ли ми ги обяснява тези, която със същото това дете, тогава на 4-5 години търчах след работа на площада, при минус не знам колко си градуса, за да съм там, за да крещя и за да тикам и аз нещата така, че Него да го няма!!! Наглец! Който дори не очаква индулгенции, защото смята, че отдавна си ги е напазарувал!

И само три реда за т.нар. „журналист”насреща. Който не зададе нито един от задължителните въпроси. За фалита на банките, за хиперинфлацията, за зърнената криза, за кръга „Орион”,за кредитните милионери, за правителството на Бойко Борисов, за отговорността! Това наистина има друго име и то в никакъв случай не е журналистика.

И тъй като дискусията във Фейсбук тръгна от там дали е попадение журналистическо това интервю, което изобщо не ми стои като тема, само ще вметна, че този човек се появява днес, когато знае, че никога, никой няма да му потърси отговорност за нищо. Нито за това, което причини на държавата тогава, нито за това, което се случва днес, тъй като и тогава и днес омагьосаният кръг се е затворил, виновни няма, и няма да има.

Контрата е само в няколко поколения. Прецакани, измамени и проиграни. Какво му пука. 

Отмъщението на малкия поробен човек* Еклектичен сюжет за много малък разказ

Държавата Еритрея ми се наби на очите наскоро, по повод на регулярната класация за несвобода на медиите, в която тя заема първо място отзад напред и последно по обратния ред. Естествено там на „достойна” позиция се намира и България. Вярно, не сме в най-драматичната група, оглавявана от Еритрея, но пък за сметка на това преди България (т.е. по-свободни) са медиите в Източен Тимур, Бенин и Южна Африка. И това ако не е повод за размисъл. Именно класацията ме подтикна към бърз преглед по линията на най-малкото усилие за това – всемогъщият Google. Прочетох, прочетох отново и още малко и започнах да коментирам с приятели. Ей така, като доказателство за широка обща култура (waw!). Тъй като съм общокултурна по дефиниция, така да се каже. Поколението на многостранно развитите личности. Което пък се появи непосредствено след поколението на всестранно развитите личности. Апропо, всестранно развитите (поколението на 50+) управляват държавата България в момента. По пътя на логиката нашето, на многостранно развитите е на ход след тях. Поколението, които идват след нас би трябвало да се казва на развитите, а следващото – на неразвитите. И после на недоразвитите...Ужасно съм лоша. Всъщност това е поколението на децата ни. Но за тях по-късно. И тук си спомням смешката с една позната, която в дни на сериозен дефицит (иначе казано беднотия) ръфаше стръвно шоколад, а на въпроса на колежка не е ли редно да запази шоколада за децата си отговаряше мрачно „Децата имат своето бъдеще”. Факт.

Идеята тук е друга. Държавата Еритрея, с която ни родее историята ни, като принадлежащи към Османската империя територии някога, има вероятно не един нюанс, но един, на който искам да обърна внимание. След признаването й през 1993-та и изборът на президент и парламент, приемането на конституция и формалното й структуриране по правилата на демократичната държава нещата изглеждат почти нормални. Минава време, насрочват се избори, но те никога повече не се провеждат. И така повече от  20 години. Защото винаги се появява причина, поради която изборите или са отменени, или отложени. В началото на 21 век забраняват и частните медии. И така се пресичаме с тази държава най-малко в две точки. Османската империя и медиите.

Този поток на съзнаниетовероятно щеше да се рее в някакви съвсем различни ширини, ако не бе прекъснат от това, че се заслушах в информация, за това как управляващите искали да затегнат затегнатите вече мерки за борба с пушачите. Ей това пушачите вече сме нещо като гризачите за посевите или кърлежите и бълхите за домашните любимци. Подлежим на изтребление;)

Изгледах репортаж, в който един херой от управляващото мнозинство, почти без да си поема въздух,  си пожела и полицейска намеса в случаите, в които някой (представяте ли си) си позволява да пуши нерегламентирано. А чиновничка от здравното министерство, с респект към белите й коси и забележка към менталното й здраве, иска да се забрани пушенето в паркове и градинки, на открито и закрито, вътре и вън, в колите и в домовете... Няма ли кой да я светне, че това нищо ще й увеличи пенсията, нито ще й намали цената на парното.

Има нещо смущаващо в тази агресия. Нещичко, под което прозират други страсти и мераци, а не тази трепетна закрила на здравето на децата, на непушачи, на пушачи и пр.

Та от него, право в темата за доминацията.

Доминацията или демонстрацията на сила и превъзходство е дълбок, атавистичен рефлекс на човека. Някога, в старите времена, доминацията задължително е била прикрита зад някакъв религиозен канон или предрасъдък. Като казах по-стари времена та пак за Еритрея се сетих, тъй като тя е една от държавите, в които продължава да се практикува изключително опасната и мъчителна практика на обрязването на жени. Едно от много страшните лица на доминацията, най-точно отговарящо на описанието за облечено в предрасъдъци, религиозни измишльотини и прикриващо морално безсилие действие срещу жените на полов признак. И тук несравнимото ще стане сравнимо.

В европейска България, преобладаващо християнска, изтъкана от проблеми от всякакво естество, върви един дебат за забраната на тютюнопушенето, което ежедневно ми вади очите. Не защото съм пушач и не защото подобна забрана ще ми създаде дискомфорт. Това са си мои проблеми, които аз ще си решавам както намеря за добре. Както съм и избрала да бъда пушач.

Притеснителни са обаче настървението и злобата, с която непушачите с някакво почти садистсично удоволствие и методичност започнаха гоненията на пушачите. Странна е рефлексията в обществото ни на този (безспорно) порок, който далеч не е най-разрушителният, нито най-опасният. След дълги отлагания и пр. финтифлюшки, оправдавайки се с европейски стандарти, в парламента законово регламентираха забраната. Дотук  добре. Но това отприщи една вълна на озлобление и агресия, която няма нито здравното си оправдание (освен ако всички апологети на забраната не са психично болни), нито моралната си база. Още повече, че в тази война няма насрещна армия.

И сега ще напиша редове, под които аз се подписвам, без да ангажирам с това нищо и никого. Защото се питам, колко ли трябва да е потиснат или комплексиран или просто много лошо възпитан един чиновник, който придобил власт, яхнал един от поредните човешки предрасъдъци и изключително лицемерие, маскирано като грижа за здравето или Господ знае какво, за да кове като малки пирончета забрани. И това изобщо не е разговор за ползата или вредата. Нямам и намерение да го водя. Нито съм лекар, нито биохимик, нищо подобно. Това е разговор за толерантността, търпимостта и уважението към избора на другия. И случая с тези ограничения е симптоматичен пример за това колко нетолерантно може да бъде нашето общество.

Някой се чувства скандализиран?! Никакъв проблем. Да преживява. Да се скандализира. Ако иска може и да запали цигара за да се успокои;) Гавря се, естествено.

Защото ако извадим предмета и разглеждаме само средствата и хъса, ще установим, че само други предрасъдъци възпират  подоби хора да войнстват срещу всички различия – етнически, религиозни и верски, материални, социални, политически разбира се и още и още.

Тъй като съм абсолютно сигурна, че тази забрана няма да реши нито един проблем на болното ни общество. Нито ще опази когото и да е от каквото и да е. Тя ще служи единствено за някакъв много спорен меч на отмъщението на малките хора. Тъй като един пушач би следвало да има достатъчно и морал,  и отговорност да не пуши там, където са децата му. И пр. и пр. Защото още в момента, в който изписах тези думи, в главата ми нахлуха мислите за замърсения въздух, изключително мръсния град, в който живея и който е с претенцията на европейска столица, и в който децата ни няма къде да потичат и поиграят безопасно. За кърлежите, отровите , боклуците, строителните отпадъци, бездомните кучета, и всичко и всичко, сред което те растат. За насилието срещу жени и деца, за битовата престъпност и безсилието на властта пред нея. И ако един непушач е лош родител, получава ли той индулгенция за въздържанието от порока? Както и за крадецът. Както и за корумпираният, но не запалил цигара през живота си, примерно.

Но и това не е думата. Думата е за блесналия поглед на забранителите. И тази разрешена нетолерантност и нетърпимост към другия.

Така се получи, че ми се развали идеята за Еритрея. Която е екзотично и несвободно място. Държава, за която предупреждението в сайта на Външно гласи, че не е препоръчително да се посещава южното крайбрежие на Червено море, тъй като е минирано. А ние какво да кажем, като ни е минирано съзнанието. Да гръмнем или да изпушим. Аз лично предпочитам второто. И тъй като пред нас е лятото на усвояването на поредното ограничение, ще му мислим чак, когато стане студено.

*Под това заглавие въпросният текст излезе  в бр. 6 от 2012 на сп. “Жената днес” и понякакъв много приятен начин ме върна в писането на други думи. За което благодаря на Ани Клисарска, която на първо място е пич, а после и главен редактор на „Жената днес”

Суетата не ми позволява да пропусна и представянето ми на страниците на списанието, което направи Поли Паунова. Кратко, но за сметка на това правдиво;)))

Някои не могат да я понасят. На други им се размекват краката още щом я видят. Обяснението за това е само едно – Велислава Кръстева е адски добра в това, което прави. По настоящем работи като пиар, а преди това като журналист. И двете професии предполагат такава амплитуда в отношението към теб, ако бъдеш почтен в тях. А за да си почтен, трябва да си свободен. А ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА е такава.

В. Кръстева: Корман Исмаилов не издържа на собствената си амбиция

- Г-жо Кръстева, вчера изключихте втори поред депутат – Корман Исмаилов, от редиците на ДПС и то въпреки факта, че му бяхте дали една седмица да си преосмисли позициите. Той ли не пожела да си промени мнението или вие изчерпахте търпението си?

- Корман Исмаилов е много интересен за анализ случай. Типичен пример за човек, който е получил политическата си кариера. Като подчертавам думата получил. И който явно е свикнал да получава. Казвам го много убедено, защото познавам Корман много години и съм го наблюдавала внимателно през цялото време, в което беше лидер на младежката организация на ДПС, както и като народен представител. И затова твърдя, че този сравнително млад човек (тъй като той отдавна излезе от младежката възраст) не издържа на напора на собствената си амбиция да получава още и още. Или много буквално е приел заявките на лидера ни Ахмед Доган за смяна на генерациите в политиката, които той не веднъж е правил точно пред младежите от ДПС. Опасявам се, че Корман ги е разбрал като “стани да седна”. Тоест, че в един момент е повярвал, че може просто така, защото иска да получи и друг лидерски пост. Което, разбира се, е несериозно. Тъй като едно е реколтирането на млади кадри. И чрез тяхното образование, и чрез възможностите на младежките структури, и чрез участието им в активната партийна работа, съвсем друго е лидирането. То не се получава единствено, защото някой си го е помечтал. Партията, в това число и ДПС, е един организъм, който се подчинява на общоприети правила и вътрешна логика на развитие на процесите. От Корман аз не чух нещо, което да е теза за бъдещето на партията. Аз чух въпроси, които той вероятно си задава, и клишета, които не означават нищо. Освен това, държа да подчертая, че не трябва да се бърка демокрацията въобще, като принцип на държавното устройство и ценност на съвременното общество с демократичността на една партийна организация. Това са две съвършено различни понятия. Пък и участието в политическа партия, слава Богу, по никакъв начин не е задължително. За сметка на това, задължително за една партия е споделянето на общи ценности, съобразяването с правилата, мнението на мнозинството, както и оценката на избирателите. Ето в тези пунктове “издишат” позициите на Корман и посочват по-скоро собствена недооценъчност. Но и това си има своето обяснение. За човек, който не се е преборил за нищо от това, което е получил такава недооценъчност е очаквана. И все пак, поради тази му неопитност, на него му беше дадено време да преосмисли позицията си. Тъй като цялото ръководство на ДПС и колегите от парламентарната група прецениха, че в случая става дума за лоша личностна преценка, която вероятно е допълнително манипулирана. Впрочем, Корман и вчера не съобщи някакво свое решение, а прочете нещо като декларация. Което показва, че той така и не разбра за какво става въпрос.

“Г-н Дал се нареди в групичката на тези бивши високопоставени активисти на ДПС, които изникват и то обикновено в предизборна ситуация, пробват се на политическия терен и приключват безславно.”

Изключването на Корман, а преди това и изключването на Касим Дал, не са ли признак на разцепление в редиците на ДПС или това е някакво вътрешнопартийно пренареждане?

- Нищо в света, включително и една политическа партия, няма постоянно статично състояние. Времето е динамично и всички се движим с времето. ДПС е една работеща много сериозно върху себе си партия, която се усъвършенства, непрекъснато си сверява часовника с политическите и икономическите процеси и в Европа, и в света. Нещо, което за съжаление, рядко се отчита от медиите и външните наблюдатели, може би, защото не носи в себе си скандалността, на която обществото като че ли привикна. Що се отнася до Касим Дал, той направи своя избор – прави си политическа партия, вероятно ще се опита да стъпи върху ДПС, търсейки легитимация. Нито е първият, сигурно няма да бъде и последният. Г-н Дал се нареди в групичката на тези бивши високопоставени активисти на ДПС, които изникват и то обикновено в предизборна ситуация, пробват се на политическия терен и приключват безславно. Толкова за Касим Дал.

- А какво демонстрират хората, които се събират около идеите му за промяна на цялостното политическо статукво?

- Това е много амбициозна заявка на един човек, който всъщност не е формулирал претенциите си към политическата система в България. Но честно казано, не смятам, че партията на г-н Дал е нещо, с което бих си губила времето за анализ, защото съм убедена, че неговите мотиви са или в усещането за пропуснати ползи, или мераци за бъдещи такива. Изборът е негов и не смятам, че той ще се отрази върху общото състояние на ДПС. В момента ДПС работи много сериозно върху подготовката на изборите, защото ние много държим особено на местните избори да направим така, че най-подготвените кметове и общински съветници да реализират това, за което са подготвени.

Ще припомня нещо, което често се забравя – ние сме единствената партия, която подготвя своите кадри за работа в европейски условия от години. Затова нашите кметове са най-добрите в работата по европейските оперативни програми, независимо от всички политически пречки, които срещат последната година и половина.

- Но вашият депутат от Търговище – Кърджалиев, твърди, че зад акциите на Дал има друг сценарий и той не е негов. Чий е сценарият?

- Всичко, което направи Дал сочи, че действията му са сценарий на фактор, който се опитва да играе с неполитически средства на политическия терен, което за съжаление не е ново за България. И това също е проблем на зависимости на самия Касим Дал.

- Предизборната кампания вече е в ход. ДПС обяви, че може да издигне свой кандидат за президент за втори път след Ренета Инджова. Какво мотивира партията ви за самостоятелно явяване на тези избори?

“Проблемът в политическото поле на България е късата памет.”

- Проблемът в политическото поле на България е късата памет. Така че идеята за издигането на самостоятелен кандидат-президент не е новина, макар това все още да не е окончателно решение. ДПС е една много сериозна политическа партия, тя е в състояние на професионализация, с което не може да се похвали дори БСП. Говоря за степен, до която е достигнал целият апарат на партията – на умения, на познания за процесите и на способност за реакции, на които останалите български партии има още много на какво да се учат, както новосъздадените, така и с дълга история. При по-старите партии процесът на професионализация е бил прекъсван от сътресенията, на които са били подложени на равни интервали по време от мандатите на ръководството по устав или от мандатите на управление. Точно това отличава ДПС от останалите партии.

За нас е ясно, че участието в президентските избори не може да бъде самоцел. То трябва да е част от някаква цялостна стратегия за поведение на политическата партия. Затова логично идва възможността тази партия да участва със свои кандидати, защото по този начин може да демонстрира и качествата, които споменах, и да даде много ясна заявка за визията си за бъдещето на държавата и да посочи оценката си за състоянието, в което се намира държавата в момента и то на най-активния граждански форум, какъвто са президентските избори.

- Да не би да сте взели такова решение, защото вашият анализ сочи, че победителят на този вот не е ясен или просто искате да афиширате сила и да демонстрирате мускули?

- Може би заради неумението си или за това, че в нея преобладават случайно попаднали участници, управляващата партия ГЕРБ създаде една нова за последните години политическа ситуация. А тя е на вътрешна опозиционност, проявена в качеството на управленец. Те не са готови и не се научиха, че от тях зависи управлението, състоянието, решенията. Това обърка посланията до такава степен, че в цялото обществено поле, в което се правят съобщения за това какво се случва или пък защо се случва, е настанало такова объркване, такава подмяна и на състояние, и на послания, и на позиции, че единственият начин една политическа партия да отдели себе си и да бъде релефна, е да постъпи като ДПС. Обсъждайки собствените си критерии и целите си, отговорно, а не бягайки по тъча с “може би”, “ако”, “обаче”, и последователно да си доизгражда образа. Тоест с всяко свое действие да доизгражда предходното.

Нашият анализ сочи, че е настанало време на пренареждане на политическото поле. Ролите са много объркани. Имаме управляващи, които се държат като опозиция, имаме партньори на управляващите, които формират мнозинството, но са с откровено антиевропейски националистически примитивни действия и послания. Има едно дясно с известна двойнственост. Дали тя е заради това, че в него има две политически партии, дали заради това, че в него има една партия, която не се е освободила от комплекса спрямо другата, а другата не се е освободила от съзнанието за патерналистично отношения спрямо първата – каквито и да са причините за това, дясното е без релеф. То няма профил и дори за анализаторите е предизвикателство, когато се получи послание отдясно, да уцелят от кого идва. За избирателя това е сериозно изпитание.

“На такъв разкалян терен е трудно да се прогнозира как ще се развият събитията през следващите няколко месеца.”

Левицата не може или поне не успява да определи своето решение и към себе си, и към президента, не може да формулира ясна теза за това, какво очаква да се случи на предстоящите избори. Тоест теренът е доста разкалян. А на такъв разкалян терен е трудно да се прогнозира как ще се развият събитията през следващите няколко месеца. Няма почти нито една персона, която да е заявена като кандидат-президент, с изключение на изключително плахо или по-точно фалшиво свенливо показващата се Меглена Кунева. Защото е обществена тайна, че тя иска да се кандидатира, но не с тяснопартиен профил. Прочетох, че тя правела тиха кампания. Това е чисто пиарски термин, който в случая издава по-скоро една амбиция и в същото време несигурност. Знаем, че ГЕРБ ще номинират или мъж, или жена, което по същество е нищо като анонс. Но от друга страна от тях е логично да се очакват само екстравагантни ходове и то в последната минута. И от една страна предизборната кампания и изборите се усещат във въздуха, а от друга – кандидати на практика няма.

- Защо е това колебание в политическите сили, какво ги плаши да посочат хората си и да започнат да ги утвърждават?

- Предполагам, че управляващите просто не знаят какво да правят. Всички скандали, които съпътстват нашето ежедневие, са доказателство за това. Да вземем само скандала с партийните им лозунги в училището в Пещера. ГЕРБ се държат като слон в стъкларски магазин – всяко движение чупи нещо. Не зная какво анализират останалите политически сили, но погледнати като цяло, то показва брауново движение – всички се движат нанякъде, едните се страхуват, другите не могат.

- Анализът на ДПС е важен, защото неговите гласове винаги са решавали изхода от президентските избори. Да не би да издигате кандидат, за да оставите терена да се доразкаля на първия тур, и на втория да се присъедините към евентуалния победител?

- Аз предлагам друг прочит – това да е началото на подреждането на политическото пространство. Защото в момента липсват правила. В момента се създава някакво усещане, че правилата са изчезнали, че всичко е възможно и нищо няма своята логика – нито парламентът е това, което би трябвало да бъде по конституция, нито отношението на Министерския съвет, който е назначен от парламента, е това, което би трябвало да бъде по конституция. Не се носи политическа отговорност. Има някакво терминиране на политическите порядки. Затова поведението на ДПС като професионална политическа партия би могло да даде знак за нормалност – има избори, има програма, има кандидати.

- Твърди се, че ако вашият кандидат е от български произход, значи се борите наистина за поста, но ако е от турски произход, значи правите друга политическа сметка. Към какъв кандидат се насочвате?

“Днес е сигурно едно – че президентските избори ще катализират някакви общи процеси.”

- Много ми се иска да не разсъждаваме етнически. Не искам да влизам в това клише. Много е важно каква ще бъде тази кандидатура, защото нашият електорат е изключително отговорен, когато гласува, както към етническия турчин, така и към етническия българин, в зависимост от това какво чува и вижда от партията и от конкретния кандидат. Той не се лашка от една в друга тема.

- А до какво би могло да доведе пренареждането на политическото пространство?

- Както икономическата криза създава възможности, така и политическата криза всъщност е една възможност. Днес е сигурно едно – че президентските избори ще катализират някакви общи процеси, макар че по друг начин много важни са и местните избори, особено за личния живот на гражданите. Ако управляващите се справяха, ако провеждаха неизбежните реформи, ако икономическата и социалната ситуация в страната не бяха на дъното, нещата щяха да изглеждат по съвсем различен начин и поне усещането за нестабилност нямаше да е толкова силно. Затова е толкова голям фокусът в президентските избори и толкова е голямо напрежението, с което се очакват местните избори. Нестабилността на тази система я кара да търси равновесната си точка. Докато го правят, хората се люлеят и това е обяснимо. Аз в лично качество много държа 20 години след началото на демократичните процеси или прехода на българския избирател да му бъде напомнено, че той носи отговорност, защото вотът му не може да бъде случайност и това не е редно. Най-малкото последиците от подобен вот са на лице.

Изборите показаха, че в повечето случаи избирателите в България гласуват ирационално и не искат да носят отговорност за съдбата си. В социологическите изследвания има една пресечка – в момент, когато едно управление започва да се срива и се зададе въпрос “За кого гласувахте на последните избори?”, от намаляването на процентите на онези, които признават, че са гласували за настоящето управление, става ясен сривът на мнозинството. Тази точка вече е достигната. И причината и вината за това не е само в политиците, а на цялото ни гражданско общество, което 20 години не пожела да осъзнае отговорността си да избира. Не само да сме активни, а да мислим, когато избираме.

- А защо датата на изборите предизвика такива сблъсъци между политическите сили. Верни ли са твърденията, че вие настоявате за по-късна дата заради празника на Турция и Рамазан, който ще позволи да увеличите електората си?

- За тези, които се страхуват от изборите и които не знаят какво да правят винаги ще се намери някакво обяснение за дата, която няма да ги устройва. Както се казва,  на крива ракета и космоса и пречи. Нашето предложение беше мотивирано с това, че до Димитровден не е свършила селскостопанската работа. А по-голямата част от нашите избиратели са ангажирани с нея. Пак напомням, че за нас местните избори са много важни. А хората трябва да бъдат активни на тези избори и това е нашето желание – да гласуват и да няма дори формално основание това да не се случи. Те трябва да направят информиран и осмислен вот.

- И все пак, ако решите да издигнете кандидат-президент, кога ще стане известно името му?

- В законовия срок. Но решението за това ще вземем може би преди края на юни.

http://argumenti-bg.com/3959/v-krasteva/

Закон на Бойко,Вероятност на Кръстева,Теорема на В.К., Квантова ревизия на Закона на Бойко и други мъдрости

Закон на Бойко

В ГЕРБ  мъжете обичат жени, жените обичат мъже

Следствия

А. Мъже, които обичат  мъже, не са от ГЕРБ;

Б. Жени, които обичат жени, също не са от ГЕРБ;

В. Всички, които не са от ГЕРБ са хомосексуалисти;

Г. Всички, които не са от ГЕРБ не обичат нито мъже, нито жени;

Д. Всички, които не са от ГЕРБ не обичат ГЕРБ;

Е. Всички, които не обичат ГЕРБ обичат нещо друго;

Ж.Всички, които не обичат ГЕРБ са опозиция;

Вероятност на Кръстева по Закона на Бойко

ГЕРБ  се съдържа в Бойко.

Следователно Бойко е по-голямо от  ГЕРБ.

Следователно мъжете не обичат Бойко.

Следователно жените не обичат Бойко.

Втора вероятност на Кръстева

Бойко не е от ГЕРБ. (Вж Следствие В)

Квантова ревизия на закона на Бойко

Всичко е приемливо, стига да няма нищо общо с  ГЕРБ.

Теорема на В.К.

 Извън ГЕРБ няма значение кой, какво обича. Изход винаги се намира. 

Чисто и просто. Като къпан милиционер.

Чета и не разбирам. Не че ми се случва за първи път. И тъй като винаги съм ненавиждала фразата “казах ли ти” няма да я използвам.

Никога не съм харесвала Бойко Борисов.

Нито като мъж.

Нито като пожарникар.

Нито като мутра.

Нито като охранител.

Нито като главен секретар.

Нито като кмет.

Нито като премиер.

Няма да го харесвам и когато стане отново обикновен келеш, нито пък ако стане президент.

Просто не ми е тип. И като мъж, и като мутра, и като кмет и като премиер. И като пожарникар, въпреки, че знам, че нямам тип за пожарникар, та да сравнявам.

Не разбирам. Както не разбрах истеричното харесване  на Бойко Борисов, така сега не разбирам депресираното разочарование от Бойко Борисов.

Може ли някой да сподели какво точно е очаквал, та е разочарован/а. Какво са захленчили като прелъстени и изоставени госпожици. „Надявахме се”, „вярвахме му”, „харесвах го”, „нали беше силен”, „нали той щеше да ни оправи”... Ами оправи ни. Ама всичките вкупом. Ей на това най ме е яд.

Щото едни гласуват с джобовете си, други със завистливите си душички, трети с оная си работа, а на никой не му хрумна да гласува с главата си. Щото като избираме, не избираме тестостерон на века, а избираме политици.

И ако вотът е занимание интимно, сега оправията е колективно. А последиците твърде неприятни, но за сметка на това обещаващи  да са продължителни.

Та така. Чета си аз. И не разбирам. Понякога нещата изглеждат банално прости и обикновени.

Бойко Борисов просто не става за премиер. Не му се получава на момчето.

Бойко Борисов може и да става за мутра.

Бойко Борисов може и да става за мъж.

Не знам и не искам да го проверявам. Достатъчно емпиричен опит се натрупа.

Сега трябва да се случат две неща. Той да си вземе шапката и да ходи да тренира бекхенда си, че много му е важно да е добър на тенис, или да си почива, щото е преуморен, а тези дето са разочаровани тихо, тихо и по възможност за дълго. Че аман! 

Мене ме, мамо, змей люби!

Ще го направя! Вече съм съвсем сигурна. Както много пъти съм се заканвала, ама този път съвсем сериозно ще пиша книга. „Властта, като удължител за пениси”. Добре, де! Няма още да я пишаJ само ще се заканвам.

Нооооооо, днес посветих някакво време за да прочета в. „Шоу”. Голем смех! Както винаги, ама ми се иска да споделя, тъй като споделеният смях е два пъти смях.

Вестникът ме грабва със заглавия още от първа страница (както си е редно). И прочитам „Веселин Данов : Ако не ме ликвидират, ще се обеся” . Не виждам каква е новината в това заглавие, пък и не разбирам какво го спира да се обеси, та чака някой да го ликвидира. Евентуално неуспешно. „Надежда Михайлова прави дива любов в Южна Африка” е следващото заглавие, което прочитам с любопитство. Така е. Политиката винаги ме е дърпала. Предполага се, че екс външният министър, като една съща тигрица се е отдала на ласки и секс в периода на разгонването си в сърцето на саваната. Хищно животно, ще рече познавачът. Нищо, че няма никакво порно в текста, важно е заглавието.

„Росен Петров с 10 бона заплата” е кратка дописка, тип колонка, която обаче ще удари в сърцето всеки читател-журналист. Няма справедливост, ей! Непосредствено до нея се мъдри къс литературен анализ на текст от песен на Ивана, който не оставя равнодушен и най-верният фен на чалгата. Чуствам се адски напред, щото знам коя е Ивана. Е, вярно, че не знам коя е Андрея, за която се пеело в песента, ама пак съм доволна. „”Ууууууникална, с тоя ум в доза минимална”. Баси какви житейски истини имало в чалгата, а аз така и да не знам чак до сега.

Съответно за сезона летните и морските дописки имат своето заслужено място в „Шоу”. И, най-изненадващо за мен, имат и различно звучене. Едни са сприхаво заядливи, други направо злобни, а трети похвалителни. Браво, това е то обективната журналистика, макар и в цвят на детска диария. Ето примерно Ернестина Шинова се радва на уважението и възхишението на ветникарите. „Ернестина напълни очите и мокрите сънища на плажуващите...” Това ако не е комплимент, здраве му кажи. Браво на женицата. Докато за разлика от нея Петя Дикова е попиляна. Несправедливо, ако се съди по снимковия материал.. Аааа, разбрах какъв е проблемът. „Въпреки розовите очаквания на плажуващите мачовци, Дикова така и не свали черното горнище на банския си, инкрустирано с някакви грозновати копия на скъпоценни камъчета”, пише разочарован репортер-вояйор. Виж на Владо, синът на Пеньо Пенев, авторът направо е завидял. „Синът на Пеньо Пенев спаси гола рускиня”. При внимателен прочит се оказва, че рускинята била по монокини, но пък отговаря почти на 100% на идеала на морския гларус и на бедния журналист. Тя била много богата (каква да е иначе) и ръшкаща с луксозна яхта, приказно красива (това е по подразбиране) и сама! Е това вече е да удариш джакпота от тотото;) „Очевидци” разказали, че рускинята пристигнала с богаташ (!!!), който я изоставил и ....мистериозно изчезнал. Та тя така си останала – бедстваща и очакваща спасение от някой нашенец. Е, върви им на някои, ще зацъка тъжно с език пропусналият събитието.

Несправедливо, помоему, е забутано на мъничка колонка заглавието „Златка на тест за интелигентност”. Защо, бре!? Защо не поощряваме момичетата като Златка да докажат истината за красотата, интелекта и още нещо. Той и приятелят на Златка бил казал, че не ще тя да се прави такъв тест, щото това не било като тест за бременност. Само се чудя той пък от къде е толкова на ясно с тестовете за бременност.

„Коритаров засечен с млада любовница” е заглавието, което само издава завистта на пишещите, но недоумение у мен събуди следното : „ Бившата на Брендо се утешава с тиърче от брат си”. Значи да се разберем – ако някой замества гадже с истински тигър това си е содомия отвсякъде;)))

Ако трябва да се опитам обобщя съвкупния образ на репортера от в. „Шоу” бих могла да го опиша така:

Той е недооценен и зле заплатен, има ниско самочувствие, а може и да е нисък на ръст, не е правил секс отдавна и не харесва жена си (гаджето си), но си го държи, тъй като по-добро няма как да му падне.;)

Репортерката много прилича на репортера, с тази разлика, че е леко несмаслена на вид, зле облечена и неподдържана.

Двамата се различават и по първични полови белези. Може и по вторични да се различават, ама де да знам открили ли са чудото на епилацията;)

В. „ Шоу” верен на традицията да извършва и други услуги от страниците си е избрал нестандартен начин да оправдае ромския цар Киро, който напоследък има проблеми със закона и с медиите, след като отвлече журналист, дръзнал да снима строящият се незаконен царски мавзолей. „Цар Киро: Подкрепям Бойко, затова ми бутат мавзолея”. Ами не го подкрепяй, бе Царю! Толкова ли е трудно да се сетиш!

Но абсолютният фаворит в този брой за мен си остава заглавието „ Симеон, Паси и Милен Велчев са извънземни!”. И това го твърди Стамен Стаменов от асоциация „Феномени”. Кратко, точно и изключително ясно и логично. Интересното е обаче, че в заглавието са пропуснали да подредят и Дянков, за когото феноменът също е казал „ На първо място от по-новите (политици, б.а.) – Симеон Дянков. Той е като „по учебник” – притежава всички ярки качества на рептилиите (извънземните, б.а.)”. Може пък от редакцията да са се притеснили, че може по репилийски да им се стовари гневът Борисов на главите, че тя и свободата на анти-извънземността си има граници. Дянков може и да е репилий, ама него Бате си го е избрал.

Иначе много проникновено интервю, ще знаете. Много авторитетно. Разбрах аз, какъв е проблемът на човечеството – рептилиите (извънземната раса), дето искат да ни вземат Земята. Приличат на гущери в очите и носа и ядат деца. Направо настръхнах. А едно от първите доказателства за присъствието на рептилиите по българските земи (естествено, че сме първи и по извънземни) бил текстът на песента „Мене ме, мамо, змей люби”. Всичко опира до секса и това си е положенинето. А нашенката е най-палавка. Не стига, че я обладава змей, ами и се хвали и го възпява. Признателност, така да се каже. Имам известни опасения, че и Феномена го е налюбил змей, но пък аз съм либерален човек. Важното е младите да се обичат, от коя планета са няма никакво значение.

ЗОВ ЗА ЗАВРЪЩАНЕ

Винаги съм смятала, че рано или късно, човек се превръща в това, което най-силно презира. Мислещият човек, де. Та в този ред на мисли, презирайки ексхибиционистичната графомания на колеги и нарушавайки обета за писмено мълчание, който дадох преди две години (като един същи Костов), днес се изкуших. Пише ми се, мама му стара. Алтернативата на писането е да изтрещя една чудесна сутрин и, докато гледам сутрешния блок (щото той по която и телевизия да е, пак си е един) да си спраскам телевизора. Което пък е тъпо, щото в тази криза от къде кинти за нов телевизор, а!?;) Та, няма начин – ще се пише. Току виж и книга съм издала, което би било последното (евентуално) стъпалце към дъното. Но това е друга стройна житейска концепция, която ще споделя при друг случай.

Божке, Веско Маринов спортува откакто се помни. Мислех си, че поне ще каже, че пее откакто се помни, ама на. Другото, което вероятно прави откакто се помни би трябвало да са свирките. Както се казва, творчески профил.

Има нещо гротескно в това на какво заприлича медийното поле за последната една година. Удивително изравняване. Като след дълбока оран. Впрочем, сигурно и аз от оранта съм се вдъхновила, тъй като до преди 15-ина минути си копаех ведро фермицата във ФБ и се наслаждавах на летните конвулсии на водещите на сутрешните блокове.

Та, медийното поле. Положително, с взор в бъдещето и някак не просто безкритично, а наведено и правилно поведение. Не че не сме го виждали и друг път. Нищо ново под слънцето. Въпреки, че все някой ще се опита да ме обори, и няма да му се получи. Щото ако се върнем малко назад, дори да са едни 10-ина години, особено първата година на всяко управление е била съпроводена с медиен слугинаж. Какво да се прави. Манталитет. А и народ, който е родил идиотската поговорка „преклонена главица сабя не я сече”, няма как да роди героически журналисти някак. Но като всяко нещо в историята и слугинажа не се повтаря буквално. Този, днешният, е новаторски по смисъла на еднаквостта. Всички вкупом си траят и се страхуват. Прекланят главицата, така да се каже. Но пък ми напомнят една друга история.

Преди години, когато Костов смяташе че ще управлява като същи Конрад Аденауер, най-малко 15 години, журналисти и (много повече) социолози си мълчаха за риска от наказателен вот. А наказанието зрееше бавно и полека, ден след ден. Костов обаче не знаеше. Когато си заидва Царя, единствената идея на Командира беше да го отстрани от президентската надпревара. Така и стана. Апропо, мислила съм си, какво ли щеше да се случи, ако Царя беше станал президент. Някой ще каже „да, бе! А ако баба беше мъжка..?”. Така е, но е интересно да се проектира бъдеще в миналото. И за да избегна лирическото отклонение ще премина направо към изборната нощ на онази, 2001-ва година. Най-изненадан от всички участници в играта беше Костов. И целият политически пейзаж се промени. Като с магическа пръчка. Иззад завесата на угодните социологически проучвания, правилните анализи и страхливците-партньори на (бившата)власт, изкочи нещо абсолютно ново, неочаквано и не непременно лошо.

Тъй като политическото тяло на една национална държава, поддържано в състояние на перманентна нестабилност и вкарано в центрофугата на времето, има способността с еднакъв апетит да поглъща и повръща играчи.

Нещо подобно се случи и преди една година, но с огромната разлика, че този път не бе покрито от информационна завеса, а напротив. Промяната беше маниферстирана, наслагвана и внушавана месеци наред.

С оглед на настоящата ситуация единственият въпрос, който си задавам е колко голяма ще бъде изненадата от реалностите. Тъй като новото днес е, че не става дума за информационна завеса, а за тотална подмяна и пропаганда, на която би завидял всеки среден диктатор. И като уточнение към въпроса, разбира се, стои темата с момента. Кога ще настъпи. Което, впрочем, е най-трудното за прогнозиране, поради тоталната неизвестност на параметрите.

Лятото е измамно с лекотата си. Само по себе си. Има едно неписано правило за революциите и климата, в чиято прегръдка сме и ние сега. Освен всички останали фактори.

И така, изненадата предстои. Не че това ще е кой знае какво преживяване. И не че възлагам на последиците кой знае какви надежди. Ако не друго, правилото показва, че по тези ширини нищо не се случва така, както би трябвало. Но пък нямам нищо против Бойко Борисов да се разсърди на нацията. Тъй като „шибаният” народ, който е „кофти материал”, както се знае от признанията на Премиера се усеща едва когато му бръкнат дълбоко в джоба. Иначе идеали, ценности..глупости някакви са това. И тогава ще започне такъв живот, че само си викам „дано”.

Здравей, България!

Всички сме братовчеди. Това беше казал един министър-председател* на същата наша държава. И се оказа по-прав, отколкото самият той е предполагал. И колкото и да ми е смешно, дори онзи ден викам на една приятелка – „дай да влезем тук (известно кафене, сборище на разноцветни политици, журналисти и всякакви подобни), стига само са ни слушали, нека да ни видят”, та в момента в който й го казвам, тя ме поглежда леко изнервено и ми отказва. В смисъл, айде стига! Аман от тъпи, ченгеджийски номера. Дори не се разсмя на шегата.
И най-сетне разбирам, че идиотското нещо, което се случва, не, не се случва, а се наслагва като китайска капка в общественото съзнание от повече от месец е покълнало, поникнало, цъфнало и вързало и гордо вее гнусничкия си плод.
Но ако се изчисти от шумове истерията ще станат ясни поне няколко неща. Че говорителите на всички родеещи се с този скандали са едни и същи, че главните лица и изпълнителите са едни и същи. И че всеки такъв скандал превъзбужда изключително качествено медийната гилдия. На всичкото отгоре се оказва много престижно някак да си подслушван журналист. Скъсаха се да се хвалят, че ги били подслушвали. Дори един уважаван колега, който отскоро се върна с мощ в занаята като водещ на спорно по качество неделно шоу, така гръмогласно изказа съмненията си, че май го били слушали, че чак агенции и вестници намериха новината за толкова значима, че я тиражираха.
Аз обаче искам малко да върна лентата и да си задам на глас два въпроса, които ми убягват изобщо в иформационното пространство, като пренебрегна вероятно тъпия въпрос какво толкова има да се чуе в едни такива разговори. Въпросът със слушането не е нито от вчера, нито от онзи ден. В суматохата даже и предпоследната истерия с двугодишния бюджет за тези дейности, който е близо 100 млн лв, се разми и потъна. Та питам се, ако тогава нямаше тази агенция (а нея наистина я нямаше) къде трябва да се търси корена на проблема с нерегламентираното подслушване?
И вторият въпрос. Ако в медиите са изнасяни данни и информации, които представляват заплаха за националата сигурност, защо един адски съмнителен като качество, но най-тиражиран вестник с име на почивни дни, не стана отдавна обект на каквато и да е итнервенция? Дето се казва, той дори си е на хартия, та няма нужда да се рови из интернет пространството. Че там цели фолиа има с гръмовни публикации за връзки, схеми, скандали и пр. До едно неподписани или подписани с някакви смешни имена.
И трети въпрос, като бонус към горните- защо един от най-гласовитите мераклии, управляващ големия град на държавата мълчи като пръднал в киното? Или е от глупост (което в случая трябва да се изключи, не поради невъзможност) или защото знае нещо в повече.
Поводът за скандала е „сивото време”. Времето, достатъчно отдалечено от следващите избори и в същото време достатъчно близо, за да бъдат изнервени до краен предел всички играчи. Времето на неизвестното им лично бъдеще. И на рухващата вяра в „последната надежда”.
А що се отнася до причината – причината е естествената съпротива на старата система срещу новата. Защото това или тези, които дърпаха конците близо 20 години, които живееха и съществуваха оплетени в безбройни невидими връзки, мислейки, че имат ясната визия за структура и влияние върху процесите, сега се объркаха. А може би просто остаряха. Не са модерни. Минало им е времето. Както изпусна момента онзи журналист, който толкова се постара да агажира вниманието на един от главните кукловоди, че последния заспа на масата. Трогателно. В едната ръка с вилица, в другата с чаша скъпо вино. Нещо като хляба и ножа, ама не съвсем. В което има дълбоко символично послание.

*Запазвам си правото, или задължението да не наричам никой от моите герои тук с истинските им имена. Разчитам на твоята интелигентост и информираност,Читателю.